Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   491                                              22.12.2013 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на дванадесети ноември                                                       две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                             № 611                                             по описа за  2014 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Е.А.Р. против наказателно постановление № 14-1075-000422 от 26.06.2014 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 от Кодекса за застраховането, на осн. чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

           Жалбоподателката моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно от формална страна.

           Административнонаказващия орган заявява становище за законосъобразност на атакуваното постановление.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

               На 20.06.2014 г.  около 12,00 ч., в гр. Разград, по път ІІ – 49, в близост до Газстанция в с. Стражец, възникнало ПТП. При проверка от контролните органи по ЗДвП но документите на водачите на автомобилите, участници в произшествието, било установено, че по отношение на управлявания от Р., автомобил – “Ланд Ровър Фриландер”, с рег. № ***, няма действащ договор за сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност», като представената от нея застрахователна полица, била валидна до 09.06.2014 г. При проверката било установено още, че автомобилът  е собственост на трето лице – А.Р. Х. Ето защо и като приел, че поведението на жалбоподателката представлява нарушение на чл. 315 ал.1 пр.2 от КЗ, актосъставителят – св. К. съставил   АУАН с бл. № 421300, в който описал посочените по – горе обстоятелства. Актът бил предявен и подписан от Р. без  отбелязване на  възражения. Въз основа на акта, на 26.06.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което като описание на нарушението осъществено от жалбоподателката е посочено, че същата е управлявала МПС , във връзка с чието притежаване и ползване няма  действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност». Осъщественото е квалифицирано от административнонаказващият орга, като нарушение на чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ и на основание посочения текст от Кодекса е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 400 лв.

       В хода на съдебно производство въз основа на показанията на допуснатия като свидетел по делото актосъставител, се установява  идентична с описаната в акта фактическа обстановка – че на 20.06.2014 г. , в гр. Разград, жалбоподателката е управлявала МПС, което не е било нейна собственост и по отношение на което къ мпосочената дата, не е имало сключен и действащ договор за застраховка «Гражданска отговорност». В показанията си свидетел сочи още, че на осбственика на управляваното от жалбоподателката МПС, също е съставен акт за анрушение на чл. 315 ал.1 от КЗ.

       В подкрепа на последно посоченото в свидетелските показания обстоятелство е и представеното от жалбоподателката, като писмено доказателство по делото НП №  14-1075-000425 от 26.06.2014 г.

      

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

        Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във  формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна. Изтъкнатите от жалбоподателката аргументи за незаконосъобразност на НП от формална страна, не се споделят от съда. Описанието на осъщественото от нея нарушение по никакъв начин не ограничава правото й на защита, в качеството й на субект на административна отговорност. Фактическите признаци на поведението й намерили отражение в съдържанието на атакуваното НП обхващата състава на санкционираното нарушение по чл. 315 ал.1 от ЗДвП.  И в акта и в постановлението словесно нарушението е описано по идентичен начин и същото се изразява в управление на МПС без сключена задължителна застраховка “ГО”, като никъде не е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 249 от КЗ, въвеждащ задължение за сключването на такъв договор по отношение на определена категория субекти. Посоченото, наред с обстоятелството че и в акта и в постановлението изрично е отбелязано, че управляваното от нея МПС не е нейна собственост, кореспондира и с цитираната от административнонаказващият орган част от нарушената правна норма – пр.2 на ал.1 чл. 315 от КЗ, субекти  на която са водачите на моторни превозни средства. Отговорността на собственика на МПС, за което не е сключена застраховка “ГО”, не изключва отговорността на водача на същото. Използваният в нормата на 315 ал.1 от КЗ съюз “или”, означава че водачът, който е и собственик на превозното средство, не може да бъде санкциониран в двете си качества. А що се отнася до НП, с което на собственика на процесния автомобил е наложено наказание за нарушение по чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, то досежно неговата законосъобразност, съдът в рамките на настоящото производство, не е в състояние да се произнесе и неговото издаване, не би могло да обоснове извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление № 14-1075-000422 от 26.06.2014 г. По изложените по – горе съображения, съдът намира че същото е изцяло законосъобразно от формална страна и съдържанието му е съответно на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

      Що се отнася до това осъществени ли са описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушения, съдът намира следното:

        Според чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ: “Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице». В случая безспорно установено е, че по отношение на управляваното от жалбоподателката моторно превозно средство, такъв договор не е имало действащ към момента на проверката на контролните органи, макар и наличието му да се следва от императивната разпоредбата на чл. 249 т.1 от КЗ, субект на която обаче е собственика на МПС. Безспорно установено се явява и обстоятелството, че Р. е управлявала превозното средство към тази дата. По този начин, тя е осъществил и състава на посоченото по – горе нарушение на чл. 315 ал.1 пр.2 от КЗ. За съставомерността на същото, изразяващо се в управление на МПС по отношение на което няма договор за застраховка, ирелевантно се явява обстоятелството, кое е задълженото да сключи такъв договор по силата на Кодекса лице, като отговорността на последното, както бе посочени и по – горе, не изключва отговорността на водача управляващ превозното средство. Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като самата жалбоподателка е била длъжна да съобрази поведението си с изискванията на закона, като не управлява автомобил, за който не е сключена задължителна застраховка «ГО». При така установената съставомерността на осъщественото нарушение, административнонаказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по посочения текст от закона. Наложеното административно наказание «глоба» е на минимума от 400 лв. предвиден в правната норма, поради което липсват и основания за иземенение на постановлението в този смисъл.

        Ето защо и като прецени, че не са налице материалноправни основания за отмяна или изменение на атакуваното постановление, съдът счита, че същото следва да бъде потвърдено.

 

                          Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

             ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1075-000422 от 26.06.2014 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, на осн. чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на Е.А.Р. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: