Р Е Ш Е Н И Е

№ 405, 18.12.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 563 по описа за 2014г. на РРС

Предявени са обективно съединени искове по чл.327 ТЗ във вр. с чл.183 и 258 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Ремко“ООД, с която моли съда да осъди “Пилко“ЕООД за заплащане на сумата от 17286лв., дължима главница по фактура № 1000001056 и 3457.20лв. неустойка по фактура №1000001056.Твърди, че с ответника имат сключен договор за доставка и монтаж на оборудване от 24.04.12г. Стойността на договорения материал възлиза общо на 34344.05лв. без ДДС, а на монтажните и ремонтни работи- на 41470лв. без ДДС. В договора са уговорени срокове за плащане на тези суми. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и издал фактури, като ответникът е извършил плащания общо за 105461.75лв. с ДДС, като остава да дължи част от главницата по фактура№1056/31.05.13г. в размер на 17286лв. Върху тази сума е налице договорно основание за начисление на неустойка в размер на 20% от задължението или 3457.20лв. Претендира и разноски.

Ответникът “Пилко”ЕООД е направил при условията на евентуалност възражение за прихващане на исковите суми с насрещни изискуеми задължения на ищеца в същите размери. По същество счита иска за заплащане на дължима част от главницата по фактура №1056 за неоснователен. Процесната сума не се дължи поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, който не е установил с документи качественото и срочно изпълнение на възложените работи, а именно заваръчните работи. Ответникът е възразил относно заваръчните работи и е отказал да приеме работата и подпише протокол образец 19. Ищецът не е извършил за своя сметка радиографичен контрол, осъществен от сертифицирана лаборатория. Това е сторил ответника,но за сметка на ищеца като е издал фактура №18506/06.06.13г. за сумата от 17286лв.Това е мотивирало ответника да изпрати на ищеца уведомително писмо, че упражняват правото си на задържане и на прихващане на двете насрещно дължими суми, като след прихващане никоя от страните не дължи на другата допълнителни суми. Вторият ОСИ за неустойка също се явява неоснователен, тъй като ответникът не е изпаднал в забава, нито е неизправна страна по договора за да възникне задължение за неустойки с оглед неизпълнение на задължението на ищеца по чл.5.1 от договора /липсва подписан прокотол- образец 19, което е предпоставка за настъпване изискуемостта на насрещното вземане на ищеца/. В условията на евентуалност на основание чл.103-104 ЗЗД прави възражение за прихващане на главницата от 17286лв. по фактура №1056 с тази по фактура №18506 на същата стойност, както и възражение за прихващане на твърдяната неустойка с насрещно парично вземане за дължима от ищеца неустойка за неизпълнение на договорно задължение за срочно и качествено изпълнение на ремонтни и монтажни работи.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са договорни партньори не за първи път. На 24.04.12г. същите са сключили договор за доставка и монтаж на оборудване. Обект е модернизация и разширяване на птицекланичен комплекс-Пилко ЕООД и подобект: изграждане на нулеви хладилни камери. Предмета на договора страните са очертали в чл.1 от договора: А/ доставка на тръби, фитинги, изолация и др.материали, необходими за изграждане на тръбопроводи по проект Нулеви хладилни камери, описани в пр.1 към договора и Б/монтаж на тръбопроводи по същия проект, при описани условия в пр.2. Двете приложения са неразделна част от договора и описват в детайли неговия предмет. В чл.2 от договора страните са уговорили и срокове. Първият от тях касае СМР и зависи от авансовото плащане по т.3.2, а всички останали срокове следва да бъдат уговорени от страните при подписване на отделните заявки за изпълнение за всеки етап от изпълнението. По нататък страните са уговорили цените /т.3.1/ и начина на плащане /т.3.2/, като за вложените допълнителни материали страните следва да подписват отделен констативен протокол за всеки етап. Извършените СМР се приемат с приемо-предавателен протокол- обр.19, за всеки етап, подписан от двете страни. Този протокол следва да съдържа следните реквизити: дата, видове монтажни и строителни и ремонтни работи, подписи на лицата представляващи възложителя и изпълнителя. Заплащането е обвързано с наличието на акт обр.19. При наличие на допълнение, изменения и преработки на работния проект, зададени от възложителя, които пораждат промени в договорените материали и срокове за изпълнение, страните следва да договорят нови условия, заложени в писмени допълнения към договора /т.3.6/. След това са уговорени правата и задълженията на страните и предаването и приемането на обекта, след 72часови проби. Уговорена е гаранцията на изпълнителя и санкции на двете страни при виновно неизпълнение.

За извършените СМР ищецът е издал фактури: №827/11.05.12. за 35535.64лв., №847/18.06.12г. за 20606.42лв., №907/18.09.12г. за 12644.81лв, №908/19.09.12г. за 5034.65лв., №927/29.09.12г. за 10652.64лв, №1056/31.05.13г. за 35056.98лв. и №1057/31.05.13г. за 3216.61лв. По така издадените фактури ответникът е направил следните плащания: На 11.05.12г. е изплатил изцяло сумата по фактура №827, на 13.07.12г. изцяло сумата по фактура №847, на 19.10.12г. изцяло сумата по фактури №908 и №927, на 30.11.12г. изцяло сумата по фактура №907, на 20.06.13г. заплатил изцяло сумата по фактура №1057 и частично-17770.98лв. по фактура №1056. Тази фактура касае монтажни дейности при изграждане на тръбопроводи за захранване на Нулеви климатични камери в Тяло 3.

Страните нямат спор относно изграждането на тръбопровод за захранване на Нулеви климатични камери в Тяло 2. Спорни между страните са заваръчните работи при монтаж на тръбопроводи за захранване на Нулеви хладилни камери в Тяло 3. За тези монтажни работи ищецът е съставил акт обр.19 от 08.04.13г., който не е подписан от ответника. Ищецът твърди, че е съставил и акт обр.19 от 08.04.13г. за монтажните дейности на тръбопроводи DN25 и DN32, захранващи климатичната камера, който ответникът не е подписал, но е заплатил.

Тъй като според ответника монтажните работи в Тяло 3 вървели със закъснение и имало некачествени заварки, той отказал да подпише акт обр.19 и поискал 100% радиографичен контрол, осъществен от „Контрол инжинеринг“ ЕООД, за което има съставени сертификати за контрол и протоколи/доклади/ към тях и резултати.

По делото е назначена СТЕ, според която в процесните амонячни тръбопроводи е налице магистрален тръбопровод с размери на носещото сечение Ф108мм/4.00мм, в който съгласно схемата за контрол са изпълнени 28 заварени съединения, за които липсват писмени доказателства за извършен радиографичен контрол и сертификация за съответствие. Не са налице доказателства и относно сертификацията на материала, от който са изработени влаганите тръби при изграждането на амонячните тръбопроводи. Вещото лице е установило, че за недопустимите дефекти констатирани в заварените съединения, посочени в представените 10бр. сведения за контрол са отстранени; Единствено заварено съединение 33 е без писмени доказателства за отстранен дефект. По сведение за контрол №6 са установени 3 дефектни ЗС, като при повторния RT не са открити дефекти; при сведение №7 са открити 27бр. дефектни ЗС, при повторния RT са установени 5бр., а при третия не са установени недопустими дефекти; в сведение №8 са констатирани 6бр. дефектни ЗС, при повторния RT 2бр., а при последващия са същите, но без забележка за недопустим дефект; в сведение №9 дефектни са 3бр. ЗС, при повторния RT са 2бр., но без забележка за нов ремонт; в сведение №11 дефектни са 4бр. ЗС, при повторния RT е 1бр., но без забележка за последващ ремонт; в сведение №12 дефектни са 6бр. ЗС, при повторния RT са констатирани 2бр., без забележка за ремонт; в сведение №13 са 2бр. дефектни ЗС, които са отстранени; сведение №1 са 20бр. дефектни ЗС, при повторния RT 11бр. за нов ремонт, които последствие са отстранени; сведение №2 3бр. дефектни ЗС, при повторния RT 2бр., със забележка за ремонт, а при последващия контрол 1бр. дефектно ЗС без забележка за ремонт. За недостатъците констатирани в заварените съединения посочени в десетте сведения за контрол са налице писмени доказателства, удостоверяващи че дефектите са отстранени. В технически аспект процесните тръбопроводи към Нулеви хладилни камери и амонячната хладилна инсталация са неразделна част от затворена система съдържаща съоръжения с повишена опасност и следва да се считат за съпричастни към съоръжения под налягане , свързани с такива по чл.2 т.1 от Наредба –ПМС №164/2008г.

По делото са разпитани трима свидетели. Св.Р.Д. работи при ищеца, като технолог и се занимава пряко с монтажната дейност на фирмата в обекта на ответника. Комуникациите били между него и св.Й., от страна на ответника. Не знае за причината, поради която от „Пилко“ЕООД отказали да подпишат акт обр.19. Не е имало изтъкната причина. Според него първоначално неса съвпадали количествата в количественият акт, но това било изчистено. Не е имало установен дефект, при правените пневматични проби. Това е ставало под прякото наблюдение на св.Й. и съобразно посочените от него критерии. Нито един тръбопровод не е пуснат без знанието и съгласието на Й.. Писмена кореспонденция обаче не са водели. Според свидетеля цялостен технологически проект на обекта не е имало, както в самото начало при сключването на договора, така и след това. Съществувал е чертеж на тяло 2, а на тяло 3 не е бил довършен. Това се установява и по количествата включени в договора за монтаж, които след това били чувствително завишени. Писмени заявки за изпълнение на монтажните работи, подадени от „Пилко“ЕООД не са правени. В класическия си вид 72 часови проби също не са правени. Забавяне на доставката на винтили и арматура е имало с два месеца, тъй като техническият проект не е бил изготвен и не са знаели какви материали са необходими. Приложение №1 е изготвено от „Ремко“ООД на базата на представения частичен технически проект. Според свидетеля Й. и А. не са идвали на работното му място да му носят техническия проект. Радиографичния контрол е направен от възложителя. Според свидетеля проблемните заварки са отстранени от тях, за тяхна сметка. Повторния контрол също е бил за тяхна сметка. Св.Й. е Гл.инжинер при ответника, пряк участник при изготвянето и реализирането на проекта. Твърди, че лично е предоставил на св.Р.Д. техническия проект, в цялост, преди сключването на договора. Проекта е реализиран поетапно, със забавяне. Първоначално са направили Тяло 2, а след това тяло 3. При тяло 3 имало много пропуски и се наложил 100% рентгенов контрол. Имало е проблемни заварки и след последващия ремонт и затова са се наложили първо два 10% контрола и след това 100%.. Първият е заплатен от тях, втория от ищеца, а третия /100%/ отново от тях. Проведени са първо частични изпитания на отделните елементи на системата, проба за плътност за цялата система и след това 72 часови проби, въз основа на която е издадена заповед за въвеждане в експлоатация на системата. При 72 часовите проби не е присъствал представител на ищеца, но е съставен протокол. Св.Н.А. е изготвил техническия проект, който включва изработка и преустройство на съществуващо помещение, което да изпълнява функциите на хладилна камера, като охлаждането трябва да се извършва от съществуващата амонячна инсталация на „Пилко“ЕООД. Техническия проект обхваща тяло 2 и тяло 3 и е изработен през 2011г. Предаден е през месец декември на възложителя. Според него той и св.Й. лично ходили до стопанския двор на Ремко да предадат проекта на св..Д.. Това според него е било в края на зимата /пролетта на 2012г./. Проекта не е регистриран, тъй като не се касае за нов строеж, а за извършването на преустройство.

По делото е назначена ССЕ, според която фактура №1056 е описана в дневник продажби за съответния период при ищеца и описана в дневник покупки за м.06.13г. при ответника. Фактура №1018506/06.06.13г./префактурирани дан.фактури №№1126 и 1127/ не е осчетоводявана при ищеца. Последните две фактури са осчетоводени при ответника и той е ползвал правото на данъчен кредит.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за неоснователни.

Ищецът твърди, че е изпълнил договорните си задължения и ответника необосновано не му заплаща остатъка от уговорената цена. Доколкото е имало забавяне от негова страна, то е било по вина на ответника, който не му е предоставил технически проект. Ищецът също така оспорва направения радиографичен контрол, като твърди, че за амонячната инсталация не се изисква такъв според НУБЕТНСН и по същество липсват доказателства за наличието на дефекти по заваръчните съединения.

Ответникът пък обратно твърди, че ищецът не е изпълнил качествено и в срок заваръчните съединения, което е наложило извършването на три радиографични контрола /два 10% и един 100%/.

Досежно наличието или липсата на изпълнение съдът следва да съобрази на договореното от страните относно сроковете за изпълнение и начина на плащане. Страните са приели в договора, че окончателната стойност /без авансовото плащане/ ще се заплати от възложителя при наличието на издаден акт обр.19, т.е. приели са като основание за плащане акт обр.19. Нещо повече страните изчерпателно са изброили задължителните реквизити, които трябва да съдържа този акт: дата на издаване, видове монтажни и строителни работи/подробен списък/, обща стойност на вложените материали и монтажни и ремонтни работи, подпис на лицето, представляващ изпълнителя и подпис на лицето, представляващо възложителя. Факт е, че два от актовете обр.19 от 08.04.13г. /л.99-100 и отново същи на л.128-129/ и 28.05.13г. /л.133/ не са подписани от възложителя, независимо от причината. Соченият във фактура №1056 /л.26/ акт обр.19 от 17.05.2013г. изобщо не е представен по делото. При липсата на реквизит в два от актовете обр.19 и липсата на акт обр.19 от 17.05.13г. съгласно чл.5.3.3 за ответника изобщо липсва задължение за плащане. В този случай ищецът е този, който следва да докаже, че е изпълнил задължението си точно. Такива доказателства той обаче не представя. Напротив, оспорва тези, на ответника с мотива, че радиографичния метод за контрол не е относим към амонячните и климатични инсталации, тъй като по смисъла на чл.2, не представляват съоръжение под налягане по смисъла на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане.

В договора /чл.4.4./ страните са уговорили изрично единствено 72 часови проби и съставянето на протокол обр.18. Пак там, в чл.4.5. е заложено и правото на възложителя да извършва проверка относно качеството и степента на завършеност на монтажните работи във всеки момент от изпълнението на договора. Това негово право е субективно, т.е. ответникът е свободен в правото си да избере най-точния според него метод, по който да провери качеството на работата на ищеца. В случая ответникът е избрал да обследва годността на заварените съединения чрез метода на радиографичен контрол, като се е обърнал към сертифицирана лаборатория. Резултатите от пробите са описани в протоколи, сведения и сертификати, обобщени от вещото лице. Безспорно е, че първоначалните 10% проби са установени десетки недопустими дефекти в заварени съединения тип „неповар“, „единични или групи пори“, „линейно изместване“, „шлака“, „несплавявания“, „подрези“ и др. дефекти. Това е довело до повторни проби и последваща 100% проба. Този метод според вещото лице дава максимална достоверност на резултатите от тестовете. Използва се масово за контрол на технологични тръбопроводи, пренасящи силноотровни и лесно възпламеняващи се флуиди под налягане и е приложим в случая. Ето защо съдът приема, че са налице убедителни доказателства за неточно изпълнение от страна на ищеца, което е било основанието на ответника, да не подпише акт обр.19 и да не плати изцяло задължението си по фактура №1056.

Твърдението на ищеца, че частичното плащане по тази фактура по същество е признаване на дълга в целия му размер за неоснователно. Сочената от ищеца съдебна практика касае доказване наличието на задължение и неговия размер при неформални договори. В настоящия спор страните са обвързани от клаузите на валиден писмен договор. Частичното плащане по дадена фактура, която касае извършването на съвкупност от множество монтажни дейности в тяло 3 няма как да се приеме като признаване на цялото задължение по нея, при положение, че и самата фактура е издадена от ищеца без основание. Основанието е наличието на валидно издаден акт обр.19. Частичното плащане, при липсата на акт обр.19 в случая доказва единствено, че ответникът приема изпълнението за точно в една част и го оспорва в друга.

Досежно твърдяното забавено изпълнение от страна на ищеца не се събраха доказателства. И двете страни признават, че не са изпълнили клаузата на чл.2.2. от договора касаеща определане началния момент на всеки отделен срок, което е обвързано с издаването на отделни заявки за изпълнение. Липсата на такива заявки обосновава по същество липсата на конкретен срок и съответно неговото спазване.

Предвид гореизложеното, съдът намира твърдението на ищеца, за наличието на задължение на ответника към него в размер на 17286лв. за недоказано. Неоснователността на главния иск влече като последица неоснователността на иска за присъждане на уговорената договорна неустойка в размер на 3457.20лв.

Тъй като ответникът е направил възражения за прихващане в условията на евентуалност, то неоснователността на исковете освобождава съда от необходимостта да се произнесе по тяхната основателност.

Предвид неоснователността на исковете ищецът дължи разноски на ответника в размер на за 2307лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ремко“ООД гр.Разград, ЕИК ****** обективно съединени искове по чл.327 ТЗ във вр. с чл.183 и 258 ЗЗД за сумата 17728лв. и по чл.92 ЗЗД за кумата от 3457.20лв. против „Пилко“ЕООД гр.Разград, ЕИК****** КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Ремко“ООД гр.Разград, ЕИК ***** да заплати на „Пилко“ ЕООД гр.Разград, ЕИК****** сумата от 2307лв./две хиляди триста и седем лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: