Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 367
04.11.2014 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На двадесет и осми октомври две хиляди
и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Д.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.1094 по описа
за
Производството е по трудов
спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.150 от КТ.
Депозирана
е искова молба от К.А.С., с която са предявени обективно съединени искове
срещу ЕТ “В.П.”***, за заплащане на
трудово възнаграждение и допълнително такова за месец февруари 2014г. в размер
на 76,72лв., за месец март 2014г. в размер на 153,54лв., като е изменен размерът в с.з. от 28.10.2014г. за
сумата 396,66лв., сумата 1530,07лв. представляваща извънреден труд за 2012г и
2013г, както и сумата 238, 04лв., неизползван отпуск в размер на 13 дни, изменени
в същото с.з., ведно със законната лихва
от датата на предявяването им. Иска и разноски. Сочи, че е работила до
27.03.2014г. при ответника, съгласно трудов договор със срок за изпитване в
полза на ответника №16/01.08.2012г. с основно месечно възнаграждение в размер
на 400лв., променен с допълнително споразумение от 01.09.2012г. за неопределено
време, както и че е изпълнявала трудовите си задължения, но не получавала
уговореното трудово възнаграждение. Въпреки,
че била назначена на петдневна работна седмица и осем часов работен ден,
работното време не било такова, а от понеделник до събота включително, и през
седмица в неделя. Същото било разпределено на две смени. Изработеното в повече,
както и в почивните и празнични дни, не било заплащано допълнително като
извънреден труд, не е компенсирано и с почивка.
Ответникът депозира отговор, като намира молбата за частично основателна.
След получаване на исковата молба установил, че дължи на ищцата сумата 248лв.
от които 100лв. трудово възнаграждение до пълния му размер за месец февруари
2014г. и 148лв. – за месец март, които изплатил посредством пощенски запис.
Оспорва, че ищцата е отработвала в повече от договореното за 2012г, 2013г и
2014г., както и че дължи обезщетение за неизползван отпуск както за 2013г, така
и за 2014г.
Въз основа
на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ищцата работила по трудово правоотношение с ответника. С трудов
договор №16/01.08.2012г. е назначена на длъжноста «продавач-консултант»
в магазин «***» гр.Разград с уговорено
основно месечно възнаграждение, работно време като трудовото правоотношение е за
определен срок за изпитване до 01.09.2012., променен
с допълнително споразумение от 01.09.2012г. за неопределено време. Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед №27.03.2014г.
По делото
са разпитани по искане на ищеца свидетелите Ж. М.С. и Д. К. Ц.. Св. С.
приятелка на ищцата сочи, че последната е работила в магазинчето пред нейния блок,
започвала работа сутрин рано, вечер до около 9-9 и нещо, в събота и неделя до
след обяд също работел магазина. Две магазинерки били ищцата и колежката и
които обслужвали клиентите. Св.Ц.сочи, че работила в магазина с ищцата от м.
февруари до м. август 2013г., работното време било на две смени от 6,30 до
14,30ч. първа смяна и от 14ч. до
20,30ч.-21ч., в зависимост дали е лято или зима, като в неделя работели до
14,30ч.
По делото е
разпитан по искане на ответника видетеля С. Г. А., която сочи, че от началото
на м. март 2014г. до 28.07.2014г. работела при ответника. Първа смяна била от 7ч.
до 14ч, а втора смяна от 14,30ч. до 19,30ч., като в събота работели, за да си
допълнят часовете през седмицата, тъй
като не достигали до 8 часа работни часове, през неделя работели по желание,
като се обаждали на работодателя, който казвал, че не отговаря.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна, се установява, че дължимата сума за положен труд за месец
февруари и март 2014г. е в общ размер на 396,66лв./л.80/ Размерът на полагащия
се отпуск на ищеца за процесния период е 33 дни – начислени за съответните
месеци и за които има издадени заповеди. Ако се дължи обезщетение за неползван
13 дни платен годишен отпуск същото би било в размер на 238,04лв./л.94/. Относно
размерът на дължимо възнаграждение за положен извънреден труд е съставен
примерен график за смените на ищцата, на базата на дневник за личната хигиена
на персонала в два варианта, без часове в дните отразени за платен годишен
отпуск и болнични, които варианти в последния си вид са изчислени и след като
се съобразят часовете в дните на ползван отпуск според твърденията на ищцата
/че не е ползвала 13 дни/, като размерът на сумата за извънреден труд при
последния вариант за 2012г и 2013г. е в общ размер на 1530,07лв./л.94/. В с.з.
вещото лице пояснява, че поради липса на графици кога е започнала и завършила
работата за смените, както и това, че касата не се води с номер на работника, е
изготвила примерен график на смените съгласно твъърденията на ищцата по
исковата молба. По делото са приложени трудов договор и допълнително
споразумение към него, разчетно-платежни ведомости за месец ноември 2013г и
месец март 2014г., молби и заповеди за ползване на отпуск, касови книги,
дневник за личната хигиена на персонала, преписка на ДИТ Разград с приложените
към нея документи за проверка на обекта стопанисван от ответника. Според
протокол за извършено проверка от 20.08.2013г. са констатирани нарушения на трудовото
законодателство, тъй като липсвал правилник за вътрешния трудов ред, не е
определено редуване на смените, при проверката на 20.08.2013г било установен,
че обекта работи с работно време от понеделник до петък от 6,30ч. до 21,30ч,
събота от 6,30ч. до 21ч. и неделя от 6,30ч. до 14,30ч.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Предявените искове са основателни. През процесния период трудовото правоотношение между страните е
съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е начислено
трудово възнаграждение. Според заключението на вещото лице по изготвената експертиза, за времето
месец февруари и месец март 2014г. размерът на дължимото възнаграждение като
чиста сума е 396,66лв. Съдът намира, че не е налице плащане на част от тази
сума, тъй като липсват каквито и да било документи за извършено плащане от
ответника, а изпратения пощенски запис за сумата 250лв., не е получен от ищеца
и е бил върнат на ответника. Липсват подписи на ищеца на разчетно - платежните
ведомости за тези месеци, поради което искът е доказан, като следва да бъде
присъдена и законната лихва, както е поискана от подаването на исковата молба.
По отношение на
претенцията за обезщетение за неползван отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, по делото са
приложени две молби от ищеца за ползване на такъв и четири заповеди от
ответника за разрешението му, като за отпуска за периода 01.11.2013г. до 18.11.13г.
и от 04.03.2014г. до 10.03.2014г. липсват съответни молби от ищеца. Независимо,
че полагащият се отпуск е начислен във ведомостта през месец ноември 2013г. в
размер на 12 дни и се води като изплатен на ищеца, не бе доказано по безспорен
начин ползването му, предвид липсата на молби от работника за претендираните от
него 13 дни отпуск, а освен това явно ищецът е бил на работа, което се
установява от книгата за лична хигиена на персонала, където е вписано името му,
за това време. Поради което съдът намира, че ответникът дължи изчисленото от
вещото лице обезщетение в размер на 238,04лв. за 13 дни отпуск, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба.
По отношение на
претенцията за заплащане на положен извънреден труд за периода 2012г. и 2013г:
В тежест на работника е да установи завишаването на продължителността на
работното време, че по разпореждане и без противопоставянето на ответника е
полагал труд извън установеното работно време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски /в т.см. Р-е
№103/27.07.2012г. ВКС гр.д.№299/11г. ІV г.о./ Предпоставките за полагане на
извънреден труд са посочени в разпоредбите на чл.143 и чл.144 от КТ, като
полагането му поначало е забранено и е допустимо само в случаите императивно
изброени в чл.144 от КТ. От събраните по делото доказателства – свидетелски
показания и приложени документи – протокол за извършена проверка от органите на
ДИТ отдел Разград, касови книги се установява че работното време в магазин за
хранителни стоки “***” е било от 6,30ч до 21,30ч., в събота от 6,30ч. до 21
часа и неделя от 6,30 до 14,30, като посочените доказателства са
безпротиворечиви за това обстоятелство. Констативния протокол е официален
свидетелстващ документ, освен това е подписан от ответника. В този смисъл е и
заключението на вещото лице и пояснението в съдебно заседание, че първа смяна е
била с продължителност от осем часа, а втората с продължителност седем часа. Поради
което ищцата явно е полагала труд в повече от уговорените часове. По отношение
на неговия размер съдът намира, че същият следва да е съобразно последното заключение
на вещото лице във втория вариант/л.94/ изготвено съобразно отразените в
дневника за лична хигиена на персонала дни на присъствие на ищцата, като са
извадени дните, в които същата е била в отпуск - 20 дни, като останалите 13 дни
отпуск са присъствени, тъй като явно ищцата е била на работа, което се
установява и от записването в този дневник. Присъствието на работа е ставало
със знанието и без противопоставянето на работодателя, в какъвто смисъл са и
показанията на св. А.. Поради което съдът намира, че претенцията за положен
извънреден труд в размер на 1530,07лв.
за 2012г. и 2013г. е доказана, ведно с поисканата законната лихва от подаването
на исковата молба.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в
размер на 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати държавна такса
по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.71 ал.1 от ГПК вр. с чл.1
от Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата по реда на ГПК,
в размер на 161,23 лв./ 50лв.+50лв.+61,23лв./, както за платените от бюджета на
съда за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза и допълнителна в размер на
180лв., или общо в размер на 341,23лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “В.П.”, ЕИК*****,
седалище гр.Разград, ул. *****, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН**********,*** сумата 396,66лв./триста деветдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/ трудово възнаграждение за месец февруари
2014г. и месец март 2014г., ведно със законната лихва от 24.06.2014г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ “В.П.”, ЕИК*****, седалище гр.Разград, ул. “***** ДА ЗАПЛАТИ на
К.А.С. ЕГН**********,***, сумата
238,04лв. /двеста тридесет и осем лева и четири стотинки/ обезщетение за
неизползван тринадесет дни платен отпуск, ведно със законната лихва считано от 24.06.2014г.
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ “В.П.”, ЕИК*****, седалище гр.Разград, ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
К.А.С. ЕГН**********,***, сумата
1530,07лв. възнаграждение за извънреден
труд за 2012г. и 2013г., ведно със законната лихва считано от 24.06.2014г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ “В.П.”, ЕИК******, седалище гр.Разград, ул. ******** ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН**********,***, сумата 500лв. /петстотин лева/ за разноски
в производството.
ОСЪЖДА ЕТ “В.П.”, ЕИК*****, седалище гр.Разград, ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РРС сумата 341,23лв. триста четиридесет и един лева и двадесет и
три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: