Р Е Ш Е Н И Е
Номер 374 05.11.2014 г. гр.Разград
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд на 30.10.2014 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Х.
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1336 по описа за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е молба, с която са предявени искове с
правно основание по чл. 32, ал.2 ЗС вр. чл. 111 от ЗС от:
1. С.Х.Б., с ЕГН **********.
2. Е.П.Б., с ЕГН **********
***,
против:
1. П.Х.Б., с ЕГН **********,
2. К.Б.Б., с ЕГН **********
***.
В хода
на производството, на 11.09.2014г. С.Х.Б., с ЕГН ********** почина /л.32/, поради което бе заместен от своите
наследници по закон, с определение № 2499 от 25.09.2014г. /л.33-35/:
1. Е.П.Б., с ЕГН **********,***,
2. М.С.Б., ЕГН **********,***,
3. Н.С.Б., ЕГН **********,***.
Ищците молят съдът да постанови
решение, с което разпредели
ползването на съсобствените им имоти : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и
регистри на град Ц. К., целият с площ от 1006 (хиляда и шест) квадратни метра, урабанизирана
територия, ниско
застрояване (до 10 м.), при граници : имоти с идентификатори: 77308.502.479, 77308.502.349,
77308.502.350, 77308.502.351,
77308.502.353, 77308.502.356 и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА (складови помещения) с площ от 56
кв.м. (60,00 кв. м. по акт), на два етажа, според правата на собственост и разположението на съществуващите
сгради, съобразно изготвено от вещо лице заключение и скица за разпределение ползването на процесните имоти.
Ищците искат, предвид и разположението на сградите,
ползването на двуетажната сграда и достъпа до
всеки от етажите да им бъде определена
за ползване западната част от поземления имот (дворното място) с площ от 691,5 кв.м. съответстваща на
правото на собственост, а на
ответниците да бъде определена за ползване съответно площ от 188,5 кв.м. в източната част. Претендират
разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Н.В.
***, молят да бъде постановено решение, с което съдът да разпредели правото на
ползване върху процесния имот така както е посочено от вещото лице в неговото
заключение и представената скица, която да стане неразделна част от решението.
Заявяват, че в западната част, която е определена за ползване на ищците се
намира кладенец разположен зад двуетажната жилищна сграда и ищците са съгласни да предоставят на
ответниците право на достъп до този кладенец, като ответниците преминават по
съществуваща пътека около сградата разположена в нейната източна част.
Ответниците не депозират отговор на исковата молба. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат З. И. от АК – Р., също молят да
се допусне разпределението, съобразно заключението на вещото лице и достъпа до
кладенеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че ищците притежава 3/4 (три четвърти) идеали части от
недвижим имот, находящ се в град Ц.
К., обл. Р., с административен адрес: ул. „Ц. И.-А." № *** , а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и
регистри на град Ц. К.,
целият с площ от 1006 (хиляда и шест) квадратни метра, урабанизирана територия, ниско
застрояване (до 10 м.), при граници имоти с идентификатори: 77308.502.479, 77308.502.349, 77308.502.350, 77308.502.351, 77308.502.353,
77308.502.356 и реално находящия се в него самостоятелен обект - ЖИЛИЩЕ, със застроена площ от 70,00 кв.м. (80,00 кв.м.
по документ), представляващ втори жилищен етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***.
Съответно ответниците притежават
¼ (една четвърт) идеална част от поземления имот № *** и реално находящия се в него самостоятелен обект - ЖИЛИЩЕ, със застроена площ от 70,00
кв.м. (80,00 кв.м.
по акт), представляващ първи жилищен етаж от построената в имота масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***.
В съсобственост при равни права с
ответниците ищците претижават и изградената в същия поземлен имот ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА (складови помещения) с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м. (60,00 кв.м. по документ), която
също е на два етажа, като на първия са разположени - три избени помещения, а на
втория - четири стаи (складови
помещения) с малка тераса (сундурма).
Към настоящия момент
съсобствениците на тези имоти не могат да постигнат съгласие за това, как да разпределят
и ползват реално незастроената площ на дворно място, както и съвместното
ползване на второстепенната постройка. Единствено по отношение на двуетажната жилищна
сграда, в която живеят
нямат разногласия и всеки ползва собствеността си съобразно правото си на собственост.
В неоспореното от страните и прието от съда като
компетентно изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, е посочено
от вещото лице, че: По скицата проект са посочени с арабски числа от т.1 до т. 11 площта за ползване от ответниците от 216.5 кв.м.,
като в това се включва празното място с площ 188.5 кв.м. и ½ ид. ч. от второстепенната постройка с площ от 56
кв.м. – 28 кв.м. на земята под нея. За
ищците остават 691.5 кв.м. празно място
и 28 кв.м. на земята под второстепенната постройка или 719.5 кв.м.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие, че
в правната сфера на всяка от страните е възникнало право на собственост върху
самостоятелен обект от сграда – етажна собственост и общо притежание на
съответни идеални части второстепенна постройка и от дворното място, в което
сградите са построени.
Дворното място придобива характер на обща част –
принадлежност към сградата - етажна собственост и е включено в обхвата на
неделимите обекти на вещни права. Този извод се налага и при съобразяване на чл. 38, ал.1 ЗС, който предвижда при
сгради, в които отделни етажи принадлежат на различни собственици, обща на
всички тях е земята, върху която е построена сградата, а по силата на чл. 38, ал.3 ЗС земята като обща част не
може да се дели. Няма пречка обаче да бъде разпределено ползването на дворното
място като обща част, в частта му, свободна от застрояване. Така Решение № 506
от 29.03.1974 г. по гр. д. № 2779/73 г. на I Г. О. на ВС, според което празното
дворно място има различно предназначение от постройките и при искане по чл. 32, ал. 2 ЗС
само спрямо мястото, разпределянето на ползването следва да се отнася само до
него, без да включва застроената площ.
При разпределение на реалното ползване по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, когато съсобствен е един
единствен имот, който се поддава на разделяне на реални части, разпределянето
се извършва, като се държи сметка за големината на идеалните части на
съсобствениците. Тъй като пълно съвпадение между големината на реалните части и
тази на идеалните части може и да не се постигне, а и съдът не е длъжен
непременно да предостави за самостоятелно ползване площ, равняваща се на
квотата от съсобствеността, когато това е невъзможно или създава неудобство за
ползването, за разликата би се дължало обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС (Решение № 87 от 10.03.2009
г. по гр. д. № 803/2008 г., ГК, ІІ-ро ГО на ВКС). В този смисъл, в настоящото
производство, което е на спорна съдебна администрация, макар да не се решава
спор за правото на собственост, притежаването на същото и съответните идеални
части на всеки от съсобствениците, се отчитат при разпределение на ползването,
защото последното е функция на собствеността.
Съдът намира, че изготвеното предложение за
разпределение на ползването в заключението на СТЕ формира дялове, съответни на
правата в съсобствеността, отчита фактическото ползване на дворното място и по
общата воля на страните е най-подходящо, поради което именно съобразно
предложението, съдът следва да извърши разпределянето. Съдът взе предвид и
изразеното съгласие на страните за начина за общо ползване на кладенеца в
имота.
По
разноските.
В постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение №
71 от 19.04.2011 год. по гр.д. №
727/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е посочено че: „Искането
за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователно,
доколкото към този момент не е било взето решение на мнозинството за
разпределение на ползването и съответно разноските
за производството пред районния съд следва да останат в тежест на страните, така както са направени.”
В постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 94 от 28.03.2012 г. по гражданско
дело № 897/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., е посочено че: „Според настоящия състав с оглед характера на производството по
разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот разноските следва да бъдат
понесени от страните така както са били направени, като изложените от въззивния
съд съображения в тази насока следва да бъдат възприети изцяло-причина съдът да
бъде сезиран с искане за разпределяне на ползването е невъзможността
съсобствениците да постигнат съгласие за начина,по който същото да бъде
извършено, като всеки един от съсобствениците има правото да поддържа определен
начин на разпределяне на ползването според своите предпочитания. Невъзможността
да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на
виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на несъвпадане на
техните становища, основано на правото на всеки един от тях да ползва вещта
според нейното предназначение по избран от него начин. Невъзможността да бъде
постигнато съгласие помежду им не е скрепено от закона със санкция и различието
в становищата не се счита за виновно поведение.”
В постановеното в производство по чл. 290 ГПК, Решение № 159 от 03.09.2012 г. по гр.д. № 1205/2011
г. на ВКС, ІІ г.о. е посочено че:
„Съдът взема предвид естеството на
производството по чл.32,ал.2 ЗС и намира, че разноските следва да бъдат
понесени от страните, така както са направени.”
В горния смисъл е и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 242 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010
г. на ВКС, І г.о.
Разноските за производството пред районния съд следва
да останат в тежест на страните, така както са направени. Ето защо, искането на
двете страни за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, находящ се в
град Ц. К., обл. Р., с административен адрес: ул. „Ц. И.-А." № ***, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и
регистри на град Ц. К.,
целият с площ от 1006 (хиляда и шест) квадратни метра, урабанизирана територия, ниско
застрояване (до 10 м.), при граници имоти с идентификатори: 77308.502.479, 77308.502.349, 77308.502.350, 77308.502.351,
77308.502.353, 77308.502.356,
заедно с построената в имота ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА (складови помещения)
с идентификатор № ***.2, с площ от 56 кв.м. (60,00 кв.м. по документ), на два етажа,
съобразно експертното заключение с вх. № 8984 от
22.10.2014 г. на вещото лице инж. Х.В.П., скицата към което се приподписва от
съда и е неразделна част от решението,
като СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ :
1. П.Х.Б., с ЕГН **********,***
2. К.Б.Б., с ЕГН **********,***,
ползват част от дворното място с площ от
216.5 кв.м. като в това се включва празно място с площ от 188.5 кв.м. и
½ ид.ч. от второстепенна постройка с площ от 56 кв. м. – 28 кв. м. на
земя под нея, заключено между арабските числа от т.1 до т. 11.
Същите ползват и кладенец разположен в западната част
от имота, зад двуетажната жилищна сграда, като за достъпа до този кладенец,
преминават по съществуваща пътека около сградата разположена в нейната източна
част.
СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ :
1. Е.П.Б., с ЕГН **********,***,
2. М.С.Б., ЕГН **********,***,
3. Н.С.Б., ЕГН **********,***,
ползват останалата част от дворното място от 691.5
кв.м. празно място и 28 кв.м. на земята под второстепенната постройка или 719.5
кв.м.
ОТХВЪРЛЯ искането на:
1. Е.П.Б., с ЕГН **********,***,
2. М.С.Б., ЕГН **********,***,
3. Н.С.Б., ЕГН **********,***,
за присъждане на разноски, като неоснователно, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на:
1. П.Х.Б., с ЕГН **********,***,
2. К.Б.Б., с ЕГН **********,***,
за присъждане на разноски, като неоснователно, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
СКИЦАТА
КЪМ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Х.В.П. С ВХ. № 8984 ОТ 22.10.2014 Г.,
ПРИПОДПИСАНА ОТ СЪДА, ПРЕДСТАВЛЯВА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: