Р Е Ш Е Н И Е

№ 468 04.12.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 601 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Д. Ф” ЕООД гр. Русе против наказателно постановление № 17-0000092 от 29.08.2014 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание управителят на обжалващото дружество поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.07.2014 г. около 11.40ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект - магазин “4 те”, намиращ се в гр. Р., ул. “К. и М” №*, стопанисван от “Д. Ф” ЕООД. Контролните органи установили, че в момента на проверката в обекта, в полза на санкционираното дружество работи Ю. Н. Д., която е осъществявала трудова дейност като “продавач- консултант” и обслужвала клиент в магазина. Проверяващите поканили двете работнички в магазина да попълнят декларации относно трудовите си правоотношения, при което Ю. Д. попълнила такава декларация /л.29 от делото/, в която посочила, че работи именно в “Д. Ф” ЕООД, в гр. Разград и получава месечно трудово възнаграждение, има определено работно време, но няма сключен трудов договор с работодателя. Обяснила на проверяващите, че е изпратена да работи за около седмица в този магазин, заради отсъствието на друга магазинерка. Към момента на проверката между “Д. Ф” ЕООД и Ю. Д. не бил сключен писмен трудов договор – такъв изобщо не е представен. След разговор с управителя на фирмата Ю. Д. заявила на проверяващите, че желае да напише в декларацията, че е командирована, при което попълнила нова декларация /л.28/, в която посочила, че всъщност работи в “Д К” ЕООД- гр. Русе, с което юридическо лице имала трудов договор, но същия ден била командирована в гр. Разград, в магазина на “Д. Ф” ЕООД по повод обмяна на опит. На въпросите на проверяващите отговорила, че няма командировъчна заповед и не са й дадени дневни и пътни пари. На 30.07.2014г. била извършена и документална проверка, на която също не бил представен трудов договор на Ю. Д. с “Д. Ф” ЕООД, нито някакъв документ за командироването й в обекта на същото дружество. Бил представен трудов договор на работничката с “Д. К” ЕООД- гр. Русе. Въз основа на констатациите от проверката, на 30.07.2014г. бил съставен АУАН с бл. № 17 – 0000092 за това че на 24.07.2014 г. Ю. Д. е била допусната от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи в магазина, без предварително с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1, във вр. 61, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител –св. М.. Последната потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че именно при прповерката в обекта Ю. Д. обяснила, че е преместена в този магазин за седмица, нямала командировъчна заповед, а такава не била представена и впоследствие на документалната проверка. Ю. Д. попълнила последователно две декларации /описаните по-горе/, които били с различно съдържание. Ю. Д. всъщност била работник не на обжалващото дружество, а на “Д. К” ЕООД- гр. Русе, видно от представено копие от трудов договор. Едва в съдебната фаза на процеса се представя копие от командировъчна заповед с дата 23.07.2014г., в която се сочи, че на 24.07.2014г. Д. била командирована в “Д. Ф” ЕООД. Представено е и копие от касов ордер за изплатени на Ю. Д. пътни и дневни пари, както и автобусни билети. Всъщност за съда е несъмнено, че представената заповед за командировка е антидатирана – издадена е след проверката, с цел опит да се придаде някаква законност на ситуацията. Този извод следва от обстоятелството, че при проверката на обекта Ю. Д. не е имала командировъчна заповед в себе си, а такава не е представена и на последвалата документална проверка няколко дни по-късно – очевидно такава заповед не е била съставена към този момент. В този смисъл показанията на свидетелката Ю. Д. пред съда, в смисъл, че имала командировъчна заповед и обяснила това на проверяващите, но не им представила тази заповед, защото никой не я е поискал, според съда са крайно несериозни и не се кредитират. Крайно нелепо е да се повярва, че проверяващите не биха изискали и приложили такъв документ ако същият е бил наличен, а и остава въпросът защо тази заповед не е представена и на последващата документална проверка. Очевидно заповедта за командировка е съставена впоследствие, а показанията на Ю. Д. следва да се свържат с явния й стремеж да защити лица от които е служебно зависима. В този смисъл следва да се разглежда и издадения касов ордер за изплатени пътни и дневни пари. Така или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 24.07.2014 г. Ю. Д. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя “Д. Ф” ЕООД без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на Д. на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с него да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Ю. Д. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция в обекта на “Д. Ф” ЕООД, а с този субект същата не е имала трудов договор. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 62 ал.1 от КТ. Фактът, че Д. имала трудов договор с друго юридическо лице не променя тези изводи, независимо какви са отношенията между двете юридически лица. Всяко от тези две юридически лица се явява самостоятелен работодател и за всяко от тях важат разпоредбите на трудовото законодателство. Тя е работила на обекта на “Д. Ф” ЕООД и без да има трудов договор с това юридическо лице не е следвало да бъде допускана на работа. Вместо това тя е работила, с установено работно време, трудово възнаграждение и т.н. Разбира се изводите биха били различни ако беше редовно командирована, но както се изтъкна по- горе тя не е била командирована по съответния ред, а просто фактически изпратена да работи на този обект. Това фактическо преместване не може да се превърне в редовна командировка поради това, че впоследствие била съставена заповед за командировка, както полагането на работна сила без трудов договор не може да се превърне в правомерно при последващо съставяне и подписване на писмен трудов договор. Не е налице командировка без командированото лице да е снабдено с такава заповед, а в случая съдът намира за несъмнено, че такава заповед не е била издадена към момента на проверката и ако не беше проверката такава заповед изобщо нямаше да се появи. При това крайният извод е, че нарушението, вменено на “Д. Ф” ЕООД е извършено. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500 лв, което е законовия минимум. С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като се явява правилно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0000092 от 29.08.2014 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл. 414 ал.3 от КТ на “Д. Ф” ЕООД гр. Русе е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: