№ 496, 29.12.2014г., град Разград
Разградският районен съд
На тринадесети Ноември 2014година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 619 по описа за 2014г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от « А. «ЕООД - Разград, с ЕИК 116556149, съ седалище и адрес на управление гр. Р. представлявано
от Д. Д. М-Р против НП № 115084 –
F118529/ 27.08.2014г.
на ВИД Зам. Директор на ТД на
НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00лева на основание чл.185,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон
и се моли същото да бъде изцяло отменено,
с приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно
призован, се явява, поддържа жалбата по посочените в нея основания и моли за
отмяна на обжалваното НП. По същество не оспорва фактическите констатации,
описани в АУАН, респективно в НП.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
на 23.07.2014г. в търговски
обект магазин за промишлени стоки , находящ се в гр. Разград , бул. „ България
„ № 54, стопанисван
от « А. «ЕООД - Разград, с ЕИК
116556149, документирана в ПИП сер. АА № 0044166/23.07.2014г., е
установено въз основа на данните в касовата книга, междинния финансов отчет от
ЕКАФП и въпросния лист, попълнен от Управителя Д. Д. М-Р, както и описа на
паричните средства в касата на обекта, е констатирано, че жалбоподателят
не
е изпълнил задължението си извън случаите на продажби да регистрира
във ФУ всяка промяна на касовата наличност, чрез операциите „ Служебно въведени „ и ” Служебно изведени
„ – в случая регистриран във ФУ оборот в размер на 9,00лв., фактическа
наличност 175,75лв. – разлика 166,75лв. В КДФО липсва какъвто и да е запис на
23.07.2014г.
за въведени или изведени в или от касата парични средства. Проверката извършена в присъствие на Управителя Д. Д. М-Р.
На
28.07.2014г. е съставен АУАН сер. АN
бл. № 118529 в присъствие на свидетел и представляващият ЕООД, в което
нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, връчен на жалбоподателя и подписан от него
без възражения. Такива постъпили в тридневния срок по ЗАНН, но оставени без
уважение от адм. наказващия орган.
На 27.08.2014г. е издадено и процесното НП, в
което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин,
квалифицирал го е по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС ., а на основание
чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложил минималната, предвидена в Закона
„имуществена санкция” в размер на 500,00лева.
НП е връчено на търговеца на 15.09.2014г., жалбата срещу него
е постъпила при адм. наказващия орган на 23.09.2014г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. По същество е неоснователна.
От така възприетата от съда фактическа обстановка, която
не се оспорва от жалбоподателя, безспорно се установява по делото, че е осъществен от
обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, още
повече, че по делото не се спори, че процесното ФУ е разполагало с функциите „ Служебно
въведени „ и ” Служебно изведени „.
Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в
този смисъл. С
оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на
Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи
отговорността са приложими и в административно- наказателния процес. Такова
обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК -
деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона
административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на
гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република
България или други интереси, защитени от правото, т. е. стойността на установената в
касата парична наличност,
обичайния оборот на търговския обект и липсата на широк обществен отзвук са
неотносими към маловажността на административното нарушение.
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията,
и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по
своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН
от формална страна.
Наложената от адм. наказващия орган санкция е в
минималния предвиден размер и се явява съответна на извършеното нарушение.
В този смисъл като правилно и законосъобразно,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 115084 – F118529/ 27.08.2014г. на ВИД Зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, с
което на « А «ЕООД - Разград, с ЕИК 116556149, съ седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от Д. Д. М-Р. за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00лева на основание чл.185,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: