Р Е Ш Е Н И Е

Номер 381 14.11.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1573 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А.Й.И. ***, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е полагал труд на пълен работен ден на длъжността “шлосер-монтьор” в прекратеното АПК Ленин гр.Р. за периода от 23.08.1966г. до 01.04.1969г и това време да му бъде зачетено като трудов стаж при пенсиониране и осигурителен стаж. Твърди, че му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като при определяне на времето, което се признава за трудов стаж при пенсионирани и за осигурителен стаж, не е зачетен процесния период, когато работил в отдавна закрития и с прекратена дейност АПК Ленин.

Ответникът намира иска за допустим, но неоснователен, тъй като трудовата книжка на ищеца не е оформена по съответния ред съгл. чл. 6 ал. 1 от Наредбата за трудовите книжки, инструкцията за прилагането и действала към процесния период и предвид Инструкция №2492/1968г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищеца по установителния иск, налице е удостоверение по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, издадено от съответно ТП на НОИ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Не е спорно по делото, че АПК Ленин Р., в което ищецът претендира, че е полагал труд е прекратено и че същото е ликвидирано и няма правоприемник. От приложеното удостоверение №УА-4967 от РУ гр.Търговище, е видно, че в ТП на НОИ/архивохранилище/ на осн. чл.5 ал.10 от КСО, в качеството си на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, липсват данни за ищеца за процесния период. Видно от заверен препис от трудова книжка на ищеца е налице отбелязване, че същият в периода от 23.08.1966г. до 01.04.1969г. е работил в АПК “Ленин”.

По делото е разпитан като свидетел Г. М. Б., който сочи, че е работил в ТКЗС “Ленин” през 1965г. от 09.08. като шлосер, напуснал през 1967г., а ищецът работил в неговата бригада като шлосер, работели на пълен работен ден сутрин от 7,30 ч. до 17 часа, заплатата му в началото била 75-80 лв. Когато напуснал, ищецът останал в бригадата. Съдът няма причина да не кредитира показанията му като последователни, незаинтересовани, допълващи се от писмените доказателства по делото.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Искът имащ своето основание в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР е основателен. Според практиката на ВКС установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен ред. Установено е, че ищецът е работил в процесния период в АПК “Ленин” на длъжност шлосер-монтьор, продължителността на работния ден е била 8 часа, всички тези обстоятелства са индивидуализиращи белези на трудово правоотношение. Представената трудова книжка от ищеца представлява изискуемия документ по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР, както и съгласно т.9 Пост. №8/26.06.1963г. Пл на ВС, тъй като е издаден от организацията, в която твърди, че е работил ищецът и удостоверява вероятността на претендирания трудов стаж и истинността на този документ не е оспорена от ответника. Ненадлежното и оформяне каквото е възражението на ответника, не е аргумент в тази насока, тъй като законът няма предвид документът да е оформен формално по установен ред, а е достатъчно писменото доказателство да установява вероятността на претендирания трудов стаж и да изхожда от учреждението, предприятието или организацията, където е работил ищецът. Евентуално неспазване на някои от разпоредбите на Инструкция №2942 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж /ДВ бр.20 от 12.03.1968г./ при оформянето на трудовата книжка, е било взето предвид и има значение пред административния орган, който на това основание не е зачел времето като трудов стаж на ищеца. В съдебното производство обаче според настоящия състав, документът отговаря на изискванията на чл. 6 ал. 2 от ЗУТОССР, като трудовата книжка е посочена изрично в ал. 2 т. 5 от същия законов текст и по изложените съображения представлява писмено доказателство, обосноваващо допустимост на свидетелски показания. Разпитаният свидетел по делото е имал непосредствени впечатления за работата в предприятието за твърдяната от ищеца длъжност, продължителността на работата - обстоятелства по времето, когато е работил заедно с ищеца. Показанията му кореспондират с писмените доказателства по делото, поради което съдът намира, че претенцията е основателна и доказана.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ гр.Разград, че А.Й.И., ЕГН********** *** е полагал труд на пълен работен ден на длъжността “шлосер-монтьор” в прекратеното АПК “Ленин” гр.Разград през периода 23.08.1966 г. до 01.04.1969 г.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: