МОТИВИ към ПРИСЪДА № 528/03.12.14 г. по НОХД № 592/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Е.Н.М., е за това че на 23.08.2013 г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвал пред С. Й. Т. – С. – служител на сектор КАТ «ПП» при ОД на МВР Разград, от неистински официален документ – свидетелство за основно образование серия *** № ***, рег. № *** г., на което е придаден вид, че е издадено от Средно общообразователно училище «Христо Ботев» гр. Лозница, на името на подсъдимия, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение, като производството по отношение на него се е развило по реда на чл. 269 ал.3 от НПК.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия заявява становище за недоказаност на обвинението и алтернативно предлага наказание на минимума предвиден в закона.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.2 от НК, като му наложи наказание една година лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, изпълнението на което да отложи за изпитателен срок от три години.

Съдът, като прецени събраните в хода насъдебното следстиве доказателства и доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият решил да придобие СУМПС. Тъй като нямал завършено основно образование, което е нормативно установено изискване за придобиване на правоспособност на водач, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването по делото лице, той се сдобил с неистински документ, удостоверяващ завършената образователна степен – свидетелство за основно образование серия *** № ***, рег. № *** г., на което бил придаден вид, че е издадено от Средно общообразователно училище «Христо Ботев» гр. Лозница, на името на Е.Н.М..

Този документ, на 23.08.2013 г., подсъдимят представил пред служителката в сектор ПП към ОД на МВР Разград, св. С. Т., която приела необходимия за издаване на СУМПС, набор от документи. Копие от оригинала на свидетелството, било заверено от подсъдимия с отбелязване «вярно с оригинала» и след, като сверила съдържанието на копието и оригинала, свидетелката приела първия от тях и приложила към набора от документи. На 28.08.2013 г., издаденото на името на подсъдимия свидетелство за управление на МПС с № ***, било получено от трето лице – С. Р. Х.

Представената от СОУ «Христо Ботев» гр. Лозница справка, удостоверява обстоятелството, че ученик с имената и личните данни на подсъдимия не се е обучавал в учебното заведение и същото не е издавало свидетелство за завършено основно образование на негово име.

Според покозанията на свидетелката Р.К.– директор на СОУ «Христо Ботев» гр. Лозница в периода, посочен като такъв на издаване на инкриминирания документ, подписът за «директор» в същия не е полаган от нея и поставения на свидетелството печат, не е печатът на учебното заведение.

В подкрепа на посочените свидетелски показания е и заключението на изслушаната и приета в хода на съдебно заседание комплексна/графична и техническа експертиза/, установяващо, че саморъчня подпис за «директор» не е положен от лицето посочен да са техни автори – св. К.. Печатът, положен на свидетелство за основно образование серия *** № ***, рег. № *** г., на което бил придаден вид, че е издадено от Средно общообразователно училище «Христо Ботев» гр. Лозница, на името на Е.Н.М., не е отпечатък от оригиналния печат на учебното заведение. В заключенито се сочи още, че ръкописният текст «Вярно с оригинала» и името на подсъдимия, на заверката на копието от свидетелството, са положени от И. С. И., както и че подписите в графи «директор» и «класен ръководител» в свидетелството не са изпълнени от него.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство доказателствени средства, както и тези прочетени и приобщения по предвидения в НПК ред – показанията на свидетелите К., С. Същите се подкрепят от писмените доказателства по делото, както и от заключението по назначената в хода на досъдебното производство експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за установена фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. Същите очертават механизма и авторството, както и всички останали съставомерни от обективна страна признаци на осъщественото от обвиняемия деяние.

Обвиняемият е неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл.308 ал.2 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, М. се е ползвал пред служител на сектор “ПП” при ОД на МВР Разград от нестински официален документ. Представеното от него пред св. С. свидетелство за основно образование серия *** № ***, рег. № *** г., представлява неистински документ. На същото е придаден вид, че е издадено от Средно общообразователно училище «Христо Ботев» гр. Лозница, и че носи подписите на директора представляващ учебното заведение – св. К.. Свидетелството е официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, тъй като то се издава от длъжностно лице /директора на учебното завединие/ в кръга на службата му, като е предназначено за удостоверяване на нарочни обстоятелства – степен на завършено образование и от оторизиран за това орган – СОУ «Христо Ботев» гр. Лозница. С представянето на инкриминирания документ от страна на подсъдимия пред служител на ОД на МВР, с цел да бъдат удостоверени отразените в него обстоятелства – че подсъдимият е завършил основно образование, М. е осъществил и състава на инкриминираното престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.2 от НК.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал, че ползваният от него документ е неистински, доколкото нему е било известно, че той не е завършил основно образование в СОУ “Хр. Ботев”, поради което и не е възможно на негово име да е издадено такова свидетелство. Съзнавал е и че този документ не е издаван по предвидения нормативен ред от учебното заведение, поради което той не може да изхожда от лицата посочени като негови автори. Независимо от посоченото обстоятелство, действайки при пряк умисъл, той е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, като го е ползвал.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.2 от НК. При индивидуализацията на следващото се наказание “лишаване от свобода”, съдът не отчете наличие на многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелства, налагащи приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което същото следва да бъде определено при условията на чл. 54 от Кодекса. Като смегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на дееца бе преценено, че същия е неосъждан; липсата на лоши характеристични данни. Същевременно като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство касаещо обществената опасност на престъплението бе преценено, че то е от категория със завишена такава, поради повторяемостта на деянията в последните години и обстоятелството, че осъществяването му предполага и извършване на друго такова – по чл. 308 от НК. Независимо от това обаче, намира че определящи за индивидуализацията на наказанието са обстоятелствата, касещи личната степен на обществена опасност на дееца, поради което и при значителен превес на същите, намира за съответен на тежестта на извършеното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода към минимума предвиден в закона, а именно – шест месеца. При налачието на материалноправните предпоставки за това и доколкото за постигане целите предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е наложително наказанието да бъде търпяно ефективно, то изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК.

Признаването на подсъдимият за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ