№ 393,
04.12.2014г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на четиринадесети ноември две
хиляди и четиринадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Д.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 545 по описа за 2014г.:
Обективно съединени искове по чл.357
ал.1 КТ.
Постъпила е искова молба от А. Н.Д.,
която твърди, че наложеното й със заповед №332 дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ е незаконосъобразно, заповедта е немотивирана, тъй като
работодателят не е посочил датата и мястото на извършване на нарушението с
оглед преценката по чл.194 КТ. Оспорва да е извършила посочените нарушения. Твърди,
че камо формално са й изискани обяснения, без работодателя да я е запознал с
твърдяното нарушение, нито е ценил тежестта му.
Ответникът ПУИ“Хр.Ботев“ оспорва иска.
Твърди, че са спазени изискванията на КТ досежно провеждане процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание. На ищцата са искани обяснения, заповедта е
мотивирана, има пълно описание на нарушението. При определяне вида на
наказанието е спазил критериите на чл.198 КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното: Ищцата работи при ответника на длъжност “старши
учител-начален етап“. На 19.03.14г. на ищцата била връчена заповед №332 за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В заповедта се сочи,
че на 22.01.2014г. в първия учебен час, по български език ищцата в качеството
си на учител е ударила плесница и е дърпала ушите на ученика И.Р., заради това,
че не може да чете, след което детето е
избягало от час, защото щяло дасе напикае. Освен това Н. е казала, че детето е
въшлясало и мръсно. С това си деяние Н. е нарушила чл.128 ал.1 т.6 ППЗНП като е
поставила в опасност здравето на ученика, чл.129 ППЗНП като е нарушила правата
на детето, унижила личното му достойнство, прилагайки физическо и психическо
насилие над него, като деянието е станало достояние на родителите и близките на
детето, като по този начин Д. е увредила името на училището и е подронила
неговия престиж, с което е нарушила чл.44 ал.2 от Правилника за вътр.трудов ред
на училището. Деянието съставлява нарушение по чл.187 т.8 и т.10 КТ. Ответникът
е поискал писмено /изх.№93/10.03.14г./ от ищцата писмени обяснения, които тя е
дала на 12.03.14г. вх.№59. По делото е приложена жалба от А.В.М., майка на
детето И.Р.. На 24.02.14г. със заповед №310 ответникът е определил комисия,
която в срок до 05.03.14г. да извърши проверка по повод на тази жалба, като
проведе разговор с ученика. На 05.03.14г. комисията е изготвила докладна, като
след разговора с детето се е потвърдило изложеното в жалбата.
По делото са разпитани редица свидетели.
Св.Ж.С. твърди, че познава ищцата като добър и съвестен учител. Не е чувала
детето И. да се оплаква от госпожата. Твърди, че дежури на входа сутрин по
график от 07.40ч. до 9.10ч., без понеделник. Не е виждала И. да излиза по-рано
от час. И. е идвал на училище с въшки, както и неговата сестра. На 22.01.2014г.
е била на работа, но не е чувала за инцидент, нито е виждала детето да излезе
от час.
По делото са разпитани майката и детето, които
обясняват за станалото в час по български език и по-конкретно дърпането на уши
и удрянето на шамари, както и обидите че И. е мръсен и въшлив. Детето обяснява
и за други случай на физически тормоз, упражнен върху него от госпожата.
По делото като свидетели са разпитани и
членовете на комисията, извършила проверка по повод на жалбата на А.В.. Тримата
свидетели дават идентични показания относно това, какво са установили от
разговора с детето, както и с неговите съученици. Тримата са категорични, че
детето им е разказало как учителката го е удряла и обиждала.
На детето е назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, съгласно която детето е в
състояние да разбира адекватно случващото се и да дава достоверни сведения за
това. Детето е с лека умствена изостаналост, без данни за неискреност. Детето
има ориентация за време, знае кое е минало, сега и очаква приятни събития
занапред. Детето може да разкаже събития последователно случили се, но тъй като
няма познания не може да уточни дата, ден от седмицата и сезон. При споменаване
на името на учителката детето видимо се напряга и притеснява, има страх. При
игра с кукли детето е показало какво се е случило, без да промени нещата, които
са се случили, поддържало е тезата си и не са установени данни за преиначаване.
Страните не спорят относно факта, че първият
учебен час в сряда /вкл. и на 22.01.2014г./ е по български език.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: Искът е допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен.
От
събраните по делото доказателства- гласни и писмени, Съдът намира, че
ответникът е спазил процедурата, предвидена в КТ за налагане на дисциплинарно
наказание. Най-напред работодателят е изискал предварителни обяснения от ищцата
по повод на жалбата. Нещо повече, назначил е комисия по случая, която да
изготви доклад, едва след което е съставил
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Тази заповед противно на
твърденията на ищцата, съдът намира за съобразена с изискванията на чл.195 КТ. В заповедта е посочена конкретна дата на
извършване на нарушението- 22.01.2014г., в първи учебен час- по български език.
Посочен е нарушителят-ищцата, както и в какво се състои самото нарушение- ищцата
в качеството си на учител е ударила плесница и е дърпала ушите на ученика И.Р.,
заради това, че не може да чете, след което детето е избягало от час, защото
щяло да се напикае. Това деяние работодателят е квалифицирал като нарушение на
чл.187 т.8 КТ /нарушила чл.128 ал.1 т.6 ППЗНП като е поставила в опасност
здравето на ученика, чл.129 ППЗНП като е нарушила правата на детето, унижила
личното му достойнство, прилагайки физическо и психическо насилие над него/ и на
т.10 КТ /деянието е станало достояние на родителите и близките на детето, като
по този начин Д. е увредила името на училището и е подронила неговия престиж, с
което е нарушила чл.44 ал.2 от Правилника за вътр.трудов ред на училището/. Заповедта
е връчена на ищцата.
Въпреки, че ищцата оспорва да е удряла
детето и изобщо сочените нарушения, съдът намира, че са налични писмени и
гласни доказателства в обратния смисъл. И разпитаните свидетели, и вещите лица
твърдят, че детето макар и с лека форма на умствена изостаналост може да
разбира случващото се около него и да дава сведения за това, както и че същото
е искрено в обясненията си, като действително изпитва страх от ищцата. В този
смисъл съдът се доверява на показанията на детето, че госпожата го е ударила,
дърпала му е ушите и му е казала, че е мръсно и въшливо. Макар и детето да не е
в състояние да посочи точната дата на нарушенията, тази дата може да бъде
определена при съобразяване на приложената към делото жалба на А.В.. В нея тя
изрично посочва, че на 24.01.2014г. като се прибрал И. й е казал, че преди два
дена на 22.01.14г., в първия учебен час по български език учителката го е ударила и му е издърпала
ушите, като го е нарекла мръсен и въшлив.
На последно място съдът намира, че работодателят
е издал законосъобразна заповед и е
направил правилна преценка на тежестта на нарушението, като е наложил адекватно
по вид наказание. Работата с проблемни деца изисква от учителите полагане на
улисия и наличието на търпение, по-големи от обичайните за другите учители,
като най-общо казано физическите наказания и обидите не са сред тях.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.Д. иск за
отмяна на заповед №332/19.03.2014г. за наложеното й дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ от Директора на ПУИ“Христо Ботев“ с.Осенец КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок ОТ
ВРЪЧВАНЕТО му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: