№ 498, 29.12.2014г., град Разград
Разградският районен съд
На тринадесети Ноември 2014година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Н. Борисов
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 628 по описа за 2014г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от « Е. БГ «ЕООД - Разград, с БУЛСТАТ 202579270, със седалище и адрес на управление гр. Р***,
представлявано от Ю. В. В. против НП № 117621 – F121326/ 18.09.2014г. на ВИД Зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00лева на основание чл.185,
ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, за него упълномощен повереник, който поддържа жалбата по
посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
на 21.08.2014г. в търговски
обект баничарница , находящ се в гр. Р***, стопанисван от « Е. БГ «ЕООД - Разград, с БУЛСТАТ 202579270, документирана в ПИП сер. АА № 0044009/21.08.2014г., е
установено въз основа на данните в касовата книга, междинния финансов отчет от
ЕКАФП и въпросния лист, попълнен от Управителя Ю. В. В., както и описа на паричните средства в
касата на обекта, е констатирано, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си извън случаите на продажби да регистрира
във ФУ всяка промяна на касовата наличност, чрез операциите „ Служебно въведени „ и ” Служебно изведени
„ – в случая регистриран във ФУ оборот в размер на 503,36лв., фактическа
наличност 443,50лв. – разлика 59,56лв. В КДФО липсва какъвто и да е запис на
21.08.2014г.
за въведени или изведени в или от касата парични средства. Проверката извършена в присъствие на Управителя Ю. В. В. и продавача св. Т. Е.
На
25.08.2014г. е съставен АУАН сер. АN
бл. № F
121326 в присъствие на свидетел и представляващият ЕООД, в
което нарушението е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, връчен на жалбоподателя и подписан от него
без възражения. Такива постъпили в тридневния срок по ЗАНН, но оставени без
уважение от адм. наказващия орган.
На 18.09.2014г. е издадено и процесното НП, в което адм.
наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал
го е по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС ., а на основание
чл.185, ал.4 вр. ал.1
от ЗДДС е наложил минималната, предвидена в Закона „имуществена санкция” в размер на 1000,00лева.
НП е връчено на търговеца на 25.09.2014г., жалбата срещу него
е постъпила при адм. наказващия орган на 30.09.2014г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. По същество е неоснователна.
От така описаната н процесното НП и възприетата от съда
фактическа обстановка, безспорно
се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна
състава на
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, още
повече, че по делото не се спори, че процесното ФУ е разполагало с функциите „ Служебно
въведени „ и ” Служебно изведени „.
В този смисъл съдът намира за
неоснователни пространните възражения наведени от процесуалния представител,
относно авторството на нарушението и липсата на вина.
В тежест на административнонаказващият
орган е да докаже наличието на твърдяното от него административно нарушение и в
случая това е
сторено. Обратно, в тежест на санкционирания е да оспори наказващия орган,като
представи годни за това доказателства. В хода на въззивното производство,
ангажираните от жалбоподателя доказателства,
не могат да се противопоставят на тези, в подкрепа на наличието на
соченото нарушение. Защитната теза на санкционирания се гради на основата на твърдение, че процесната сума е един път поради
загуба /попаднала под касовото чекмедже на ФУ, втори път, поради плащане на доставка
по фактура с дата 14.08.2014г. В тези твърдения обаче се установяват разминавания. В писменото възражение на ЕООД по чл.44,ал.1 ЗАНН се
описва,че е извършено плащане по процесната фактура / напълно
неотносима към случая/ и едва за първи път в съдебно заседание Т. Е. навежда доводи за загуба на паричните
средства и то много удобно в размер, който прибавен към стойността на фактурата
опосредява процесната сума.
Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в
този смисъл. С
оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на
Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи
отговорността са приложими и в административно- наказателния процес. Такова
обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК -
деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона административно
нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието,
което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията
правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е.
стойността на установената в касата парична наличност, обичайния оборот на търговския обект
и липсата на широк обществен отзвук са неотносими към маловажността на
административното нарушение. Мотивиран отговорва това възражение е изложил адм.
накзаващия орган в процесното НП.
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение,
са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване
на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими
елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Относно възражението за неправилна квалификация на
наложената адм. санкция, съдът намира
същото за неоснователно. При внимателен порочит на обжалваното НП, адм.
наказващият орган правилно е посочил, че санкцията следва да бъде определена по
реда на чл.185, ал.4, вр. Ал.1 от ЗДДС, доколкото между страните не се спори,
че процесното нарушение е извършено повторно, предвид влязлото в сила на
06.06.2014г. НП № 103070 – F107721 от
13.05.2014г. От друга страна коректно е посочено, че доколкото не е налице
неотразяване на приходи при осъществяване на процесното нарушение, то
разпоредбата на чл.185, ал.4, препраща
към разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, съгласно която „...Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1...”,
при липса на повторност на нарушението.
Наложената от адм. наказващия орган санкция е в
минималния предвиден размер и се явява съответна на извършеното нарушение.
В този смисъл като правилно и законосъобразно,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 117621 – F121326/ 18.09.2014г. на ВИД Зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, с
което на « Е. БГ «ЕООД - Разград, с БУЛСТАТ 202579270, със седалище и адрес на управление гр. Р***,
представлявано от Ю. В. В., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 1000,00лева на основание чл.185, ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: