Р Е Ш Е Н И Е

Номер 389 20.11.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 784/2014 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от К.С.К. срещу М.В.Х., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4200лв., главница по запис на заповед, както и законната лихва от 26.02.2014г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди, че на 29.07.2011г. ответникът подписал запис на заповед за тази сума, платима на 31.12.2011г. като подписът на издателя е нотариално заверен, издаден “без протест”. До този момент не е осъществено изпълнение на задължението от ответника. През 2013г. подал заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника въз основа на посочената запис на заповед, като по ч.гр.д. №1422/2013г. на РРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 4000лв./каквато претендирал/, въз основа на това и образувано изп. дело №20137620400682 по описа на ЧСИ Д. Драганов, като ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК, съобщението по чл.415 от ГПК до него било прието за редовно получено, но бил в чужбина и след изтичане на месечния срок с разпореждане по същото дело РРС е обезсилил издадените заповед и изпълнителен лист. Получил оригинала на процесния запис на заповед, въз основа на който на 26.02.2014г. подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, било образувано ч.гр.д. №308/14г. на РРС, по което ответникът оспорил издадената в този смисъл срещу него заповед за изпълнение за 4200лв. И в с.з твърдии, че е налице подлежащо на изпълнение вземане, основано на автентичен редовен от външна страна запис на заповед, обективиращ действителна едностранна абстрактна сделка

В предоставения срок ответникът депозира отговор, като счита предявения иск за недопустим, евентуално неоснователен. Сочи, че с оглед факта, че един път въз основа на същия запис на заповед е имало издаден изпълнителен лист срещу него, няма втора такава възможност. Не оспорва издадената от него запис на заповед, но сочи, че е нередовен, тъй като не посочено точното място на плащане. Твърди, че липсва основание за заплащане на претендираната сума, тъй като ищецът заплашил, че в противен случай щял да издаде сина му на полицията, тъй като отглеждал марихуана. Независимо от това не спазил обещанието си и имало обвинение срещу сина на ответника, като с ищеца били осъдени по нохд №342/2011г. и нохд №352/2011г. В с.з. твърди, че бил заплашен от ищеца, да подпише записа на заповед, за да не се поддържа от страна на ищеца за съучастие на сина му по наказателно дело обвинение във връзка със засяване и отглеждане на коноп, както и да не бъде завлечен ответникът в това дело.

Предявеният иск е допустим, предвид направеното възражение от страна на длъжника - ответник за дължимостта на сумата по заповедното производство. Неоснователно е възражението за недопустимост на иска, предвид това, че е издавана заповед за изпълнение въз основа на процесната запис на заповед. Видно от приложеното гр.д. №1422/13г. на РРС, издадена заповед и изпълнителен лист са били обезсилени /в т.см. р-е №51/18.05.2012г. ВКС т.д. №427/11г. Іт.о./

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 29.07.2011г. ответникът издал и подписал запис на заповед, поел задължение, да заплати на ищеца сумата 4200лв. с падеж 31.12.2011г. до 18ч. По искане на ищеца са разпитани свидетелите И. Ч. и Ф.М.. В показанията си св.Ч. сочи, че познава страните, често сядали на кафе, давал на ищеца пари, за да ги даде на ответника, който го молел за заем, тъй като имал задължения. Често ищеца е давал пари на ответника, които последният връщал. Последният път ищецът теглил кредит от банка и дал пари на ответника. Синът на последния и ищеца били осъдени. Ответникът имал магазини в други градове, от работници разбрал, че не си е плащал наемите.

Свидетелят М. сочи, че познава страните, има магазин за мебели, преди имал магазин за втора употреба, тогава се запознал с ответника, от около шест години познава страните. С ответника имал бизнес отношения, купували стока, преди време ответникът и ищеца често ходели заедно, били приятели. Давали се пари между ищеца и ответника, като единия път бил свидетел - в италианския ресторант. Там видял ответника, който чакал ищеца, последният дал на ответника доста пари - пачки от по 20лв., без да обясняват за какво са, било през лятото на 2010г. или 2011г. След година-година и половина разбрал от ищеца, че тези пари ответникът още не му ги е върнал.

По искане на ответника са разпитани свидетелите А. Х. и И. К.. Св.Х. - син на ответника сочи, че страните през 2010г. започнали бизнес в с.Бисерци - да правят сушилня за плодове, като за закупуване на земята баща му дал на ищеца 4000лв. По това време имали бизнес - магазини за втора употреба в гр.Разград, гр.Попово и гр.Русе, който вървял добре, разполагали с пари и нямали финансови затруднения. Средата на 2011г. ищецът бил хванат в двете си къщи да отглежда марихуана и след като бил 2-3 дни задържан набедил и него, поради което и той бил обвинен като съучастник. След което нещата между тях се влошили, ищецът му поискал 8000лв. за ток и за адвокати, за да се излезе от ситуацията, казал, че няма да го набеждава. В средата на месец юли 2011г. поскал от него да му направи запис на заповед за 8000лв., за което не се съгласил. Тогава ищецът му казал, че ще иска от баща му, че ще навлече и него, заплашвал, че бил депутат. Не е присъствал, когато баща му подписал процесната запис на заповед, но присъствал, когато ищецът му казал, че му дължи 4000лв., за това дето били ортаци в инвестицията, на което ответникът отговорил, че не искал да бъдат вече ортаци. Ищецът казал на ответника “Ако не дойдеш да подпишеш ще навлека и теб в делото, ще ти стъжня живота”. След това разбрал, че ответникът подписал процесната запис на заповед, като след месец му казал, че не е знаел какво прави.

Св. К. сочи, че познава ответника, приятел е със сина му св. А. Х., работел при тях, когато отворили фирма за дрехи втора употреба. Работел до 2011г. в магазина им в гр.Попово. Присъствал на разговор, когато ищецът казал на св. Х. , че му дължи 7000-8000лв. - да си наемел адвокат за делото и да оправел сметките с Е-он, да платял парите да не го замесва, щял да си оттегли показанията, но А. не се съгласил. Отишъл през месец август в дома на ответника да го види след като излязъл от болницата, при което последният му казал, че ищецът искал пари от А. и че “Ще ме умори този А.”. Казал също, че ищецът поискал от него 4000лв. и той подписал “подписах, дори не помня каква е сумата, че му дължа пари, да може К. да си оправи тока и нещата и обеща да оттегли показанията си срещу А.”.

От приложения по ч.гр.д. №308/14г. на РРС запис на заповед е видно, че на 29.07.2011г. ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата 4200лв. с падеж на плащане 31.12.2011г. с място на плащане гр.Разград.

От приложените нохд №342/11г. и нохд №352/11г. и двете по описа на ОС Разград се установява, че ищецът по първото и синът на ответника по второто, са признати за виновни, за това, че в съучастие като съизвършители в периода 11.04.2011г до 05.07.2011г. в с.Острово са засели и отглеждали растения от областта на конопа, престъпление по чл.354в ал.1 от НК, а от приложеното досъдебно производство №202/11г. на РУП Кубрат е видно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 06.07.2011г., а А. Х. на 08.07.2011г., като на 06.07.2011г. са разпитани свидетелите по случая.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Предмет на изследване в случая е записът на заповед, който по същността си представлява абстрактна сделка - редовен ли е от външна страна и дали е действителен съгласно изискванията на закона. От приложения запис на заповед се установява, че това е така, тъй като съдържа изискуемите по чл.535 от ТЗ реквизити, а именно наименование запис на заповед, безусловно обещание за заплащане на сумата 4200лв, падеж, дата и място на издаване, подпис на издателя. Същият е автентичен, а и за това не се спори. Записът на заповед с определен падеж, който не е предявен за плащане е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя съгласно и задължителната практика на ВКС. Предвид т.17 от ТР №4/13г. на ОСГТК, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Такъв е настоящият случай, тъй като нито се твърди от ищеца, нито се възразява от ответника за наличието на конкретно каузално правоотношение по повод, или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, поради което е неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е посочил основанието на едностранната сделка. Това той следва да направи, само ако са въведени твърдения от него, или възражения от издателя за наличието на такова каузално правоотношение, в който случай ще подлежи на изследване и последното. По отношение на направеното от ответника възражение за унищожаемост на едностранната сделка поради заплаха съдът намира следното: С отговора ответника е направил възражение, че е бил заплашван от ищеца, че ако не подпише процесния запис на заповед, щял да издаде синът му на полицията, че и той гледа с него марихуана и за да предпази синът си, за това подписал документа. За доказване на обстоятелствата твърдени във възражението са разпитани свидетелите А. Х. и И. К. Първият свидетел е син на ответника, поради което неговите показания следва да се преценят съобразно чл.172 от ГПК. Същият сочи, че не знае баща му да е имал задължения към ищеца, разполагали с пари, като два-три дни след ареста на ищеца арестували и него, като съучастник в отглеждане на марихуана., след което ищецът казал на ответника, че ако не подпише ще го навлече и него в делото, след което баща му подписал. Баща му обяснил, че подписал за да не станат големи проблеми, като месец по-късно му казал, че не е знаел какво прави. Св.К. сочи, че присъствал, когато ищецът поискал от св.Х. 7000-8000лв., но последният не се съгласил. К. заплашвал, че е човек на Б. Б., с връзки и пр. Разговарял с ответника през месец август, който му казал: ”Подписах, дори не помня каква е сумата, че му дължа пари, да може К. да си оправи тока и нещата и обеща да оттегли показанията си срещу А.”. Съдът прецени показанията на тези свидетели с оглед и останалите доказателства по делото, като намира, че същите не следва да се кредитират. На първо място показанията на св.Х. са заинтересовани, нелогични, изолирани от останалите доказателства по делото и дори различни от показанията на св.К. във връзка с обстоятелствата за твърдяната от страна на ищеца заплаха към ответника. Двамата сочат различно естество на евентуалната заплаха, като първият - че ищецът заплашил ответника, че ще го “навлече” и него в наказателното дело, а вторият свидетел – че ищецът обещал да си оттегли показанията срещу А. Последното не представляват заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД – съзнателно, умишлено действие на страната, което има за цел да възбуди основателен страх, който да я мотивира да сключи сделката, поради страх от засягане на лични или имуществени блага на участника в сделката или на негови близки. Не следва този страх да се дължи на други обстоятелства. Твърденията за притежавани връзки от ищеца, както и евентуално обещание ищецът да оттегли показанията срещу сина му, не представляват заплашване по смисъла на закона. Освен това съдът намира, че възражението направено от ответника в отговора, че е подписал процесната запис, тъй като ищеца го заплашил, че щял да издаде синът му на полицията е недоказано. Никой от разпитаните свидетели, не посочи такива факти, на следващо място сделката е сключена, след датата на която е привлечен и разпитан като обвиняем сина на ответника. Видно от приложеното досъдебно производство, синът на ответника е привлечен като обвиняем на 08.07.2011г., след като е бил разпитан като обвиняем ищеца, като на този етап са били събрани и други доказателства по делото – проведени са разпитите на всички свидетели, които подкрепят обвинението. Освен това в показанията си св.Х. сочи различна заплаха – не по отношение на самия него, каквито са обстоятелствата сочени във възражението, а по отношение на самия ответник - че него ще навлече в наказателното дело. И на последно място съдът намира, че нито доказването на престъплението, нито вида и размера на наказанието по наказателното производство от общ характер зависят от действия или бездействия на ищеца. Поради недоказаност на направеното възражение от ответника за унищожаемост на сделката, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 84лв. заплатена държавна такса, 390лв. адвокатско възнаграждение, 20лв. депозит за свидетел или общо размер на 494лв./съгласно приложения списък/ Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 354лв. за разноски по ч.гр.д. №308/2014г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Х., ЕГН********** дължи на К.С.К., ЕГН**********, сумата 4200лв. /четири хиляди и двеста лева/, което вземане е основано на запис на заповед от 29.07.2011г., ведно със законната лихва от 26.02.2014г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№308/2014г. по описа на Районен съд Разград.

ОСЪЖДА М.В.Х., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на К.С.К., ЕГН********** сумата 494лв. /четиристотин деветдесет и четири лева/ за разноски в съдебното производство както и 354лв./триста петдесет и четири лева/ разноски по ч.гр. д. 308/2014г. на РРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: