№ 489 30.12.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 599 по описа за 2014 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Е.Н.М. против наказателно постановление № 37 - 0000251/08.08.2014 г.
на главен инспектор в
РД “АА” гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, на основание чл. 93 ал.1 т.1
от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, твърдейки
незаконосъобразност на същото от формална страна.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2014 г. служители
на ИА “АА ” гр. Разград, на Автогара
Разград, извършили проверка на автобус «Мерцедес», с рег. № ****, водач на
който бил жалбоподателя. Въз основа на проверените документи /разрешително №
0200122, списък на пътници/, контролните органи, установили, че с превозното
средство се осъществява международен превоз
на пътници, по редовна линия, с маршрут гр. Русе – гр. Истанбул, а
въз основа на свидетелството за регистрация на МПС, приели, че същото е такова
от категория М3. При проверка на документите на водача, актосъставителят
– св. П., установил че М. притежава свидетелство за управление с №**, с
придобита категория «D» на 15.01.2007 г. Тъй като
жалбоподателят не представил карта за квалификация на водач, свидетелят, съставил АУАН с бл. № 185540/22.07.2014 г. за нарушение на
чл. 2 ал.1 от Наредба 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. В съдържанието на същото, като описание на
нарушението посочил, че жалбоподателят, притежаващ СУМПС, придобил кат.D на 15.01.2007 г., извършва обществен международен превоз на пътници, като
не притежава карта за квалификация на
водача. Актът бил изготвен и предявен на жалбоподателя, който го подписал с
отбелязване, че фирмата/работодател/ не изисква такива докумети. Въз основа на акта, на 08.08.2014 г., било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което е дадено описание на извършеното нарушение, идентично с
описанието на същото в АУАН – че М. е осъществявал международен превоз на пътници,
без карта за квалификация на водач, за
виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 2
ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закон
за автомобилните превози, с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 1 500 лв.
В хода на производството, като
свидетели и разпитан актосъставителя – св. П., който с показанията си
установява идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като
подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения.
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона,
атакуваното НП е законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това
извършено ли е нарушението от жалбоподателя и осъществено ли е то от него
виновно, съдът намира следното:
Посочената за виновно нарушена в атакуваното НП разпоредбата на чл. 2
ал.1 от Наредбата, поставя изискване към
водачите на моторни превозни средства, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. При
положение, че вида на управляваното от жалбоподателя МПС е установен, като
такъв М3 – обстоятелство, което не се оспорва и от самия него,
то за управление на същото се изисква категория “D”.
Не е спорно и че с автомобила е бил осъществяван международен превоз на пътници,
който е вид обществен такъв и че посочената по – горе категория е придобита от
жалбоподателя през 2007 г. При това положение, за него карта удостоверяваща
начална квалификиция, съгласно разпоредбата на пар.1 т.1 от ПЗР на Наредба №
41/2008 г., не се изисква. Същевременно, съгласно пар.2 ал.1 , жалбоподателят е
подлежал на периодично обучение, което е следвало да премине до 10.09.2013 г.
/пар.2 ал.3 т.5 вр. с ал.1 от ПЗР на Наредбата/. Именно това периодично
обучение, предвидено и в чл. 7б ал.4 от ЗАПревози, следва да бъде удостоверено
посредством издадена нарочна карта за квалификация на водача. Липсата на
документ от посочения вид е установена от контролните органи при проверката на
представените от самия водач документи. Действително в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже извършването на нарушението, но
при положение, че съставомерен в случая се явява отрицателен факт, който не е
бил оспорван, нито при констатирането му, нито по – късно в хода на
административнонаказателното производство, то са налице всички основания да се
заключи, че поведението на жалбоподателя е съставомерно по посочения за виновно
нарушен текст. И доколкото картата за квалификация на водача,
представлява документ от вида на изброените в чл. 93 ал.1 от ЗАПревози,
тъй като нейното притежание е предвидено в Наредба № 41/2008 г., издадена на
основание чл. 7б ал.5 от Закона, то и нейната
липса, представлява административно нарушение, отговорността за което следва да
бъде ангажирана по приложената от административнонаказващият орган санкционна
норма. Липсват и основания за изменение на атакуваното НП, доколкото наложеното
административно наказание «глоба» е в размер съответен на абсолютно определения
от чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАПревози от 1 500 лв.
Ето
защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно.
Воден от изложеното до тук и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37 - 0000251/08.08.2014 г. на главен инспектор в
РД “АА” гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, на основание чл. 93 ал.1
т.1 от Закон за автомобилните превози на Е.Н.М.
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: