Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

490                                      23.12.2014 година                               град Разград

 

                                 

 

                                       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                         ................. състав

на дванадесети ноември                                                                                   2014 година             

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

                                          

секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                            № 620                                       по описа за 2014 година

 

          

         

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “Техноматикс” ЕООД против наказателно постановление № 114005- F119270/19.08.2014 г. на заместник директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, на осн. чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.

        Жалбоподателят моли НП да бъде изменено, като размерът на наложеното му наказание бъде намален на минимума предвиден в закона.

       Административнонаказващият орган заявява становище, че  жалбата е неоснователна,  а наказателното постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

       Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        На 31.07.2014 г. от контролните органи по ЗДДС била извършена проверка на търговски обект стопанисван от жалбоподателя. Проверяващите установили, че според фискалната памет на ЕКАФП, модел “Датекс” № ФУ ДТ 419448 и № ФП 02419448 дневният оборот в обекта е в размер на 700,88 лв., докато фактическата наличност в касата била 29,09 лв. Разликата от 671,69 лв.,  според попълненият въпросен лист, била предадена на управителя на дружеството жалбоподател. Тази сума, въпреки че фискалното устройство притежавало операции “служебно въведени” и “служебно изведени” суми, не била отразена като “служебно изведена” в него. Посоченото, актосъставителят – св. Н., приел че представлява осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ , за което на 01.08.2014 г. съставил и АУАН с бл. № F119270 от същата дата, който бил предявен и подписан от управителяна дружеството с отбелязване, че няма възражения. В акта, като описание на осъщественото нарушение са изложени горните обстоятелства, като в същия не е посочена датата и мястото на осъществяване на нарушението. В съдържанието на акта е посочено, че той е съставен срещу “Техноматикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “********* и че разликата между наличния оборот и отчетения от ЕКАФП е установена “при проверката”. Въз основа на акта, на 19.08.2014 г. е издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото нарушение е идентично с описанието дадено в акта, за нарушен е посочен чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. и отговорността на дружеството е ангажирана с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, като административнонаказващият орган е изложил подробни мотиви, защо в случая не се следва приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и без мотиви е о пределил наказание между минимума и средния размер за нарушението. В текста на наказателното постановление, мястото на осъществяване и датата на извършване на санкционираното нарушение, отново не са отразени.

       В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят, който установява с показанията си идентични с отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства, като въз основа на неговите показания се установява и датата на която нарушението е извършено – 31.07.2014 г. и мястото на проверката, съвпадащо със седалището и адреса на управление на дружеството – гр. Разград, ул. “********.

       Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

       Разгледана по същество, тя е основателна по различни от изложените в нея съображения.                

      Атакуваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение въз основа, на който е отпочнало административнонаказателното производство са незаконосъобразни от формална страна.

      Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съответстват на изискванията съответно на чл. 42 ал.1 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В тяхното съдържание не са намерили отражение датата и мястото на осъществяване на санкционираното с атакуваното наказателно постановление нарушение. Действително, както в акта, така и НП е посочено, че жалбоподателят е със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “*********. Посоченият адрес обаче, по никакъв начин не може да бъде свързан с мястото на осъществяване на проверката, респективно с извършване на нарушението и едва при разпита на актосъставителя в хода на съдебно заседание се установява, че той е идентичен с адреса на проверения от него търговски обект. Доколкото обаче жалбоподателят е юридическо лице, а съответно и за него е наличен адрес на управление, и доколкото липсва липсва правна норма презюмираща съвпадение между адресите на стопанисваните от търговеца обекти с този представляващ адрес на управление на юридическото лице, то се налага извода, че този задължителен елемент от съдържанието на акта и наказателното постановление липсва. По идентичен начин стои въпросът и с датата на осъществяване на нарушението. В съставения на 01.08.2014 г. акт е отбелязано единствено, че нарушението се установява и въз основа на попълнен на 31.07.2014 г. въпросен лист. Като момент на извършването на същото обаче е посочено “при проверката”. По идентичен начин е индивидуализирана датата на деянието и в атакуваното НП “извършена е проверка”. На коя дата обаче, не е видно. Дори да се приеме, че посочения момент би могъл да се изведе от отбелязването, че въпросния лист е попълнен на 31.07.2014 г., то тази дата би могла да се отнесе /и то не с категоричност/ единствено към момента на осъществяване на проверката в търговския обект, но не и с момента определен като такъв на осъществяване на нарушението от административнонаказващият орган. Не винаги обаче, между установяването на извършеното нарушение и неговото осъществяване във времево отношение е налице съвпадение. Както датата, така и мястото на осъществяване на нарушението са едни от съществените елементи от съдържанието на АУАН и НП, които имат пряко отношение към правото на защита на субекта на административно нарушение. Съдържанието на изискуемите от разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, реквизите не може да бъде попълнено и респективно порокът на НП преодолян посредством събирането на доказателства в тази насока в хода на съдебното производство. Неизпълнение на задължението на административнонаказващият орган, въведено с посочената правна норма, винаги води до такъв порок на наказателното постановление, който представлява самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно от формална страна. Липсата на отбелязване на мястото на осъществяване на нарушението, води до невъзможност за преценка наличието на териториална компетентност на органите установили нарушението и на самия административнонаказващ орган, а липсата на дата на осъществяване на нарушението освен, че ограничава субекта на нарушението да организира защитата си, лишавайки го от възможност да знае какво конкретно действие/бездействие му се вменява в отговорност, води и до невъзможност за преценката на  сроковето оп чл. 34 от ЗАНН, за които съдът е длъжен да следи служебно.

        Ето защо и по изложените по – горе съображения, в рамките на следващата се цялостна проверка за законосъобразност, очертана от нормите на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 314 от НПК, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно от формална страна.

       Воден от изложеното до тук на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                           

                                                                           Р     Е     Ш     И :

         

       ОТМЕНЯ наказателно постановление № 114005- F119270/19.08.2014 г. на заместник директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, на осн. чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС на “Техноматикс” ЕООД е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.

 

 

         Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: