№ 480 22.12.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седми ноември две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 533 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.М.Ш. против
наказателно постановление № 14-1075-000457/07.07.2014 г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му е наложени
административни наказания “глоба” в размер на 900 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 10 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.07.2014 г. в гр. Разград, при
управление на МПС – л.а. “Мерцедес ЦЛК 200” с рег. № ****, по бул. “Априлско
въстание”, до фирма “Биовет”, в посока път Е-70, жалбоподателят бил спрян за
проверка от контролните органи по ЗДвП. Ш. бил поканен за извършване на
проверка за употреба на алкохол с “Дрегер 7510” с фабр. № ARDN
0060. Електронната скала на средството за измерване отчела наличие на 0,92 промила
алкохол в издишания от него въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за
медицинско изследване с бл. № 0412202.
За така установеното, като приел, че Ш. е извършил нарушение на чл. 5
ал.3 от ЗДвП, актосъставителят – св. В., съставил АУАН с бл. № 421421, който
бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз
основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което се сочи, че на
посочената по – горе дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. “Мерцедес ЦЛК 200” с
рег. № *****, след употреба на алкохол, при концентрация от 0,92 промила,
установена с техническо средство. При така извършеното описание на нарушението,
административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 5
ал.3 от ЗДвП, и на основание чл. 174
ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни
наказания “глоба” в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка. Представения по
делото писмени доказателства – разпечатка от паметта на техническото средство,
списък на средствата за измерване преминали последваща проверка, установяват че
на посочената дата и час в съставения от свидетеля АУАН, посоченото в акта
техническо средство “Дрегер 7510” с фабр. № ARDN 0060 е отчело наличие на алкохол от 0,92 промила и че
същото успешно е преминало периодична проверка на 14.05.2014 г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна. Изтъкнатите от жалбоподателя
аргументи за незаконосъобразност на постановлението не се споделят от настоящия
състав. Разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП
- правната норма посочена за виновно нарушена от
административнонаказващият орган, забранява на водачите да управляват ППС под
въздействие на алкохол. Ето защо и квалифицирането на нарушението на
жалбоподателя, като такова по посочения текст от Закона е в съответствие с
изискванията на чл. 57 от ЗАНН за пълна, точна и ясна правна квалификация,
съответстваща на описанието на фактическата такава. Законосъобразно е ангажирана от административнонаказващият
орган и отговорността на жалбоподателя въз основа на приложимата санкционна
разпоредба на чл. 174 ал.1 от Закона, предвиждащ вида и размера на следващото
се административно наказание при нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал.3 от
ЗДвП.
Шо се отнася до това осъществено ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то
виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от
състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. При управлението на МПС - л.а. “Мерцедес
ЦЛК 200” с рег. № ****, по бул.
“Априлско въстание”, в гр. Разград, на посочената в НП дата, жалбоподателят е
бил под въздайствие на алкохол. Последното обстоятелство се установява по
несъмнен начин от резултатите от техническото средство, отчело концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,92 промила. И доколкото същата е в границите на
съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до
1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя
осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Същото е съставомерно и от
субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол
под чието въздействие управлява МПС. Ета защо, както бе посочено и по – горе,
законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от
административнонаказващият орган.
Що се отнася до
размера на наложените наказания, съдът, съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, счита, че същите не са индивидуализирани правилно. При
предвидени в чл. 174 ал.1 минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата
от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването
от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е
определил и наложил наказанията към максималните размери, изхождайки от
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, която е към горната граница
обхваната от състава на нарушението. Само
по себе си обаче посоченото посоченото обстоятелство не е достатъчно за
налагане на кумулативно предвидените наказания почти в максималните им размери.
От представената справка за наложени наказания на жалбоподателя е видно, че от
придобиване на правоспосочност на водач на МПС до момента на издаване на
настоящото НП, неговата отговорност е ангажирана един единствен път. Посоченото
налага и извода, че самият жалбоподател представлява ниска степен на обществена
опасност, в качеството си на водач на МПС. Ето защо,
при липсата на други /извън концентрацията на алкохол/ отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намира наложените наказания за несъответни
на тежестта на осъщественото, поради което счита че същите следва да бъдат
изменени, като размерът на глобата бъде намален на 800 лв., а този на
лишаването от право да управлява МПС на 9 месеца.
В хода на производството доказателства за
размера на реализираните от жалбоподателя доходи, за имотното или
здравословното му състояние или други – такива относими към тежестта на
осъщественото нарушение, които да бъдат отчетени при
индивидуализиране на следващите се наказания по реда на чл. 27 от ЗАНН, като
смегчаващи обстоятелства, не бяха представени.
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 14-1075-000457/07.07.2014 г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на Е.М.Ш. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 900 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 10 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание “глоба” от 900 лв. на 800 лв. и на наложеното наказание “лишаване от
право да управлява МПС” от 10 месеца на 9 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: