Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   501                                                 22.12.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на деветнадесети ноември                                              две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 480                                              по описа за  2014 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от А.Я.А. против наказателно постановление № 14-1075-000375/10.06.2014 г.  на  началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 03.06.2014 г. в гр. Разград, при управление на МПС – л.а. “Ауди А4” с рег. № ****, по път ІІ - 49, до фирма “Агросервиз”, в посока с. Стражец, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. При проверката жалбоподателят не могъл да представи СУМПС и след извършена служебно справка, актосъставителят получил информация че е лишен от право да управлява МПС, която санкция му била наложена по административен ред. Ето защо и като приел, че жалбоподателят управлява МПС след като е лишен от това право по административен ред, Х. съставил АУАН с бл. № 421439, който бил предявен и подписан от А., с отбелязване, че има възражения. Въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което се сочи, че на посочената по – горе дата и място, жалбоподателят  е управлявал МПС след като е лишен от това право по административен ред. При така извършеното описание на нарушението, административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 150 от ЗДвП, и на основание  чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

       Според представената справка от административнонаказващият орган, единственото административно  наказание “лишаване от право да управлява МПС” е наложено на жалбоподателя с НП № 3/24.01.2014 г. за нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП.

        Приобщеното към доказателствата по делото АНД № 100/2014 г., установява, че посоченото по – горе НП е било обжалвано от жалбоподателя и потвърдено, с влязло в сила на 17.07.2014 г., решение по делото.

          В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан свидетеля по акта, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  основателна, по следните съображения:

      Атакуваното НП е незаконосъобразно от формална страна. В него е посочено, че жалбоподателят управлява МПС след като е бил лишен от това право по административен ред. Никъде обаче в съдържанието на постановлението не се сочи на какво основание, с какъв акт, издаден от кого и кога му е наложено подобно наказание. На практика административнонаказващият орган, в нарушение изискванията на чл. 57 от ЗАНН, се е задоволил да пресъздаде посочената за нарушена правна норма на ЗДвП, без да обвързва същата с конкретни факти. Посоченото само по себе си представлява такъв порок в съдържанието на НП, представляващ и самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно от формална страна. Липсата на описание на съставомерното поведение от фактическа страна, винаги представлява нарушение на правото на защита на субекта на административно нарушение, лишавайки го от възможността да знае, какво точно му е вменено в отговорност. Ето защо и по посочените съображения, атакуваното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Отделено от изложеното, следва да бъде отбелязано и друго. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 от ЗДвП. Последно посочената разпоредба на Закона, разграничава хипотезите, в които осъщественото от водача нарушение се изразява в управление на МПС, след лишаване от право на управление на МПС по административен или съдебен ред от тези, в които то се изразява в управление на МПС без водача да притежава съответно свидетелство за управление или когато то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. В настоящия случай по делото са налице доказателства за едно единствено НП /№ 3/24.01.2004 г./, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание «лишаване от право да управлява МПС», и което към 03.06.2014 г., не е било влязло в сила. Следователно и осъщественото от А. към тази дата нарушение не е било съставомерно по посочения от административнонаказващият орган текст на чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП.  Доколкото към тази дата свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е било отнето на основание чл. 171 т.1 б.»б» за нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП, то поведението му може да е било съставомерно по  чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, но не и по посочения от административнонаказващият орган чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

 Не посоченото обаче, което касае съставомерността на нарушението и е въпрос по същество, е основание за отмяна на настоящото наказателно постановление, а незаконосъобразността на последното от формална страна, довела до ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение.

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

           ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-1075-000375/10.06.2014 г.  на  началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП на А.Я.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: