РЕШЕНИЕ

 

477,  05.12.2014г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На шести Ноември 2014година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар: Д.Д.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 595 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  С.М.Т. ЕГН ********** ***«, , чрез процесуален представител, против НП № 168/08.04.2013г. на Началник РУП към ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1, пр.3 и чл.104а от ЗДвП са наложени съответно административно наказание « Глоба « в размер на 30,00лв.  на основание чл.183, ал.3,т.5, пр.1 от ЗДвП и адм. наказание « глоба « в размер на 50,00лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на процесното НП, по същество се отрича да е осъществено каквото и да е административно нарушение и се иска от съда да отмени обжалваното НП.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща проц. представител.

Административнонаказващия орган не изпраща процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 25.03.2013г. около 15,45ч., в гр. Разград по ул. ” Княз Дондуков „, посока кръстовището с бул. „ България „, жалбоподателят Т., управлявал л.а. « Ситроен «  с рег. №***, собственост на « Автомотор корпорация» АД – София, при което бил забелязан от свидетелите И. И. и Пл. Б. – двамата служители на РУП – Разград, че разговаря по време на движение по мобилния си телефон.Спрели жалбоподателя за проверка, установили самоличността му  и съставили АУАН бл. № 174421, в който описали две нарушения – навлиза след знак В-2, забраняващ влизането на МПС , квалифицирали го по чл. 6,,т.1 от ЗДвП и като водач на МПС използва мобилен телефон по време на движение на автомобила без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, квалифицирали го по чл.104а от ЗДвП. АУАН съставен в присъствие на жалбоподателя, препис му бил връчен срещу подпис. В АУАН жалбоподателят вписал възражения.

На база съставеният АУАН било издадено и процесното НП № 168/08.04.2013г. на Началник РУП към ОДМВР – Разград, в което адм. наказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушенията, също ги  квалифицирал като такива по чл.6, т.1, пр.3 и чл.104а от ЗДвП, и наложил съответно административно наказание « Глоба « в размер на 30,00лв.  на основание чл.183, ал.3,т.5, пр.1 от ЗДвП и адм. наказание « глоба « в размер на 50,00лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

НП редовно връчено на жалбоподателя на 04.07.2014г., жалбата срещу него  постъпила при адм. наказващия орган на 14.07.2014г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

Досежно  първото нарушение по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП, от една страна на съда е служебно известно, че ул. „ Княз Дондуков „ е разрешена за движение в двете посоки. От друга страна, доколкото както в АУАН, така и в НП не е описано точно по коя улица, забранена за движение със знак В-2 е навлязъл жалбоподателя, то е налице и нарушение на чл.42,т.4, съответно чл.57,,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като липсва в двата акта липсват обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя – процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваното НП в тази част. Досежно възраженията на жалбоподателя за тази част от обжалваното НП, то нито в АУАН, нито в НП е посочена ул. „ Паркова „ в гр. Разград, която се намира срещуположно на ул. „ Княз Дондуков „ от другата страна на централната градска част, което прави тези възражения напълно неоснователни, макар и доста пространни.

В останалата част, относно нарушението на чл.104а от ЗДвП, Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП за несъстоятелни.

В хода на съдебното производство по делото от гласните доказателства на свидетелите И. И. и Пл. Б., по категоричен и безспорен начин се установява, както авторството на извършеното нарушение, така и фактическата обстановка по делото. Същите не биха твърдяли, че жалбоподателят е разговарял по мобилния си телефон, ако е разполагал в автомобила с устройство, което му позволява да прави това без да използва ръцете си, тъй като би следвало да е бил със слушалка/и, а не с мобилен телефон на ухото си. Фактическите констатации описани в АУАН, респективно в обжалваното НП, в тази част, съдът  приема за доказани. Наказанието наложено на жалбоподателя е точно фиксирано в ЗДвП/ в редакцията действаща към момента на констатиране на нарушението/ , при което адм. наказващия орган е действал в условията на обвързана компетентност, т.е. обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, в тази част.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯВА НП № 168/08.04.2013г. на Началник РУП към ОДМВР – Разград, в частта с която на С.М.Т. ЕГН ********** ***«, за нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 30,00лв.  на основание чл.183, ал.3,т.5, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.  

ПОТВЪРЖДАВА НП № 168/08.04.2013г. на Началник РУП към ОДМВР – Разград в останалата част, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: