Р Е Ш Е Н И Е

Номер 413 18.12.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1119/2014 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, с която е предявен иск срещу В.Р.П. за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата 9 997,57 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението, както и 264,35 лв. лихва за забава за периода 18.10.2013 г. – 11.03.2014 г., както и разноските, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че ответницата е поръчител на задължение на Б. Г. Б. по договор за потребителски кредит с Централна кооперативна банка, че същият не е обслужвал кредита, че вземането на ЦКБ е цедирано на ищеца с договор от 29.09.2012 г., за който според ищеца е съобщено на ответницата с писмо с обратна разписка, връчено й на 22.10.2012 г. Твърди, че договорът е прекратен на основание чл.11, ал.1, б.А” и целият остатък от дълга е обявен за предсрочно изискуем, като солидарните длъжници са поканени да погасят задължението си в седемдневен срок, като поканата на ответницата е връчена на 28.10.2013 г.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че не е уведомена за извършената цесия. Оспорва автентичността на представената по делото обратна разписка – известие за доставяне /л.21, стр.2/, като твърди, че подписът на разписката не е неин. Счита, че ищецът не е имал право да разваля договора с поканата, връчена й на 25.10.2013 г., тъй като не е дал “подходящ срок” за изпълнение по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Счита, че искът е недопустим, тъй като по отношение на другите двама длъжника заповедта за изпълнение е влязла в сила и ищецът може да предприеме необходимите изпълнителни действия.

Като трето подпомагащо лице в процеса по искане на ответника е конституирана “Централна кооперативна банка”АД. Чрез процесуалния си представител заявява, че искът е основателен и доказан.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №406/2014 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 22.02.2008 г. между Централна кооперативна банка АД със седалище гр.София и Б. Г. Б. като кредитополучател и Р. А. Б. и В.Р.П. като поръчители е сключен договор за кредит в размер на 15 000 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставените средства в уговорените срокове, ведно с дължимите такси, разноски и лихви. Това следва да стане на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по-късно от 05.02.2018 г., като конкретните падежи и размерите на вноските са определени в погасителен план, представляващ неразделна част от договора /чл.3, ал.2/. В чл.10, ал.2 от договора страните са договорили, че вземането на банката за издължаване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по настоящия договор със забава над 60 дни, като в този случай изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните и при тази предсрочна изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит. В чл.13 на същия договор страните са посочили, че всички писмени съобщения между тях се смятат правилно адресирани, ако са изпратени на постоянния /настоящия адрес на страната, посочен в договора. За ответницата П. ***.

С договор за цесия от 29.09.2012 г. “Централна кооперативна банка”АД като цедент е прехвърлила на “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД в качеството му на цесионер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, вкл. и кредитни карти в общ размер на 8 402 073,32 лв. ведно с лихвите, привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности. Сред прехвърлените кредити е и този на Б.Г. Б. с първоначална стойност 15 000 лв. С писмо с обратна разписка на 30.10.2012 г. кредитополучателят е уведомен, че вземането е прехвърлено. С такова писмо от 24.10.2012 г. е уведомена и поръчителката Р. Б.. По делото е представена обратна разписка за връчена на 22.10.2012 г. на ответницата кореспонденция, изхождаща от “Централна кооперативна Банка”, АД. П. твърди, че не е получила това уведомление, а в известието за доставяне е посочено, че пратката е получена от дъщеря на адресата. Това обстоятелство е посочено и в справката, изготвена от Областна пощенска станция Разград и в представеното копие от книга обр.242Е. Ответницата чрез процесуалния си представител заявява, че подписът на обратната разписка не е на дъщеря й.

С покана, адресирана до Б.Г. Б., връчена му на 24.10.2013 г. същият е уведомен, че кредитът му е с просрочие от 3 023,03 лв., от които 2 158,87 лв. главница и 744,59 лв. договорна лихва и 119,57 лв. наказателна лихва за просрочие, поради което кредитодателят обявява договора за предсрочно изискуем и му е дал 7-дневен срок , за да заплати цялото задължение по кредита, а именно: 2 158,87 лв. просрочена главница, 8 821,73 лв. – редовна главница, 744,59 лв. – договорна лихва и 119,57 лв. наказателна лихва за просрочие. Такива покани са отправени и до Р. А.Б., връчена на 05.11.2013 г. и до ответницата, връчена на 28.10.2013 г.

Срещу кредитополучателя и поръчителите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№406/2014 г. на РРС за сумите 9997,57 лв. главница, сумата 264,35 лв. лихва за периода 18.10.2013 г. – 11.03.2014 г., ведно със законната лихва от 12.03.2014 г., както и сумата 660,46 лв. разноски по делото, от които 205,23 лв. държавна такса и 455,23 лв. юрисконсултско възнаграждение. След издаване на тази заповед кредитополучателят е плащал суми по договора за кредит.

Според заключението на представената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на задължението към 12.03.2014 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е 10 261,80 лв., от които 9 997,57 лв. главница и 264,23 лв. Договорът за потребителски кредит е бил изпълняват редовно до м.август 2010 г. От 21.09.2010 г. е налице просрочие. След датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК Б. Г.Б. е направил три вноски по кредита, както следва: на 30.04.2014г. – в размер на 1 500 лв., на 30.05.2014 г. – 1 500 лв. и на 08.07.2014 г. – 1500 лв. Така размерът на задължението към 05.11.2014 г. /датата на изготвяне на заключението/ е 6 475,22 лв., от които 6 265,74 лв. главница и 209,48 лв. лихва за забава.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е частично основателен и доказан. С договора за поръчителство ответницата се е задължила спрямо кредитора на друго лице в случая третото подпомагащо лице “Централна кооперативна банка”АД да отговаря за изпълнението на задължението на това друго лице. Договорът за поръчителство е сключен в съответната писмена форма и е действителен. В договора няма забрана за прехвърляне на вземането на кредитора и това вземане е прехвърлено. Кога точно е съобщено прехвърлянето на задължението на ответницата е без значение, тъй като нито тя, нито главния длъжник твърдят да са плащали на първоначалния кредитор преди това съобщаване.

Като поръчител на вземането ответницата е солидарно задължена с главния длъжник. Ето защо кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Това означава, че бездействието на кредитора по отношение на главния длъжник не води до недопустимост или неоснователност на иска срещу ответницата.

По отношение на договорите за кредит същите имат уговорен срок за изпълнение и задължението на кредитополучателя трябва да бъде изпълнено в уговореното време и в договорите се уговарят последиците от неизпълнението. Ето защо неоснователно се явява възражението на ответника, че ищецът е следвало да даде срок за изпълнение – за плащане на просрочените главници, без да обявява целият кредит за предсрочно изискуем.

В съответствие с ТР №4 по т.д.№4/2013 г. в производството по иска по чл.422 от ГПК съдът следва да установи размера на вземането към момента на приключване на съдебното дирене, като съобрази разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК и да съобрази фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая част от вземането е погасено с доброволно плащане от страна на главния длъжник, поради което размерът на вземането е 6 265,74 лв. главница и 209,48 лв.- лихва. В останалата му част искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

В съответствие с ТР №4 по т.д.№№4/2013 г. съдът, който разглежда иска следва да реши и въпроса с разноските в заповедното производство. В случая тези разноски следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска. Така ответницата дължи 416,75 лв. разноски, а не присъдените на ищеца 660,46 лв.

Сумите по двата обективно съединени иска, както и разноските в заповедното призводство ответницата дължи солидарно с Б.Г. Б. и Р. А. Б..

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.78 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, а именно 848,48 лв. По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.П., ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, ЕИК ****** със седалище гр.София и адрес на управление ул.***** солидарно с Б. Г. Б., ЕГН ********** и Р.А. Б., ЕГН ********** сумата 6 265,74 лв. /шест хиляди двеста шестдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ по договор за кредит и поръчителство ведно със законната лихва от 12.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 209,48 лв. /двеста и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лихва за забава, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№406/2014 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявените размери.

ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, ЕИК****** със седалище гр.София и адрес на управление ул.”Врабча”, №8 сумата 416,75 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ за направените разноски по ч.гр.д.№406/2014 г. , като тези суми същата дължи солидарно с Б.Г. Б., ЕГН ********** и Р. А. Б., ЕГН **********.

ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, ЕИК ***** със седалище гр.София и адрес на управление ул.”**** сумата 848,48 лв. /осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ за направените разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №406/2014 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: