РЕШЕНИЕ

№ 416, 03.11.2014г., град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На двадесет и пети Септември 2014година

в публичното заседание в следния състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията анд № 373 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П.В.Л. ЕГН ********** ***« Н. Р. » № ***, против НП № ***г. на Началник РУП към ОДМВР – Р., с което на жалбопадателя за нарушение на чл.21, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени съответно административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. на основание чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП и адм. наказание « глоба « в размер на 10,00лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за изтекла погасителна давност за налагане на адм. наказание. По същество не се оспорват фактическите констатации описани в АУАН, респективно в НП. Алтернативно, жалбоподателят счита, че3 в случая следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява.

Административнонаказващия орган не изпраща процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На ***г. около 11,36ч., в с. M., обл. Р. по ул. ”Б. Л.„ в посока гр. Р., жалбоподателят Л., управлявал л.а. « Т. А. « с рег. № ***, собственост на В. Г. със скорост 90 км./ч. при максимално допустима за населено място 50км./ч. Скоростта е установена и показана на водача с техн. Средство Трафик Радар TR4D с № 308/02. При извършената от контролните органи проверка, водачът Л. не представил КТ към СУМПС. Нарушението било констатирано от полицейския служител И. Й., който в присъствие на жалбоподателят и свидетел Н. Н., съставил АУАН бл. № ***, в който описал нарушението по посочения начин, квалифицирал го като такова по чл.21, ал.1 и чл. 100 от ЗДвП и го връчил на нарушителя, който го подписал без възражения.

На база съставеният АУАН било издадено и процесното НП № ***г. на Началник РУП към ОДМВР – Р., в което адм. наказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл.21, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, и наложил съответно административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. на основание чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП и адм. наказание « глоба « в размер на 10,00лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

НП редовно връчено на жалбоподателя на 02.03.2014г., жалбата срещу него постъпила в РС - Разград на 13.03.2014г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП за несъстоятелни.

В хода на съдебното производство по делото от приобщените писмени доказателства – Протокол за преминало техническо изпитване, Разпечатка от ел. памет на техническото средство, както и от гласните доказателства на свидетелите И. Й. и Н. Н., по категоричен и безспорен начин се установява, както авторството на извършеното нарушение, така и фактическата обстановка по делото. Фактическите констатации описани в АУАН, респективно в обжалваното НП, съдът приема за доказани. Наказанието наложено на жалбоподателя е точно фиксирано в ЗДвП/ в редакцията действаща към момента на констатиране на нарушението/ , при което адм. наказващия орган е действал в условията на обвързана компетентност, т.е. обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Относно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за налагане на адм. наказание, съдът не споделя тези доводи. Нормата на чл. 34 от ЗАНН изключва приложението на чл.80, ал.1,т.5 от НПК. Давността по ЗАНН е специална и в това отношение разпоредбата на чл.11 от ЗАНН няма действие. От изложеното става ясно, че както при съставянето на АУАН, така и при аздаването на обжалваното НП са спазени сроковете по чл.34, ал.1, б.в от ЗАНН, така и чл. 34, ал.3 от ЗАНН.

За прецизност съдът намира, че следва да отбележи, че до влизането в сила на решението на първоинстанционния съд по процесната жалба или решението на касационната инстанция по евентуална касационна жалба, не е налице стабилен административен акт /НП/, влязъл в сила, който да подлежи на изпълнение. Едва от влизането в сила на процесното НП, започва да тече давността за изпълнение на наказанието.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № ***г. на Началник РУП към ОДМВР – Разград, с което на П.В.Л. ЕГН ********** ***« Н. Р. » № *** за нарушение на чл.21, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени съответно административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв. на основание чл.182, ал.1,т.4 от ЗДвП и адм. наказание « глоба « в размер на 10,00лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: