Р Е Ш Е Н И Е

№ 407, 10.12.2014 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 571 по описа за 2014г.

Предявен е иск по чл.226 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ю.Ш.Ш., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2500лв., ведно със законната лихва от датата на увредата, за причинени му от Ш.Ш.Х. неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на ПТП причинено от него. Ш.Х. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и 4 б.а, пр.2 във вр. с ал.1 б.б пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 НК. Към датата на ПТП вода„ът е застраховал автомобила със ЗЗГО.

Ответникът ЗК Уника АД оспорва иска както допустимостта на иска, така и неговата основателност. Водачът на МПС не е негов собственик. Сочи несъответствие между първоначално твърдяното от ищеца и установеното по дознанието. Според ответника има припокриване на качеството водач на МПС и деликвент. Сочи, че не са налице и другите елементи на непозволеното увреждане. Оспорва се претенцията и по размер.

По делото е привлечен като трето лице-помагач Ш.Ш.Х., който не е отговорил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 28.07.2013г. по път IV-49014 км 9+250м. Разград-Дянково, при управление на л.а.Опел Вектра с ДК№ ***АТ Ш.Х. е предизвикал ПТП, като се е ударил в спрял на пътя л.а. Фолксваген Голф 4 с транзитен номер***, тъй като пред него имало два аварирали автомобила, Фолксваген Голф 3 с ДК№ ***и л.а. БВМ с ДК***. Поради противоречивите показания на лицата, които са били в л.а.Опел Вектра, досежно факта, кой е управлявал л.а. е назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, според която водач на л.а. Опел Вектра е бил Ш.Ш.Х., а не ищеца. В момента на ПТП Ш.Х. е седял на предната лява седалка с поставен предпазен колан и е управлявал автомобила; С.Х.Х. е седяла на предната дясна седалка, с поставен предпазен колан, а ищеца, ако е бил в л.а. е седял на някоя от задните седалки, без поставен предпазен колан. С влязло в сила споразумение третото лице-помагач е признато за виновно и осъдено на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 НК за срок от четири години за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и 4 б.а, пр.2 във вр. с ал.1 б.б пр.2 във вр. с чл.342 ал.1 НК/ като са нарушени чл.5 ал.1 т.1, ал.3 т.1, чл.20 ал.1 и 2, чл.21 ал.1 ЗДвП, чл.73 ал.1 ППЗДвП/. Установената конкцентрация на алкохол в кръвта на водача е 1.30 промила, а причинените средни телесни повреди са на лицата С. М. С., М. Х. С. и А. Х. А.

По делото е назначена СМЕ, според която ищецът е получил три на брой повърхностни охлузвания на кожата: по предната повърхност на дясната подбедрица; кръвонасядане на кожата по вътрешната повърхност на лявото бедро в долната му част /над коляното/ и повърхностно охлузване на кожата с леко дъговидна форма по предната страна на лявата подбедрица под коляното. Тези увреждания са причинили болка и страдание на ищеца, като охлузванията са отзвучали за около 7-10дни, а кръвонасядането за 15-20 дни. Нараняванията са били придружени с умерено изразени болки, по-силни в първите дни след ПТП-то. Не са останали трайни увреждания на здравето на ищеца.

По делото е разпитана една свидетелка С.Х.Х., майка на ищеца и фактическа съжителница на Ш.Х., която твърди, че взели колата от Х. да я карат, с намерението да я купят. Това станало два-три дни преди катастрофата. Вечерта на катастрофата се прибирали от сватба, като на връщане на завой до с.Дянково се ударили в спряла кола. На пътя имало катастрофа. Колата я карал Ш., а не сина й. Тъй като Ш. бил пил, от страх решили да кажат, че е карал Ю.. От катастрофата Ю. имал рани по краката и лакътя. Много го било страх след катастрофата, имал силни болки, ставал нощем. Един-два месеца след катастрофата не искал да кара кола.

Собственикът на л.а. Опел Вектра Х.Х. по време на ТПТ е имал валидно сключена задължителна застраховка ГО в ЗК Уника АД.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Собственикът на автомобила, с който е причинено ПТП има валидно сключена ЗЗГО при ответника №05113001821541/15.07.2013г. Отговорността на застрахователя покрива не само деликтното поведение на собственика на л.а., но и на всяко трето лице, упълномощено от него да го управлява, като за целта не е необходимо писмено упълномощаване. Достатъчно е фактическото предоставяне на автомобила в държане на третото лице. Не е налице и твърдението за покриване на качеството водач на МПС и деликвент. Водач на МПС-то е бил баща на ищеца.

Досежно авторството и вината на третото лице-помагач Ш.Х., съдът е обвързан със представеното споразумение и посоченото в него престъпление. Налице са убедителни писмени и гласни доказателства, че ищецът и свидетелката, негова майка са били в л.а., управляван от Ш.Х., както и че ищецът е получил три наранявания: по предната повърхност на дясната подбедрица; кръвонасядане на кожата по вътрешната повърхност на лявото бедро в долната му част /над коляното/ и повърхностно охлузване на кожата с леко дъговидна форма по предната страна на лявата подбедрица под коляното.

Налице е причинна връзка между виновното поведение на третото лице-помагач на страната на ответника и получените от ищеца увреждания. При наличието на тази причинна връзка, ответника дължи обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, които следва да се определят по справедливост към момента на постановяване на съдебното решение.

Съдът следва да съобрази всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания: вид и характер на уврежданията, начина на извършването им, характера на причинените болки и страдание. Точният паричен еквивалент на болките и страданията, на пораженията върху здравето на ищеца, съдът намира че се явява сумата от 800лв., а в останалата част до размера на 2500лв., искът следва да бъде отхвърлен. Получените от ищеца увреждания са ограничен брой- три, чиито характер и интензитет не са довели до съществено увреждане здравето на ищеца. Същите са отшумели за около 20 дни и не са били съпроводени със силни и продължителни болки. Показанията на майката на ищеца, за големите болки и страх, съдът намира в тази си част за преувеличени, противоречащи до установеното в експертизата. Но дори и свидетелката твърди, че месец след катастрофата синът й вече не е имал физически или психически травми.

Съгласно правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт, длъжникът изпада в забава от момента на увреждането- 28.07.2013г. Тъй като задължението за обезщетение е парично, размерът му се определя съгласно чл.86 ЗЗД.

И двете страни претендират за разноски, като ищецът претендира определяне на адв.възнаграждение съгласно чл.38 ЗА, а ответника за юрисконсултско възнаграждение съгласно Нар.№1. Възнаграждението на процесуалният представител на ищеца следва да бъде съобразено с оглед уважената част от иска, а на ответника- в зависимост от отхвърлената част на иска. За процесуално представителство на ищеца се дължат 300лв., а за процесуално представителство на ответника- 349лв.

Ищецът е направил разноски за 600лв., а ответникът за 349лв.. Съобразно уважената част на иска на ищеца се дължат разноски за 192лв., а на ответника от 204лв.. След направено съдебно прихващане ищецът дължи на ответника сумата от 12лв.

По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“АД, гр.София , ЕИК***ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Ш.Ш. ***, ЕГН ********** сумата от 800лв./осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на настъпило на 28.07.2013г. пътно-транспортно произшествие, причинено от водача Ш.Ш.Х. ***, при управление на л.а Опел Вектра с ДК№***, по отношение на който е налице Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №05113001821541/15.07.2013г. на „ЗК УНИКА“АД гр.София, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Ю.Ш.Ш. да заплати на „ЗК УНИКА“АД, гр.София сумата от 12лв./дванадесет лева/, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Ш.Ш.Х..

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: