Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 435                                28.11.2014 година                        град Разград

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         

          

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                               ................. състав

На осми  октомври                                             две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар  Г.М.

прокурор ........................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                             № 438                                        по описа за 2014 година 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “****” ЕООД против наказателно постановление  №  В-0026880 от 19.11.2013 г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.178г ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178г ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 4000 лв.и за нарушение на чл. 77 ал.3 т.2 от Закон за защита на потребителите му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в  размер на 1000 лв., на основание чл. 216 от ЗЗПотребителите.  

         Жалбоподателят  моли постановлението да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

         Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

         Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        На  10.07.2013 г.  представители на КЗП, извършили проверка на стопанисван от жалбоподателя търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Разград, бул. «Априлско въстание» № 27. При проверката контролните органи установили,  че в търговския обект има резервни части за автомобили – спирачни накладки марка TWR по 4 бр. в комплект, в 289 бр. кутии, които били без трайна ЕО маркировка върху тях за одобряване на типа. На 18.07.2013 г., жалбоподателят представил митническа декларация  № 07 BG002002Н0049486/12.10.2007 г. за внос на спирачни накладки, според която вносител на накладките бил самият той, но не бил в състояние да представи валиден сертификат за одобряване на типа, за находящите се в обекта накладки с марка TWR. При проверката в обекта на 10.07.2013 г., проверяващите установили още, че там се предлагат за продажба и спирачни накладки, с по 4 бр. в опаковка, в следните количества: марка Simer – 12 бр. опаковки; Vertex – 6 бр. опаковки, Tst – 6 бр. опаковки Trusting – 1 опаковка, Lucas – 6 бр. опаковки и Jurid – 2 бр. опаковки, които са без трайна маркировка върху тях за одобряване на типа. При документалната проверка на 18.07.2014 г. по отношение на тези накладки, жалбоподателят не представил валидни ЕО сертификати за одобряване на типа им и доставни документи. Ето защо, актосъставителката – св. Т. приела, че първата категория накладки марка TWR , подлежащи на одобряване на типа са пуснати на пазара от жалбоподателя без да отговарят на изискванията на приложимите наредби по чл. 138 ал.4 ила на правилата на ООН/ИКЕ, или на регламенти на европейски институции в областта на одобряване на типа на превозни средства и съответствието им не е установено по надлежния ред. Приела и че по отношение на втората категория накладки, в качеството си на дистрибутор на стоки, който участва в проследяването на безопасността на стоките пуснати на пазара, жалбоподателят не е изпълнил административното си задължение да води и предоставя документи необходими за проследяване произхода на стоките. Ето защо, свидетелката съставила АУАН с бл. № 0026880, в който изложила горните обстоятелства, сочейки че с описаните действия жалбоподателя е извършил нарушения на  чл. 178г ал.3 от ЗДвП – по отношение на първата категория накладки и по чл.77 ал.3 т.2 от ЗЗП, по отношение на останалите. Въз основа на акта, на 19.11.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на осъществените от жалбоподателя нарушения, идентично с даденото им в АУАН описание, същите са квалифицирани, като такива по чл. 178г ал.3 от ЗДвП и по чл.77 ал.3 т.2 от ЗЗП, и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административни наказания «имуществена санкция» в размер на 4 000 лв. на основание чл. 178г ал.4 от ЗДвП – за първото от тях и в размера на 1000 лв. на основание чл. 216 от ЗЗП – по отношение на второто от тях.

      В производството по делото, като свидетел е разпитан актосъставителя  А.Т. и свидетеля по акта Д.П., които с показанията си установяват описаните в АУАН обстоятелства. Свидетелката Т. сочи още, че накладките марка TWR, са се намирали в търговския обект по време на проверката, поради което тя е счела, че същите се предлагат за продажба от жалбоподателя. Според показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели, тези накладки са се намирали в обособена част от помещението, ползвана като склад. При извършения оглед на место на търговския обект се установява, че местонахождението на посочените стоки /според показанията на актосъставителката/ е било в площ, самостоятелно обособена в търговската такава и без пряк достъп за клиента до тях – рафтовете, на които накладките са били поставени се намират зад шкафове разположени зад работните плотове на продавачите. Пак според показанията на свидетелите Панева и М. накладките са били съхранявани в това пространство, обособено като складова част, в изпълнение на представената като писмено доказателство по делото заповед № 4/06.01.2010 г. на управителя на дружеството жалбоподател. Със същата е забранена продажбата на 350 бр. накладки марка  TWR, поради липсата на нужните маркери и е указано, количествата да бъдат прехвърлени в складовите помещения. В този смисъл – че накладките са спрени от продажба са и направените от жалбоподателя възрежания по съставения АУАН с бл. № 0026880, в които същия се е позовал на цитираната по – горе своя заповед.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните  съображения :

        По отношение на първото от нарушенията. Разпоредбата на посочения за нарушен текст на чл.178г ал.3 от ЗДвП е въведена с редакцията на закона обнародвана в ДВ, бр. 54 от 2010 г. Съгласно същата: “Който пуска на пазара компоненти или отделни технически възли, подлежащи на одобряване на типа, когато не отговарят на изискванията на приложимите наредби по чл. 138, ал. 4 или на правилата на ООН/ИКЕ, или на регламенти на европейските институции в областта на одобряването на типа на превозни средства и съответствието им не е удостоверено по надлежния ред, се наказва с глоба 2000 лв.», като в алинея втора е посочен и размера на следващата се имуществена санкция, в случаите, когато нарушението е извършено от юридическо лице – 4000 лв. В процесното наказателно постановление, като описание на санкционираното нарушение, освен пресъздадената дословно разпоредба на посочената за нарушена правна норма е посочено само, че жалбоподателят предлага за продажба нови спирачни накладки марка TWR – 289 бр. кутии, които са без трайна ЕО маркировка върху тях за одобряване на типа. При така извършеното словесно описание обаче, не е видно защо административнонаказващият орган е счел, че е осъществено нарушение на чл. 178г ал.3 от ЗДвП. Съставомерност по този текст от закона, е налице в случаите, когато компоненти или отделни технически възли, които подлежат на одобряване на типа, не отговарят на изискванията нна наредбите по чл.138 ал.4 от ЗДвП,  на правилата на ООН/ИКЕ,  на регламенти на европейските институции в областта на одобряването на типа на превозни средства и съответствието им не е удостоверено по надлежния ред. Посочената разпоредба е бланкетна. В нея не се съдържа конкретно правило за поведение и нейното съдържание се допълва от посочените в нея наредби, правила и регламенти. Нито един от тях обаче не е посочен за нарушен от жалбоподателя, нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Последното е довело и до непрецизна правна квалификация на нарушението, в нарушение на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Липсата на изложение на всички относими към съставомерността на деянието на жалбоподателя факти, даващи основание на административнонаказващият орган да заключи, че процесните накладки подлежат на одобряване на типа и тяхното съответствие следва да бъде удостоверено по надлежния ред /с поставена ЕО маркировка/, не само ограничава правото на защита на жалбоподателя, като не му позволява да разбере какво точно му се вменява в отговорност, но и лишава съда от възможността за преценката по същество  извършено ли е от субекта на отговорност нарушението, за което той е санкциониран. Освен това, обективните признаци на нарушението предполагат кумулативно наличие на друг признак - копонентите/възлите да не отговарят на конкретни изисквания – т.е на изискванията на правна норма, която освен, че следва да е индивидуализирана, както бе посочено и по – горе, но и на диспозицията на която следва да съответстват признаците на конкретно описаното санкционирано поведение. По изложените по – горе съображения, съдът намира че административнонаказващият орган е издал едно незаконосъоразно от формална страна наказателно постановление, което следва да бъде отменено на посоченото основание в тази му част.

       Дори да се приеме, нещо което не се споделя от настоящия състав, че в тази му чуст наказателното постановление съответства на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, то би се поставил въпросът за неговата законосъобразност на друго основание. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че нарушението по 187г ал.3 от ЗДвП се осъществява чрез «пускане на пазара», за което легална дефиниция дава ДР на ЗЗП и според нея това е първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба. При положение, че административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е субект на нарушението като е пуснал на пазара накладките, въз основа на представена от него  митническа декларация  от 12.10.2007 г., то тогава би се поставил въпросът кога е осъществено нарушението и дали не е изтекла предвидената в чл. 34 от ЗАНН давност, и въобще въпросът за неговата съставомерност, доколкото то е инкриминирано едва с измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2010 г.

        Не посоченото обаче, представлява основание за отмяна на процесното наказателно постановление в тази му част, а неговата незаконосъобразност от формална страна, породена от несъответствието с изискванията на ЗАНН за пълна, точна и ясна фактическа и правна квалификация на нарушението.

         По отношение на второто от нарушенията. В тази му част, атакуваното НП съдът намира, че като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

      Що се отнася до това налице ли е административна нарушение и осъществено ли е то от жалбоподателя, намира следното:

      Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 77 ал.3 т.2 от ЗЗПотребителите:”В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като ..води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките» Доколкото дистрибутор, съгласно алинея втора на чл.77 от Закона е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката, то и жалбоподателят, като търговец по смисъла на пар.13 т.2 от ДР на ЗЗП, се явава субект на посоченото нарушение. В това си качество за него възниква и задължението да води и предоставя на контролните органи, документите необходими за проследяване произхода на стоките. В случая, съдът намира за ирелевантно обстоятелството, дали помещението в което са се намирали този вид стоки е складово такова, или част от търговската площ на проверявания обект. В тази връзка и дадената дефиниция за «търговски обект» в т.37 от ДР на ЗЗП, според която това е недвижим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява постоянно дейността си, или всеки движим обект за търговия на дребно, в който търговецът осъществява обичайно дейността си, не изключва складовите помещения. Доказателства, че проверявания от контролните органи по ЗЗП обект, представлява обект в който се осъществяват търговски сделки на едро, в който случай действително контролните органи по ЗЗП не биха имали правомощия да осъществяват проверки, в производството не бяха представени. Ето защо и доколкото нарушението е свързано с дейността по процеса на реализация на стоката въобще, а не само нейната продажба, то и аргументите за несъставомерност на нарушението поддържани от жалбоподателя в тази насока, не могат да бъдат споделени. При това положение и липсата на каквито и да е документи свързани с произхода на процесните стока, налага извода че доставни документи за тях не са водени и представени от жалбоподателя, в нарушение на изискванията на посочената разпоредба на чл. 77 ал.3 т.2 от ЗЗПотребителите и предопределя извода за съставомерност на санкционираното нарушение по този текст от закона. Дори стоките да са били придобити от търговеца през 2007 г., в какъвто смисъл са твърденията на защитата, то посоченото обсотятелство не влия върху произнасянето по същество. Съгласно разпоредбите на ЗЗП задължението за  съхраняване на този вид документи, не е обвързано с абсолютно определен от правната норма срок, което означанва, че то съществува до момента на окончателната реализация на стоката, в който момент се преустановява и участието на дистрибутора в този процес.  И тъй като размерът на следващото се за това нарушение наказание е определен на минимума предвиден в законосъобразно приложената от административнонаказващият орган санкционна норма на чл.216 от ЗЗП, то липсват и основания за изменение на постановлението в тази му част.

     Ето защо и по изложените по – горе съображения,  атакуваното НП следва да бъде потвърдено дсежно второто от нарушенията, като законосъобразно.

       Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                Р     Е     Ш     И :

        ОТМЕНЯ наказателно постановление  №  В-0026880 от 19.11.2013 г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на потребителите, в частта в която за  нарушение на чл.178г ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178г ал.4 от ЗДвП на “****” ЕООД е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 4000 лв.

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  №  В-0026880 от 19.11.2013 г.  на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на потребителите, в частта в която за нарушение на чл. 77 ал.3 т.2 от Закон за защита на потребителите на “****” ЕООД е наложено административно наказание «имуществена санкция» в  размер на 1000 лв., на основание чл. 216 от ЗЗПотребителите. 

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: