В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1015 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи сумата от 1 237,79 лева за консумирана топлинна енергия за периода от 01.10.2011г. до 08.08.2013г., както и сумата 253,92 лева обезщетение за забава, считано към 23.04.2014г. Претендира разноски по делото.

Ответницата в писмения си отговор оспорва иска по основание и размер и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че жилището е необитаемо и няма монтирани отоплителни радиатори. В съдебно заседание, повереникът й, заявява, че ответницата дължи само сумата от 963,20 лева включваща главница и лихва и настоява при определяне на дължимите по производството разноски да не се взема пред вид сумата от 335 лева за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за плащането й.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, че ответницата К.А.П. *** е присъединен потребител на топлинна енергия за обект, представляващ апартамент, находящ се в гр.Р.*****. При ищеца ответницата е записана с абонатен номер *****.

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№707/2014г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата 1 959,12 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2009г. до 08.08.2013г. и за сумата 440,24 лева лихва за забава за периода 01.03.2009г. до 23.04.2014г. и 47,99 лева разноски по производството. По реда на чл.414 от ГПК ответницата е възразила срещу размера на търсената от нея сума, като се е позовала и на тригодишна погасителна за част от сумата.

Затова в срока на чл.415 ал.1 от ГПК заявителят-„Топлофикация Разград”ЕАД е предявил настоящия иск за сумата от 1237,79 лева главница за периода 01.10.2011г. до 08.08.2013г./съгласно петитума от исковата молба/ и 253,92 лева лихва, като обезщетение за забава от 01.05.2011г. до 23.04.2014г. и разноски по делото.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за процесния период е доставена топлинна енергия на абонатната станция №111, видно от протокол за отчетена топлинна енергия, приложение №1от заключението. Извършвано е измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия за процесния период-от 01.10.2011г. до 08.08.2013г. от „Бруната България”ООД-Русе в края на всеки отоплителен сезон. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че на 14.10.2014г. е посетила и имота на ответницата, в жилището има отоплителни радиатори с измерителни уреди, чиито показатели отговарят на последния формуляр за отчет, копие от който е приложен към заключението. В съдебно заседание вещото лице уточни още, че ако процесния период е 01.10.2011г.-08.08.2013г. ответницата дължи 824,97 лева за енергия отдадена от сградна инсталация, изравняващи стойности за сезона и такса уреди и услуги; а лихвата за забава е в размер на 138,23 лева.

По делото, въпреки изричното указание в определението по чл.140 от ГПК, ответницата не представи доказателства, че е преустановено топлоподаването към жилището й, така както твърди в писмения си отговор.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. А съгласно чл.11 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия, всеки купувач-потребител, присъединен към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение има право да се откаже от ползване на топлинна енергия за отопление, за което обаче, следва да подаде писмено заявление до продавача-„Топлофикация Разград”ЕАД, но този потребител остава клиент на топлинната енергия отдавана от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата-чл.153 ал.6 от ЗЕ. В случая, ответницата не представи доказателства, че писмено е поискала преустоновяване на топлоподаването в жилището си, факта че за процесния период жилището не е било обитавано не е достатъчен за да се приеме, че тя не е получавала енергия за отопление. Затова тя дължи за процесния период посочената от вещото лице сума от 824,97 лева. Направеното от нея възражение за изтекла тригодишна погасителна давност е съобразено от ищеца, които в петитума на исковата молба сочи по-малка сума от тази , за която се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. В заключението си вещото лице сочи, че законната лихва от датата на падежа-един месец след издаване на фактурата до 23.04.2013г. е в размер на 138,23 лева.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело, които следва да се изчислят съразмерно уважената част от иска. В случая няма основание да не се взема пред вид сумата от 335 лева адвокатско възнаграждение, в представения договор за правна помощ-л.6 от делото, адвоката изрично е записал че сумата е платена от доверителя му. Пред вид, точка 11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното производство. След изчисление, поради непредставяне от ищеца на списък за разноски по чл.80 от ГПК, разноските по двете дела са в размер на 642,83 лева, а съобразно изхода на спора от тях ответницата дължи 258,06 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на К.А.П. с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-**** с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №1182/07.05.2014г. по ч.гр.д.№707/2014г. по описа на РРС, но за сумата от 824,97 лева за ползвана топлинна енергия отдавана от сградна инсталация за периода 01.10.2011г.-08.08.2013г., ведно със законна лихва, считано от 25.04.2014г. до окончателното плащане, и сумата 138,23 лева обезщетение за забава, считано към 23.04.2014г. и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата от 1237,79 лева главница и 253,96 лева лихва за забава.

ОСЪЖДА К.А.П. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 258,06 лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: