Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   506                                                 23.12.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и четвърти ноември                                       две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               556                                              по описа за  2014 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от Н.С.Г. против наказателно постановление № 14-1075-000619/19.08.2014 г  на  началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му  наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 15.08.2014 г. в гр. Разград, по ул. “Искър”, до “Централна кооперативна банка” АД, посока бул. “България”, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. “Мазда 323” с рег. № ****, когато бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. Служителят на РУП Разград – св.Х., тествал Г. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство “Алкотест дрегер 7510” с фабр. № АRDN – 0060, скалата на който отчела 0,60 промила. На жалбоподателят бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0347914.  За така установеното, като приел, че Г. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП, актосъставителят съставил АУАН с бл. № 704540. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване “имам възражения”. Въз основа на издадения му талон за медицинско изследване, на Г. била взета и кръвна проба за изследване в СПО, извършеното изследване на която чрез газхроматографски метод, установило наличие на алкохол от 0,58 промила.

         Въз основа на съставения от св. Х., АУАН с бл. № 704540, на 19.08.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което се сочи, че на 15.08.2014 г. в гр. Разград, жалбоподателят  е управлявала МПС – л.а. “Мазда 323” с рег. № ****, след употреба на алкохол, с концентрация от 0,60 промила, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRDN – 0060. При така извършеното описание на нарушението, административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, и на основание  чл. 174 ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

          Представените по делото писмени доказателства – протокол за последваща проверка /л. 26/ и разпечатка от паметта на техническо средство за 15.08.2014 г./л.25/, установяват че уреда, с който жалбоподателяг е бил изпробван е бил изправен към този момент, както и че същия е отчел концентрация от 0,60 %  на 15.08.2014 г. в часа отбелязан в АУАН.

          Съдът намираза установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, както и приложените към административнонаказателната преписка и изискани от административнонаказващия орган писмени доказателства.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения:

        Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

        Шо се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от нея, то безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Посоченият текст от закона забраняват на водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. При управлението на МПС - л.а. “Мазда 323” с рег. № **** в гр. Разград, което не се оспорва от жалбоподателя, на посочената в НП дата, същият  е бил под въздействие на алкохол. Последното обстоятелство се установява по несъмнен начин както от резултатите от техническото средство, отчело концентрацията на алкохол в кръвта му от 0,60  промила, така и от резултатите от химическото изследване установяващи концентрация от 0,58 промила. Спазени са изискванията на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, съгласно които в случаите когато водачът оспорва показанията на техническото средство употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване. В настоящия случай такова е проведено. И след като и резултатите и от техническото средство и тези от химическото изследване установяват концентрация над 0,5 и 1,2 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя, то се налага и категоричен извод за доказаност на този обективен признак от нарушението, за което отговорността на същия е ангажирана. И тъй като тази стойност е в съставомерните граници за деянието наказуемо по административен ред, то следва да се приеме че поведението на Г. осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен в атакуваното НП, текст от закона. Същото е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е употребила алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ето защо и поведението на Г.  квалифицирано, като нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП,  законосъоразно е санкционирано от административнонаказващият орган по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП с налагане на предвидените там административни наказания.

        Що се отнася до размера на същите. Липсва основание за изменението им, тъй като и двете са определени от административнонаказващият орган на минимумите предвидени в чл. 174 ал.1 от ЗДвП - глобата е в размер на  500 лв. /при минимум 500 лв. и максимум 1000 лв./, а  лишаването от право да управлява МПС е вразмер на 6 месеца /при минимум  6 месеца и максимум 12 месеца/.

     Ето защо и по изложените по – горе съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

           Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

           ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1075-000619/19.08.2014 г  на  началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на Н.С.Г. са  наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: