РЕШЕНИЕ

 

496,  29.12.2014г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На тринадесети Ноември 2014година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар:  Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 619 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  « А. «ЕООД - Разград, с ЕИК 116556149, съ седалище и адрес на управление гр. Р. представлявано от Д. Д. М-Р против НП № 115084 – F118529/ 27.08.2014г. на ВИД Зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 500,00лева на основание чл.185, ал.2 вр.  ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и се моли същото да бъде  изцяло отменено, с приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява, поддържа жалбата по посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП. По същество не оспорва фактическите констатации, описани в АУАН, респективно в НП.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 23.07.2014г. в търговски обект магазин за промишлени стоки , находящ се в гр. Разград , бул. „ България „ № 54, стопанисван от « А. «ЕООД - Разград, с ЕИК 116556149,  документирана в ПИП сер. АА № 0044166/23.07.2014г., е установено въз основа на данните в касовата книга, междинния финансов отчет от ЕКАФП и въпросния лист, попълнен от Управителя Д. Д. М-Р, както и описа на паричните средства в касата на обекта, е констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност, чрез операциите  „ Служебно въведени „ и ” Служебно изведени „  – в случая регистриран във ФУ  оборот в размер на 9,00лв., фактическа наличност 175,75лв. – разлика 166,75лв. В КДФО липсва какъвто и да е запис на 23.07.2014г. за въведени или изведени в или от касата парични средства.  Проверката извършена в присъствие  на Управителя Д. Д. М-Р.

На 28.07.2014г. е съставен АУАН  сер. АN бл. № 118529 в присъствие на свидетел и представляващият ЕООД, в което нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива постъпили в тридневния срок по ЗАНН, но оставени без уважение от адм. наказващия орган.

На 27.08.2014г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го е по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС ., а на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложил минималната, предвидена в Закона „имуществена санкция”  в размер на 500,00лева.

НП е връчено на  търговеца на 15.09.2014г., жалбата срещу него е постъпила при адм. наказващия орган на 23.09.2014г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.  По същество е неоснователна. 

От така възприетата от съда фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя, безспорно се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, още повече, че по делото не се спори, че процесното ФУ е разполагало с функциите „ Служебно въведени „ и ” Служебно изведени „.

Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в този смисъл. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно- наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е. стойността на установената в касата парична наличност, обичайния оборот на търговския обект и липсата на широк обществен отзвук са неотносими към маловажността на административното нарушение.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Наложената от адм. наказващия орган санкция е в минималния предвиден размер и се явява съответна  на извършеното нарушение.

В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 115084 – F118529/ 27.08.2014г. на ВИД Зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на « А «ЕООД - Разград, с ЕИК 116556149, съ седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от Д. Д. М-Р. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 500,00лева на основание чл.185, ал.2 вр.  ал.1 от ЗДДС,  като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: