№ 378, 24.11.2014г., гр.Разград.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
на
тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година
в
публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар
П.Т.
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело
№ 418 по описа за 2014г.:
Предявен е
иск по чл.53 ал.2 във вр. с чл.53 ал.1 т.1
ЗКИР/отм./ във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от В.М.М. и И.А.М.,
с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че към
момента на одобрение на КК на гр.Разград през 2008г. са били собственици на
първи жилищен етаж, находящ се на ул.****, представляващ част от двуетажна
жилищна сграда, със ЗП от 91.20кв.м., състоящ се от три спални, дневна, кухня с
бокс, входно антре и хол с отделен външен вход, три избени помещения /№№ 3,4 и
6 с полезна площ от 25.46кв.м., гараж със ЗП от 16.29кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от
таван с полезна площ от 54.52кв.м., с право на ползване на стълбището на втория
етаж и помещение №8 от втория етаж за вход към тавана, построена в общинско
дворно място с ОПС от 495кв.м., съставляващо УПИ № III-1410 в кв.124 по плана
на гр.Р., при съседи: улица, Ил. В., К. Ах. и Н. Ф., както и с право на
ползване на източната половина от имота. Неправилно /по грешка/ вместо един
имот с площ от 495кв.м., в който има многофамилна двуетажна жилищна сграда са
заснети два имота №61710.504.4967 с площ 275кв.м. и №61710.504.4968 с площ 214кв.м.
като жилищната сграда е отразена като една жилищна еднофамилна сграда-близнак
на три етажа. Това препятства правото им на ползване на част от общите части.
От АГКК-Разград са отказали изменение на КК, тъй като ответникът, като
заинтересовано лице не е подписал съставения акт за непълноти и грешки №
01-3082-21.11.2013г.Представят нот.акт №***г.скици на мястото и на сградите,
отказ на изменение на КК, договор за разпределение от 1971г., договор за ОПС,
удостоверение за идентичност на имот, дан.оценка. Имат искане за разпит на
свидетели, за СТЕ, да им се издаде
съд.удостоверение и да се изиска преписка в вх.№3082-21.11.13г.
Ответниците Д.Б.К. и Я.А.К.
считат, че ищците неправилно са адресирали към тях, като не излагат
доводи в тази насока. Оспорват и основателността му, като твърдят, че не е
налице спор за материално право Не са подписали акта за констатирана грешка,
тъй като не са подавали заявление, а според тях актът се подписва от съставителя,
заявителя и пряко заинтересованите собственици, а за ПИ № 61710.504.4968 няма
посочени собственици. Те са вписани като собственици на имот № 61710.504.4967
Община
Разград счита, иска спрямо нея за недопустим. Не е налице спор относно собствеността
на местото, върху което е отстъпено и реализирано право на строеж. Не оспорва
факта на неправилното заснемане на имота като два отделни, които и преди и по
сега действащия план на гр.Разград са един имот. Налице е грешка в кадастъра в
резултат на неправилно разчитане на изобразената граница, която урежда правото
на ползване на съсобствениците, и не се явява имотна граница. В условията на
евентуалност прави признание на иска по отношение на грешното заснемане на
границата като имотна. Досежно обособените обекти, не е страна по спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът установи следната фактическа обстановка: На 24.12.1970г. на заседание на
ИК на ГОНС-Разград е взето решение на Д.Б.К. и Р. Х. Ибр. за отстъпване право
на строеж върху парцел ХIХ в кв.293, урегулиран
от 432кв.м., от които държавна собственост са 363кв.м. срещу заплащане на
сумата от 544.50лв.. Останалите 69кв.м., които се отнемат от пл.№4176 и се
предават към държавния парцел, следва да се заплатят от бездомниците за сметка
на държавата на собственика на пл.№4176. Въз основа на това решение на 05.01.1971г.
е сключен договор за отстъпено право на строеж в държавно празно дворно място 432кв.м.,
съставляващо парцел ХIХ в кв.293 по плана на
гр.Разград от 1960г. срещу заплащане на сумата от 544.50лв. Изготвен е
инвестиционен проект и виза за жилищна сграда с два гаража и складови помещения
на първия/партерен/етаж и два самостоятелни апартамента: един на втория и един
на третия етаж. Въз основа на него през м.07.1971г. Д.Б.К. и Р.. Х. Ибр. са
изготвили и договор за разпределение на бъдещата жилищна сграда. Със заповед
№3021/27.08.1990г. е одобрен ЗРП на кв.124 в гр.Разград, с който за процесния
имот е отреден парцел № III-1410, а къщата е
заснета като близнак, т.е. две масивни триетажни жилищни сгради. Границата на
разпределението на ползване на дворното място също е заснета. На 26.09.1997г. ищцата
е закупила от Р. и Х. К. първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда със
застроена площ 91.20кв.м., състоящ се от три спални, дневна, кухня с бокс,
входно антре и хол с отделен външен вход, с три избени помещения №№3,4 и 6 с
полезна площ 25.46кв.м., с гараж със застроена площ 16.29кв.м., с 1/2ид.ч. от
тавана с полезна площ 54.46кв.м., като за внасяне на големи предмети за тавана
ще се ползва и стълбището на втория етаж и помещение №8 от втория етаж ще се
ползва за вход към тавана от купувача, построена в държавно дворно място с ОПС
от 495кв.м., съставляващо урегулиран парцел № III-1410 в кв.124 по плана
на гр.Р., при съседи: улица, Ил. В., К. Ахм. и Н. Ф. за сумата 420862лв.
По делото е
разпитан като свидетел К. М., съсед по имот. Твърди, че познава страните, които
постоянно се карат. Ответниците са конфликтни. Преди се карали с него, но като
се появили ищците, ответниците го оставили намира. Чувал е Д. да забранява на В.
и мъжа й да ползват тавана и градината. Според него къщата е на етажи, не е близнак.
В. е на първия етаж, а Д. е на втория. Входовете им са отделно. Къщата има
мазета, таван, гараж. В. и мъжа й не живеят в имота, но заради Д. се отказали и
пуснали квартиранти. От тормоза на Д. се наложило квартирантите да се изнесат.
В къщата не е правен ремонт, изглежда така, както е била при построяването й. В
двора има ограда от телена мрежа.
По делото е
назначена СТЕ, съгласно заключението на която парцел ХIХ в кв.293 по плана на
гр.Разград от 1960г. е пренесен „едно към едно“ в следващия рег.план от 1971г.
и е записан като ПИ № III- общ от кв.124. През
1990г. рег.план е изменен отново със заповед №3021/1990г. и впоследствие със
заповед №2917/2005г. още веднъж е изменен плана за регулация на кв.124. В
кадастралния план, послужил за основа на плановете за регулация, одобрени с
горепосочените заповеди поземленият имот в който е построена сградата,
собственост на страните е заснет с
кадастрален № 1410 и за същия е отреден УПИ № III-1410. Върху същата
кадастрална основа е заснета и съществуващата граница на ползване, а жилищната
сграда неправилно е заснета и нанесена, като две самостоятелни сгради, все едно
построени на калкан. Ищците са придобили през 1997г. самостоятелния обект, така
както е описан в договора за разпределение от 1971г., въпреки че проекта не е
изпълнен точно. Със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. е одобрена КК на
гр.Разград, като границата на ползване на имота е заснета и нанесена като
кадастрална граница между два самостоятелни поземлени имота с идентификатори №№
61710.504.4967 и 61710.504.4968, а сградата е нанесена като две самостоятелни
сгради,все едно построени на калкан с идентификатори №№ 61710.504.4967.1 и
61710.504.4968.1. През 2013г. по искане на ищците е изготвен проект за
изменение на КК и КР, с който се предлага отстраняване на допуснатите грешки досежно
неправилно разделяне на поземления имот на два поземлени имота по границата на
ползване и неправилно заснемане на сградата на две самостоятелни сгради на
калкан. Отказът на ответниците да подпишат протокола за констатирани грешки и
непълноти е послужил за отказ на Директора на
СГКК-Разград да откаже изменение на КК.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита
предявеният иск по чл.
124 ГПК във вр. с чл.
53, ал. 2 във вр. с ал.1,
т.1 от ЗКИР за допустим, но по същество неоснователен и недоказан. Същият е
установителен по своя характер и има за предмет установяване на право на
собственост на недвижим имот или на част от недвижим имот към един минал момент-
датата на утвърждаване на заснетата кадастрална карта. В процесния случай това
е 2008г., когато със заповед
РД-18-37/10.03.08г. на Изп.директор на АГКК е утвърдена кадастралната карта на
гр.Разград. Ищците твърдят, че към
2008г. парцелът е бил един и в него е построена една двуетажна жилищна сграда,
като през 2008г. неправилно са обособени два поземлени имоти, като погрешно
границата на ползване е заснета като имотна. Погрешно и двуетажната жилищна
сграда е заснета като две триетажни еднофамилни сгради-близнак. Не обаче тези
факти се установяват по делото. Действително е налице грешка при заснемане на
имота, но това не е станало през 2008г., а много преди това- през 1990г. Това
се установява както от приложената заповед №3021/27.08.90г. на ОбС-Разград и
скицата към нея, така и от заключението на вещото лице. Видно от приложеното
копие на кв.124 на ЗРП за процесния имот е отреден парцел III-1410.
В него обаче са посочени две триетажни масивни жилищни сгради, а не една. Начертана
е имотна граница. В този смисъл е и заключението на вещото лице т.9, а именно: „…със
заповед №3021/1990г. и впоследствие със заповед №2917/2005г. още веднъж е
изменен плана за регулация на кв.124. В кадастралния план, послужил за основа
на плановете за регулация, одобрени с горепосочените заповеди поземленият имот
в който е построена сградата, собственост на страните е заснет с кадастрален № 1410 и за същия е отреден УПИ
№ III-1410. Върху същата кадастрална основа е заснета и
съществуващата граница на ползване, а жилищната сграда неправилно е заснета и
нанесена, като две самостоятелни сгради, все едно построени на калкан…“. Тази
констатация на вещото лице относно заснемането на границата на разпределение на
ползването като имотна навежда на мисълта дали дворищната регулация по
отношение на тази граница не е приложена на место. Границата е заснета като
имотна, а парично уравнение не е предвидено, тъй като собственикът е един-
Държавата.
Следователно не заснемането през 2008г. е
неправилното, а това през 1990г. От това следва, че твърденията на ищците, че е
допусната грешка при заснемането на кадастралната карта през 2008г. са неоснователни.
Действително е налице грешка при заснемането, но това не е КК от 2008г., а в
регулационния план от 1990г., изм. през 2005г. и послужил за основа на КК от
2008г.. Съдът обаче не е сезиран с искане в този смисъл. Ако се произнесе
позитивно и уважи иска, ще е налице произнасяне по различен петитум от заявения,
респ. по непредявен иск. С оглед на горното, съдът намира иска за
неоснователен, тъй като към момента на одобряването на кадастралната карта през
2008г. въз основа на предходно заснемане не е допусната грешка и не е налице
непълнота.
Водим
от горното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.М. и И.А.М. против Д.Б.К., Я.А.К.
*** иск по чл.
124 ГПК във вр. с чл.
53, ал. 2 във вр. с ал.1,
т.1 от ЗКИР като НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Разградски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: