№ 553, 29.12.2014г., град Разград
Разградският районен съд
На осемнадесети Ноември 2014година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Н. Борисов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 705 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ « Види – С. Г. «, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., обл. Р., ул. „ С. „ № ***, представлявано от С. Г. П. против НП № ***г. на ВИД Зам. Директор на ТД на
НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00лева на основание чл.185,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон
и се моли същото да бъде изцяло
отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, за него упълномощен повереник, който поддържа жалбата по
посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП. По същество
оспорва фактическите констатации, описани в АУАН, респективно в НП.
Представителят
на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За
РРП не се явява представител.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
на 25.09.2014г. в търговски
обект магазин за хранителни стоки, находящ се в с. С., обл. Р., ул. „ С. „ № ***, стопанисван от ЕТ « Види – С. Г. «, с ЕИК ***, документирана в ПИП сер. *** г., е установено
въз основа на данните в касовата книга, междинния финансов отчет от ЕКАФП и
въпросния лист, попълнен от консултант – продавач св. С. К., както и
описа на паричните средства в касата на обекта, е констатирано, че жалбоподателят
не
е изпълнил задължението си извън случаите на продажби да регистрира
във ФУ всяка промяна на касовата наличност, чрез операциите „Служебно въведени„ и ”Служебно изведени„ – в случая регистриран във ФУ оборот в размер на 128,44лв., фактическа
наличност 159,90лв. – разлика 31,44лв. В КДФО липсва какъвто и да е запис на
25.09.2014 г.
за въведени или изведени в или от касата парични средства.
На
01.10.2014
г. е съставен АУАН сер. ***
бл. № ***
в присъствие на свидетел и упълномощено от ЕТ, в което нарушението е описано по
същият начин, квалифицирано е като такова по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, връчен на упълномощеното лице и подписан от него без
възражения. Писмени такива не постъпили в тридневния срок по ЗАНН.
На 23.10.2014 г. е издадено и процесното НП, в което адм.
наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал
го е по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС ., а на основание
чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложил минималната, предвидена в Закона
„имуществена санкция” в размер на 500,00лева.
НП е връчено на търговеца на 04.11.2014 г., жалбата срещу него е
постъпила при адм. наказващия орган на 06.11.2014 г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. По същество е неоснователна.
От така възприетата от съда фактическа обстановка, безспорно се установява по
делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, още
повече, че по делото не се спори, че процесното ФУ е разполагало с функциите „Служебно въведени„ и ”Служебно изведени„. С оглед възражението на процесуалния представител на жалбоподателя и
приобщените към доказателствата писмени документи, съдът не е разколебан в своя
краен извод. Приобщените заверени от жалбоподателя копия на страница от касова
книга с приложен към нея дневен финансов отчет за процесната дата не
кореспондират и противоречат на останалите писмени доказателства - ПИП сер. *** № *** г., опис на касова
наличност, въпросен лист, междинен финансов отчет, декларация, а така също и
гласните доказателства – показанията на свидетелите Р. М. и Н. Б. В тази връзка
нелогични и противоречащи на съвкупния доказателствен материал са и обясненията
на св. С. К., в частта, че започнала работния ден с касова наличност - 30,00
лв.,
които обаче не е отразила във въпросния за това лист, нито пък отбелязването на
тези 30,00 лв. в касовата
книга е констатирано от проверяващите по време на проверката. Съдът намира, че
представените по делото писмени документи заверени от жалбоподателя
копия на страница от касова книга с приложен към нея дневен финансов отчет за
процесната дата, както и показанията на св. С. К. целят единствено
незаконосъобразно избягване на адм. наказателна отговорност.
Относно приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН
разпоредбите на Наказателния кодекс (НК), включително и относно
обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно-
наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е
предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално
осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но
поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията
правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е.
стойността на установената в касата парична наличност, обичайния оборот на търговския обект
и липсата на широк обществен отзвук са неотносими към маловажността на
административното нарушение.
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и
основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното
нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и
съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална
страна.
Наложената от адм. наказващия орган санкция е в
минималния предвиден размер и се явява съответна на извършеното нарушение.
В този смисъл като правилно и законосъобразно,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***г. на ВИД Зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, с
което на ЕТ « Види – С. Г. «, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., обл. Р., ул. „ С. „ № ***, представлявано от С. Г. П., за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 500,00 лева на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: