Р Е Ш Е Н И Е

 

   384          19.11.2014 г.          гр. Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НА 05.11.2014 г. в публично заседание в следния състав:

 

                                                            Председател: Атанас Христов                                                        

 

Секретар:   Д.Д.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр. дело 1392 по описа за 2014 година.

 

Производството е с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК.

 

Депозирана е искова молба, с която са предявени обективно и субективо кумулативно съединени искове от Й.Р.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************** и настоящ адрес Р Турция, действащ лично и със съгласието на своя баща Р.Ш.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **************************, чрез пълномощника си адвокат Е.С. *** против майката на ищеца Ф.Р. Й. /с предишна фамилия А./, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Моли се ответникът да бъде осъден да заплаща на ищеца, действащ лично и със съгласието на неговия баща Р.Ш.М., месечно издръжка от 150 лв., ведно със законната лихва. Претендира се и заплащане на издръжка за една година преди подаването на ИМ също по 150 лв. месечно - т.е. сумата от 1800 лв. /12 месеца по 150 лв./, ведно със законната лихва. Претендира и разноски. В съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с баща си и с пълномощника си адвокат Е.С. ***, като поддържат исковите си претенции.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва и двата иска. Относно иска за минал период се сочи, че същият е изцяло неоснователен, тъй като за този период ответника е давал необходимата издръжка. Относно иска за бъдеще време в размер на 150 лв. месечно, се сочи че сумата е непосилно висока за финансовите възможности на ответника. Депозира и допълнителна молба, в която сочи, че по иска за бъдеще време може да заплаща месечна издръжка само от 80 лв., тъй като е безработен. В съдебно заседание при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Видно от Удостоверение за раждане /л.3/, е че ищецът  Й.Р.М., род. на ***г. е с баща Р.Ш.М. и майка – ответника  Ф.Р. Й. /с предишна фамилия А./. Няма спор че родителите на ищците не са сключвали гр. брак по между си. По делото не се твърди, че родителите на ищеца имат други деца или задължения да издържат други лица. Няма спор между страните, че ищеца живее при баща си в РБ, а ответникът от много години живее в Р Германия.

Не се спори по делото, че и двамата родители на ищеца са безработни.

Видно от представените от ответника документи от Western Union, е че ответникът е превеждал на бащата на ищеца Р.Ш.М. следните суми - 150 евро на 04.10.2013г. /л.71/, 100 евро на 09.08.2014г. /л.69/, 100 евро на 16.08.2014г. /л.67/. Действително, в преводните документи не е посочено, основанието за което си изпращат сумите, но предвид влошените отношения между двамата родители, съдът кредитира с доверие твърдението на ответника, че тези суми са изпратени на бившия й съжителник именно за издръжката на детето им – ищеца. Ето защо, първите два превода /направени преди подаването на настоящата искова молба - 15.08.2014г./ следва да се приспаднат от дължимата издръжка за минало време, а третия превод /направен на 16.08.2014г. т.е. след подаването на настоящата искова молба - 15.08.2014г./, следва да се приспадне от  издръжката за бъдеще време.

 

По иска по чл. 149 СК /издръжка за минало време/.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, като взе предвид нуждите на детето и възможностите на родителите, определя на детето месечна издръжка от 185 лв., от която ответникът следва да заплаща сумата от 100 лв., а  бащата следва да осигури сумата от 85 лв, за периода от 15.08.2013г. до 15.08.2014г. За да разпредели по този начин дължимите суми, съдът отчете обстоятелството, че именно бащата упражнява непосредствени грижи върху детето.

От дължимата издръжка за периода от 15.08.2013г. до 15.08.2014г., сума в размер на 1 200 лв. следва да се приспадне сумата от 488.96 лв. /левова равностойност на 250 евро/, която е платена от ответника преди завеждането на иска. Така ответникът следва да заплати на ищеца за издръжка за минало време сумата от 711.04 лв. ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 15.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до пълния размер от  1 800 лв.  /12 месеца х 150 лв./, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото не бяха представени доказателства за наличие на възможности у ответника за заплащане на издръжка в претендирания в исковата молба размер.

 

Относно иска по чл. 143 СК /издръжка за бъдещ период/.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, като взе предвид нуждите на детето и възможностите на родителите, определя на детето месечна издръжка от 185 лв., от която ответникът следва да заплаща сумата от 100 лв., а  бащата следва да осигури сумата от 85 лв. За да разпредели по този начин дължимите суми, съдът отчете обстоятелството, че именно бащата упражнява непосредствени грижи върху детето. С превода от 100 евро /195.58 лв/, направен след завеждането на исковата молба, то издръжката се счита за заплатена до 12.10.2014г. включително. Ето защо, присъдената месечна издръжка от 100 лв., не следва да се заплаща считано от подаването на ИМ - 15.08.2014г., а от 13.10.2014г. Иска за присъждане на издръжка за периода от 15.08.2014г. /датата на подаването на исковата молба/ до 13.10.2014г. включително, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Издръжката по иска по чл. 143 СК /издръжка за бъдещ период/, следва да се заплаща, ведно  със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване.

В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен недоказан. По делото не бяха представени доказателства за наличие на възможности у ответника за заплащане на издръжка в претендирания в исковата молба размер.

На осн. чл. 242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

По държавните такси.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС сумата от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса за иска по чл. 149 СК и 144 лв. дължима държавна такса върху присъдения размер на издръжката по чл. 143 СК. Т.е. ответникът следва да заплати общо сумата от 194.00 лв. за дължими държавни такси.

По разноските.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 33.33 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като за разликата до 50 лв., искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

По гореизложените съображения, Съдът,

 

Р Е Ш И

 

 

ОСЪЖДА Ф.Р. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.ДА ЗАПЛАЩА на детето си Й.Р.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************** и настоящ адрес Р Турция, действащ лично и със съгласието на своя баща Р.Ш.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **************************, ежемесечна парична издръжка в размер на 100 лв. /сто лева/, считано от 13.10.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендирания размер от 150 лв., както ОТХВЪРЛЯ иска за присъждането на издръжката за периода от 15.08.2014г. /датата на подаването на исковата молба/ до 12.10.2014г. включително, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ф.Р. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето си Й.Р.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************** и настоящ адрес Р Турция, действащ лично и със съгласието на своя баща Р.Ш.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **************************, сумата от 711.04 лв. /седемстотин и единадесет лева и четири стотинки/, представляваща дължима издръжка за периода от 15.08.2013г. до 15.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2014г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендирания размер от 1 800 лв., като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Ф.Р. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата от 194.00 лв. /сто деветдесет и четири лева/ представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете за издръжка.

ОСЪЖДА Ф.Р. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ Й.Р.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ************************** и настоящ адрес Р Турция, действащ лично и със съгласието на своя баща Р.Ш.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ************************** сумата от 33.33 лв. /тридесет и три лева и тридесет и тридесет и три стотинки/ представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до 50 лв., като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 19.11.2014 г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.                                         

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: