Мотиви към Решение  №519/01.12.2014г., постановено по НАХД №719/2014г. по описа на Разградския районен съд .

 

                 

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Д. *** за това, че на 13.11.2014г. в с. Ясеновец, в условията на продължавано престъпление не е изпълнил заповед от 26.09.2014г., постановена от състав на Районен съд гр. Разград по гражданско дело №1480/2014г. по описа на Районен съд гр. Разград за защита от домашно насилие, с която му е наложена забрана да приближава за  срок от 6 месеца жилището в с. Ясеновец, обл. Разград, местата за социален отдих и контакти на Н.М.А., Н.Д.А., М.С.Д. и Р.С.Д.,*** и е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Н.М.А., Н.Д.А., М.С.Д. и Р.С.Д.,*** – престъпление по чл.296, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1  от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Съдебното производство по отношение на подс.  Д. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, при което при провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване  на подсъдимия и същият  е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата  ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Д.Д. е роден на ***г.  в гр. Цар Калоян, живее в с. Ясеновец. Същият е с основно образование, женен,  неосъждан.

Подсъдимият С. Д. *** на семейни начала със свидетелката Н.А.. Имали две деца – М.Д. на 17 години и Р.Д. на 13 години. Живеели в къща в селото на ул. ******, а заедно с тях живеела и Н.А. – сестра на подсъдимия. Подсъдимият осъществявал системен тормоз над близките си, понякога прибягвал до  насилие спрямо съжителницата си и вдигал скандали пред децата, поради което той и свидетелката Н. А. се разделили. Подсъдимият отишъл да работи в Р Германия и заживял на семейни начала с друга жена. На 26.09.2014г. подсъдимият се върнал от Р Германия и отишъл до къщата в с. Ясеновец, където живеели  бившата му съжителница, децата им и сестра му. Там между подсъдимият и св. Н. А. отново възникнал скандал, като подсъдимият я ударил пред децата и пред сестра си и се опитал да ги изгони всичките от жилището им. Поради това четиримата свидетели подали жалба до РС –гр. Разград за осъществено спрямо тях домашно насилие. В РС –гр. Разград било образувано гр.д. №1480/2014г. и със заповед за защита от 26.09.2014г.  по отношение на Н.М.А., Н.Д.А., М.С.Д. и Р.С.Д.  била наложена мярка за защита, влючваща следните защитни мерки - подсъдимият се задължавал да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на посочените лица и му се забранявало да доближава  жилището им и местата  за социални контакти и отдих на свидетелите. Със заповедта подсъдимият бил предупреден за последиците от неизпълнението й, а именно, че  на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. Въпреки това в началото на м. ноември 2014г. подсъдимият отишъл да живее при тях в с. Ясеновец, като казал на св.Н. А., че се разделил с другата жена, с която живеел, желаел да живее със семейството си и нямало  да осъществява насилие срещу нея и децата им. Поради това четиримата го приели да живее при тях в дома им в с. Ясеновец.  На 13.11.2014г. през деня подсъдимият отново започнал да проявява агресивност, вдигнал скандал на Н.А., Н.А., М.Д. и Р.Д., като ги гонел от дома им в с. Ясеновец и няколко пъти ударил с ръка св. Н. А.. Синът им – св. М. Д. – защитил майка си, като хванал подсъдимия за ръцете за да му попречи да й нанася удари. Свидетелката Р. Д. се изплашила силно и се разплакала. Св. А. позвънила на тел. 112 и съобщила на дежурния служител в РУП – Разград за случилото се. Малко след това подсъдимият бил отведен от полицейски служители в РУП – Разград за изясняване на случая.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият страда от личностово разстройство – емоционално нестабилна личност. Заболяването е от юношеска възраст. По време на деянието и по време на изследването не се установяват психопатологични феномени, които да нарушават психичната годност на освидетелствания да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. Същият има изградена защитна теза, която отстоява при изследването. Поведението му е свързано и изводимо с конкретната обстановка, поради което може да дава достоверни обяснения за фактите от значение за делото. Освидетелстваният е с интелект в ниските регистри на нормата, няма данни за дефицити и интелектът отговаря на възрастта и придобития социален опит. Не са събрани данни за патологична зависимост към алкохола. Опиването при освидетелствания има дисфоричен характер и засилва личностовите черти на агресивност и разрушително поведение.   

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите разпитани от досъдебното производство,  писмените  доказателствени материали, назначената експертиза, които доказателсва изцяло подкрепят признанията, направени от подсъдимия. В крайна сметка обстоятелствата по обвинението не са спорни, поради което съдът ги намира за напълно доказани.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.Д. е осъществил съставът на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на 13.11.2014г. в с. Ясеновец не е изпълнил заповед от 26.09.2014г., постановена от състав на Районен съд гр. Разград по гражданско дело №1480/2014г. по описа на Районен съд гр. Разград за защита от домашно насилие, с която му е наложена забрана да приближава за  срок от 6 месеца жилището в с. Ясеновец, обл. Разград, местата за социален отдих и контакти на Н.М.А., Н.Д.А., М.С.Д. и Р.С.Д.,*** и е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Н.М.А., Н.Д.А., М.С.Д. и Р.С.Д.,***. Подсъдимият е съзнавал забраната наложена спрямо него по силата на посоченото решение, но не се е съобразил с нея. Същият не само е доближавал жилището на свидетелитне, но и направо е заживял там и отново е проявил агресивно поведение спрямо свидетелите. Така същият очевидно е попречил на изпълнението на съдебната заповед за  защита  и всъщност е осуетил изпълнението й. Подсъдимият е действал от субективна страна с пряк умисъл, защото е съзнавал, че нарушава  забрана, наложена му  по силата на съдебна заповед.  За това престъпление подсъдимият следва да бъде признат за виновен.

В случая се визира само едно деяние на подсъдимия, поради което съдът намира, че престъплението не е осъществено в условията на продължавано престъпление. Ето защо подсъдимият следва да бъде оправдан в  частта  относно квалификацията “продължавано престъпление” по чл.26, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието  на подсъдимият  Д.  съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му  от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до три години  или глоба  до пет хиляди  лева, деецът не е осъждан  и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК  предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът намира,  че конкретното деяние на подсъдимия в случая е с по- висока степен на обществена опасност, тъй като не се изразява в просто нарушение на заповедтта за незабавна защита, а е свързано и с нанасяне на побой над пострадало лице, проявено е агресивно поведение,  което повишава тежестта на деянието. Това и налага наказанието наложено на подсъдимия да бъде в размер над минилния, като в случая съдът намира за справедливо на подсъдимия да се наложи наказание глоба в размер на 1400 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на дееца.  

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и съдебните разноски по делото.

Мотивиран така съдът постанови решението  си.

                                                                                  

                                                        

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: