Р Е Ш Е Н И Е

Номер 392 20.11.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 13.11.2014 г., в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1347 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по осн. чл. 45 ЗЗД, във чл. 84, ал.3 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от "ДЖЕМ МАШИНА ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" ООД, ЕИК 116548273, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. Бузлуджа No 5, представлявано от управителите Ариф Акбаш, Г. Христова Росенова и Илка Йорданова Петкова, срещу Г. Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************.

Ищецът иска, на осн. чл. 45 ЗЗД, във чл. 84, ал.3 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да му заплати сумите:

- 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г., до окончателното изплащане – съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен наем за ползване на лек автомобил за периода 22.11.2013г. – 09.12.2013г. по фактура № 0000000090/10.12.2013г. издадена от „ЕН СИ” ООД гр. Разград,

- 20.00 лв. /двадесет лева/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г., до окончателното изплащане - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - изразяващи се в заплатени командировъчни разходи – дневни пари по Заповед № 03 от 25.11.2013г. за командироване, издадена от ищеца,

- 80.00 лв. /осемдесет лева/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г., до окончателното изплащане - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в - изразяващи се в заплатени разходи за транспортиране до и от сервиз на л.а. марка Фолксваген, модел Тигуан, с ДК№ *******, увреден в резултат на ПТП от 22.11.2013г.

Ищецът сочи, че на 22.11.2013г. в гр. Разград ответника при управление на л.а. Опел Фронтера с рег. № ******** виновно е предизвикал ПТП при което бил увреден собствения на ищеца на л.а. марка Фолксваген, модел Тигуан, с ДК№ *****.

Поради увреждането на автомобила, ищецът наел друг автомобил за времето до отстраняване на повредите – от 22.11.2013г. до 09.12.2013г. За това, ищецът заплатил наем в размер на 1 100 лв. За отстраняването на повредите, ищецът твърди, че е направил и разходи в размер на 80 лв. за транспорт на увредения автомобил до и от сервиза в гр. Русе. Сочи, че в същата връзка е направил и 20 лв. командировъчни разходи – дневни. Всички суми се претендират ведно със законната лихва считано от предявяването на иска – 08.08.2014г. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Н.Х. *** поддържа исковата молба и депозира подробна писмена защита.

Ответникът депозира отговор на ИМ. Оспорва изцяло исковите претенции. Твърди, че сочените вреди не са пряка и непосредствена последица от ПТП-то, поради което исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени. Сочи, че причинените щети върху автомобила на ищеца са минимални и е могло да бъдат отстранени в рамките на един ден. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адвокат Ж. Ч. от АК – Разград и поддържа отговора си. Чрез пълномощника си представя подробна писмена защита.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 22.11.2013г. около 01.25 часа в гр. Разград по ул. Юмрукчал срещу бл. 19 в ж.к. Орел посока комплекс Олимп, ответникът при управление на л.а. Опел Фронтера с рег. № *****, загубил контрол над автомобила и блъснал три автомобила сред които е и собствения на ищеца автомобил марка Фолксваген, модел Тигуан, с ДК№ ******.

Поради увреждането, същия ден - 22.11.2013г. /петък/ ищецът наел друг лек автомобил „ЕН СИ” ООД гр. Разград.

На 25.11.2013г. /понеделник/ ищецът транспортирал процесния автомобил до автомобилен сервиз на „Хоби Кар” ЕООД, като за целта бил командирован негов служител /л.10/.

Видно издадената от „Хоби Кар” ЕООД Работна карта № 3446/25.11.2013г., е че ремонта на автомобила е продължил 22.5 часа /л.89/.

На 09.12.2013г. ищецът взел от сервиза отремонтирания автомобил и преустановил договора за наем за наетия автомобил от „ЕН СИ” ООД гр. Разград. За периода 22.11.2013г. - 09.12.2013г., ищецът заплатил на наемодателя „ЕН СИ” ООД гр. Разград, наем в размер на 1 100 лв. /л.9/.

Горната фактическа обстановка е безспорна.

Основният спор по делото е дали претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП-то.

По възражението на ответника, че заплатения наем не представлява пряка и непосредствена последица от увреждането на автомобила.

Ответникът се позовава на Решение № 100 от 13.11. 2009 г. по т.д. № 92/2009г. на ВКС, І т.о., ТК. В същото е записано че : „Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др. Пропусната полза е неосъществено увеличение на имуществото. Към датата на застрахователното събитие 6.07.2005г. действащи нормативни актове по застраховането са ТЗ гл. 27 Договор за застраховка, Закон за застраховането, отм. и Наредба №18 за задължителното застраховане /отм/. Съгласно чл.80, ал.1 от Закона за застраховането /отм./, при застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди. В чл.7 от Наредба №18 за задължителното застраховане /отм. ДВ бр.25/24.03.2006г./ възпроизвежда чл. 80, ал.1 от Закона за застраховането /отм./ относно обема на вреди, подлежащи на обезвреда/ неимуществени и имуществени/, като в ал. 2 в обсега на застрахователната отговорност при вреди на моторно превозно средство по вина на водач на друго моторно превозно средство се включват документираните необходими и целесъобразни транспортни разноски, както и тези за товарни и разтоварни дейности, свързани с увреденото моторно превозно средство. Тези вреди следва да бъдат определени като претърпяна загуба за увреденото лице, тъй като намаляват имуществото му. Застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” не покрива вредите, които се изразяват в “обезценка, денгуби и всякакъв вид пропуснати ползи” - чл.9, т.3 от НЗЗ/отм/. Съгласно чл.390, ал.3 ТЗ /в сила до 1.01.2006г./ от обсега на отговорността на застрахователя за имуществени вреди са извадени пропуснатите ползи. Застрахователят ще дължи обезщетение на застрахования за пропуснати ползи само ако в договора за застраховка е уговорено поемането на такъв вид отговорност. Застрахования ще има право на разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал за случая с необходимата грижа /чл.390, ал.2 ТЗ отм/. За отговорността на застрахователя за имуществени вреди при застраховка “гражданска отговорност” законодателството търпи развитие, като в чл.223, ал.2 Кодекса за застраховането /в сила от 1.01.2009г./ е посочено, че застрахователят дължи обезщетение за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, т.е. дължат се пропуснати ползи в рамките на деликтната отговорност, а при договорната отговорност ако е заплатена допълнителна премия - 223, ал.3 КЗ, освен ако е уговорено друго. Следователно, при тази уредба на отговорността по застраховката “гражданска отговорност” за обезщетяване на имуществени вреди причинени на МПС, изразяващи се в “претърпяна загуба”, застрахователят ще отговаря за онези имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. реално претърпените и вече настъпили вреди, пряко свързани с увреденото МПС. Застрахователят не дължи обезвреда за онези разноски, които пострадалото лице е направило за да увеличи имуществото си, вкл. за реализирането на определена печалба.......................... Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка "Гражданска отговорност" има договорен характер спрямо насрещната страна по застрахователния договор - застрахованият, но в хипотезата на чл. 407, ал. 1 от ТЗ /отм./ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД. Поради това застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност. При непозволено увреждане, съгл. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на увреждането, без да е необходима покана, от което следва, че и в хипотезата на чл. 407, ал. 1 от ТЗ /отм./ законната лихва се дължи от застрахователя от момента на настъпване на вредите, в случая 6.07.2005г. В заключение застрахователят ще следва да бъде осъден да заплати на касатора лихва за забава, считано от датата на деликта до датата на предявяване на иска-14.02.2006г.”

От горното става ясно, че цитираното Решение на ВКС не е относимо в случая, тъй като касае деликт осъществен по време когато са действали отменени нормативни актове. В самото Решение се сочи за че, „с чл.390, ал.3 ТЗ /в сила до 1.01.2006г./ от обсега на отговорността на застрахователя за имуществени вреди са извадени пропуснатите ползи, но законодателството търпи развитие, като в чл.223, ал.2 Кодекса за застраховането /в сила от 1.01.2009г./ е посочено, че застрахователят дължи обезщетение за пропуснати ползи.”

Ответника се позовава и на Решение № 129 от 25.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2439/2003 г., IV гр. о. В него е записано че : „Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди, от своя страна, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквентите и вредите.” Това обаче не означава, че процесните вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По възражението на ответника, че същият вече е наказан с административно наказание за процесното ПТП и е заплатил на застрахователната компания стойността на ремонта на автомобила.

Наложеното наказание и изплащане на стойността за отстраняване на повредите по автомобила са неотносими в настоящото производство.

По възражението, че след като е положен труд в размер на само на 22.5 часа за ремонта на автомобила, то е неоснователно да се претендира заплащане на наем за престоя му в сервиза продължил 17 дни, както и че липсват доказателства защо автомобила е престоял сервиза толкова дълго.

Видно от приемо предавателен протокол от „Хоби Кар” ЕООД, е че ремонта на процесния автомобил е приключил на 09.12.2013г. /л.8/. Ето защо, съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че времето през което автомобила е престоял в сервиза, е било необходимо за отстраняване на повредите му. Общоизвестно е, че когато се занесе вещ в сервиз, към ремонта й се пристъпва след приключването на ремонта на намиращите се там вещи. Необходимо е и време за доставка на части. Ето защо, е напълно житейски логично, независимо че за отстраняването на повредите са необходими само 22.5 часа труд, то престоя в сервиза да бъде по-дълъг.

По възражението, че след като ищецът е разполагал и с друг автомобил, то не е следвало да наема друг автомобил.

Факта, че ищеца е закупил два автомобила, сочи че и двамата са му необходими, поради и което основателно е наел друг автомобил до отремонтирането на повредения.

Ето защо, съдът приема, че ищецът своевременно е предприел действия по отстраняване на повредите, поради и което възражението се явява неоснователно.

От правна страна:

За да е основателен иск по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието "вреда" /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.

В конкретния казус е безспорно наличието на виновно противоправно деяние на ищеца – причиненото ПТП, в резултата на което в правната сфера на ответника са настъпили процесните вреди.

Сумата от 1 100 лв. представляваща заплатен наем се установява от приложената по делото фактура № 0000000090/10.12.2013г. издадена от „ЕН СИ” ООД гр. Разград /л.9/. Сумата от 20.00 лв. - изразяващи се в заплатени командировъчни разходи – дневни пари, се установява от приложената Заповед № 03 от 25.11.2013г. за командироване /л.10/. Сумата от 80.00 лв. заплатени разходи за транспортиране до и от сервиз на процесния автомобил съдът определя на осн. чл. 162 ГПК, като взе предвид приложената по делото фактура № 1039052309 от 25.11.2013г. от ОМВ, за пътуването до сервиза в гр. Русе /л.11/.

Според настоящия състав е налице причинна връзка между противоправното и виновно деяние на дееца и настъпилите вреди.

Съдът приема че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането по см. на чл. 51, ал.1, изр.1 ЗЗД, т. е. че те са закономерно и единствено следствие от противоправното деяние, което е извършено виновно. Ето защо, ищецът следва да заплати претендираните суми.

На осн. чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, основателно е искането на ищеца, сумите да се присъдят ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г. до окончателното им изплащане.

По разноските.

С оглед уважаване на исковите претенции изцяло, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер от 500 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на осн. чл. 45 ЗЗД, във чл. 84, ал.3 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, Г.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************ ДА ЗАПЛАТИ на "ДЖЕМ МАШИНА ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" ООД, ЕИК 116548273, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. Бузлуджа No 5, представлявано от управителите Ариф Акбаш, Г. Христова Росенова и Илка Йорданова Петкова:

- 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г., до окончателното изплащане – съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен наем за ползване на лек автомобил за периода 22.11.2013г. – 09.12.2013г. по фактура № 0000000090/10.12.2013г. издадена от „ЕН СИ” ООД гр. Разград,

- 20.00 лв. /двадесет лева/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г., до окончателното изплащане - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - изразяващи се в заплатени командировъчни разходи – дневни пари по Заповед № 03 от 25.11.2013г. за командироване, издадена от ищеца,

- 80.00 лв. /осемдесет лева/, ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 08.08.2014г., до окончателното изплащане - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в - изразяващи се в заплатени разходи за транспортиране до и от сервиз на л.а. марка Фолксваген, модел Тигуан, с ДК№ ******, увреден в резултат на ПТП от 22.11.2013г.

ОСЪЖДА Г. Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************ ДА ЗАПЛАТИ на "ДЖЕМ МАШИНА ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" ООД, ЕИК 116548273, със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. Бузлуджа No 5, представлявано от управителите Ариф Акбаш, Г. Христова Росенова и Илка Йорданова Петкова сумата от 500 лв. /петстотин лева/, за направени по делото деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: