Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 388                                           21.11.2014 г.                                                гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На единадесети ноември                              две хиляди и четиринадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Чолакова

Секретар Г.А.   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  969/2014 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от  “О-2000” ЕООД срещу И.П.Н. – земеделски производител, с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 4859,91 евро, представляваща задължение за стопанската 2012г-2013г. по договор за аренда на земеделски земи от 18.05.2011г. между “А.Т.”, законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.03.2014г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на 17.05.2011г. е сключен договор за аренда на земеделски земи №106 между “А.Т.”  и ответника, на когото е предоставена за ползване земеделска земя с обща площ 288,080дка в землището на с.Каменар, общ.Лозница, като за стопанската 2012г.-2013г. арендното плащане е договорено в размер на 16,87 евро на декар или общо в размер на 4859,91 евро, а срокът е изтекъл на 01.10.2013г. На 25.12.2012г. между ищеца и “А.Т.”  е сключен договор за покупко-продажба с предмет процесните земеделски земи, за което ответникът бил уведомен. По подадено от ищеца заявление била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №376/2014г. на РРС,  ответникът оспорил издадената в този смисъл заповед за изпълнение.

            В предоставения срок ответникът не депозира отговор, не взема становище и в с.з.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  С договор за аренда на земеделски земи от 17.05.2011г. между “А.Т.” и ответника, първият е предоставил на втория за временно и възмездно ползване зем. земи с обща площ от 288,080дка в землището на с.Каменар общ.Лозница, за срок от 5 стопански години, като за стопанската 2012г.-2013г. арендното плащане е договорено в размер на 16,87 евро на декар или общо в размер на 4859,91 евро. С н.а. № ** том ** рег. №**** дело №484 от 25.10.2012г. “А. Т.” АДСИЦ е прехвърлил на ищеца по делото правото на собственост на поземлени имоти земеделски земи, част от които са и процесните имоти предмет на договора за аренда. Същият е бил вписан в АВ. С нотариална покана от ищеца връчена на ответника, последният е известен за заплащане на сумата, както и че ищецът е новият собственик и арендното плащане за стопанката 2012г.-2013г. следва да се извърши на него Със заповед по ч.гр.д. №376/2014г. на РРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната сума.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. Със сключване на договора за покупко-продажба от 25.10.2012г. ищеца е станал собственик на земеделските земи и съответно страна по договора съгласно чл.17  ал.2 от ЗАЗ – приобретателят на арендувания обект на договора, замества арендодателя като страна по договора, ако същият е бил вписан. Според чл.17 ал.3 от същия закон приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Видно от приложената нотариална покана ищецът е уведомил ответника за последното обстоятелство. Няма доказателства ответникът да е погасил това си задължение, поради което искът е основателен.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 190,66лв. заплатена държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение съгласно приложено пълномощно, или общо размер на 640,66лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 639,54лв. за разноските по ч.гр.д. №376/2014г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.П.Н.–земеделски производител, ЕГН********** дължи на “О-2000” ЕООД, ЕИК*** сумата 4859,91евро /четири хиляди осемстотин петдесет и девет евро и деветдесет и един евроцента/ представляваща арендно плащане за стопанската 2012-2013г по договор за аренда на земеделски земи №*** том * рег. №***, ведно със законната лихва считано от 10.03.2014г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№376/2014г. по описа на Районен съд Разград.

 ОСЪЖДА И.П.Н.–земеделски производител, ЕГН**********,  ДА ЗАПЛАТИ на О.-2000” ЕООД, ЕИК**** сумата 640,66лв. /шестотин и четиридесет лева и шестдесет и шест стотинки/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 639,54лв./шестотин тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ за разноски по ч.гр. д. №376/2014г. на РРС.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: