Р Е Ш Е Н И Е

Номер 360 04.11.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1307/2014 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Б. БГ”ООД със седалище гр.Разград срещу ЕТ “П –М. Т”, с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата 10 473,60 лв., стойност на закупени от него стоки, сумата 935,81 лв., мораторна лихва за периода 31.08.2013 г. – 25.07.2014 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сочи ,че между страните е имало договор за покупко-продажба на “Макробиотичен тор Био 1” и “Хуминова киселина”, че същите са били предадени на ответника, но той не е заплатил продажната цена, вкл. и след покана.

Ответникът в с.з. счита, че искът е неоснователен. Твърди, че при сключването на договора са договорили отложено плащане на стоката за срок от една година след доставката и след подаване на исковата молба той е заплатил продажната цена.

С протоколно определение от 15.10.2014 г. производството по иска за заплащане на сумата 10 473,60 лв. е прекратено поради оттегляне на основание чл.232 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: И двете страни по делото са търговци. Между тях е сключен неформален договор за покупко-продажба на “Микробиологичен тор БИО 1” и “Хуминова киселина”. В изпълнение на договора ищецът е предал на ответника 208 л. от първия продукт и 138,60 кг от втория продукт при единична цена съответно 31,30 лв. за литър и 16,00 лв. за килограм. За тази покупко-продажба е съставена фактура №0000000192/28.08.2013 г. на обща стойност 10 473,60 лв., в която е посочено, че сумата ще бъде платена по банков път. Тази фактура не е подписана от ответника, но стоковата разписка /л.47/ носи неговия подпис и той признава сключването на договора. В първия от тези два документа, съставени от ищцовото дружество е посочена дата на плащане 30.08.2013 г. Тази фактура е описана в дневника за продажбите, воден при ищеца.

По делото е представена покана за изпълнение на задължение, адресирана до ответника, в който същият е поканен да заплати задължение в размер на 10 473,60 лв. по горепосочената фактура. Няма доказателства тази покана да е връчена на ответника.

Законната лихва, изчислена с електронен калкулатор върху сумата 10 473,60 лв. за периода 31.08.2013 г. – 17.07.2014 г. е 935,81 лв.

С банков превод от 01.08.2014 г. ответният търговец е заплатил на ищеца сумата 10 473,60 лв. по процесната фактура.

По искане на ответника бяха събрани гласни доказателства за уговорения срок за изпълнение на задължението на купувача да заплати стоката. Свид.А., който е договарял с ответника и му е предал стоката, твърди, че не са уговаряли срок на плащане. Обичайната практика на дружеството била да не се уговаря срок на плащане, а да се издава фактура, в която в счетоводството посочвали срок на плащане.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 935,81 лв. обезщетение за забава е основателен и доказан. Процесната сделка е търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ, тъй като е сключена между търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие. В съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В случая стоката е получена, фактурата е издадена и по делото не бе установено да е уговорен срок на плащане, следователно сумата е следвало да бъде заплатена в законовия срок – при предаване на стоката. С оглед обстоятелството, че продажната цена е следвало да се плати по банков път, ищецът е вписал във фактурата срок за плащане два дни след датата на предавене и от следващия ден претендира обезщетение за забава. Тъй като в ТЗ липсва специална уредба на това обезщетение, на основание чл.288 от ТЗ следва да се приложи гражданското законодателство и по-конкретно чл.86 от ЗЗД, който предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая тази законна лихва върху исковата сума от 10 473,60 лв. е 935,81 лв. и същата се дължи от ответника на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 1 468,95 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “П – М. Т”, ЕИК ***със седалище гр.В*** ДА ЗАПЛАТИ на “Б БГ”ООД, ЕИК *** със седалище гр.Р*** сумата 935,81 лв. /деветстотин тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава на задължение за заплащане на цена за доставка на стоки по фактура №192/28.08.2013 г. за периода 31.08.2013 г. – 25.07.2014 г., както и сумата 1 468,95 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: