В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На трети декември две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор ДАНИСЛАВ НИКОЛОВ

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1403 по описа за 2014 г.:

Искът е с правно основание чл.1 във вр. с чл.2 т. 1 и т.2 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от Д.А.Д. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1000 лв. имуществени вреди, причинени от задържане на 13.03.3013 г. за 24 часа, както и за периода от 26.03.2013 г. до 16.07.2013 г. по досъдебно производство №198 по описа на РУП Разград за 2013 г., както и от привличането му като обвиняем по това досъдебно производство. Претендира и за заплащане на законната лихва върху сумата от 13.03.2013 г. Сочи, че по досъдебното производство му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, че му е определена мярка за неотклонение задържане под стража по искане на РП Разград с определение на ОС Разград, че е задържан от 26.03.2013 г., че не му е дадена възможност да ангажира адвокат, че непосредствено след депозирането на подадената от него молба за изменение на мярката прокурорът е приключил делото с изготвяне на обвинителен акт и го е внесъл в съда, че с присъда от 16.07.2013 г. по НОХД №393/2013 г. на РРС е бил оправдан по така повдигнатото обвинение и на тази дата мярката за неотклонение е била изменена в по-лека такава. Твърди, че в предварителния арест се е чувствал напрегнат, отчаян, рухнал психически, получил здравословен проблем с очите, лишен бил от възможността да продължи образованието си в средно училище, в което учил задочно и да се дипломира, наказателния процес срещу него го компрометирал в очите на тези, които го познават, същият причинил и раздяла с приятелката му. Сочи, че претендираните имуществени вреди са за платен адвокатски хонорар по наказателното дело. Според процесуалния му представител при ищеца се наблюдава очевиден психологически срив, изразяващ се в нежелание да се среща с хора, затвореност, които не са били характерни черти на неговото поведение преди задържането и повдигането на обвинение.

Ответникът в законоустановения срок депозира отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват твърдените от него вреди, вкл. и за здравословните проблеми. Твърди, че Прокуратурата не е разпространявала данни за образуваното наказателно производство, за да й се търси отговорност за отзвука му в обществото, както и по отношение връзката му с приятелката. Процесуалният представител на прокуратурата счита, че наказателното производство е протекло в кратки и разумни срокове, че взетата мярка за неотклонение е била подложена на съдебен контрол, че са осигурени условия за лечението му. Счита, че не са посочени конкретните факти, които да обуславят вида и размера на вредите. Досежно иска за имуществени вреди счита, че същият е недоказан, както и че неправилно е посочен началния момент, от който се претендира обезщетение за забава. По отношение на първоначалното задържане на 13.03.2013 г. счита, че прокуратурата не следва да отговаря за вредите, причинени от същото, тъй като то е осъществено от представители на МВР. Счита, че процесът срещу ищеца е протекъл в разумни срокове, а той е имал право да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение във всеки един момент.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Срещу ищецът Д.А.Д. е образувано и водено досъдебно производство №Зм-Рз-198/2013 г. по описа на РУ “Полиция” Разград за престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Със заповед от 13.03.2013 г. на полицейски служител е постановено задържане под стража за срок от 24 часа по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР.

С постановление от 22.03.2013 г. на Д. е назначен служебен защитник, предвид необходимостта от задължителна защита при условията на чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК. По това дело същият е привлечен като обвиняем с постановление от 22.03.2013 г. в присъствието на служебния защитник.

На 22.03.2013 г. РРП е депозирала искане пред РРС за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на ищеца, по което е образувано ч.н.д.№212/2013 г. Съставът на РРС, който е разгледал делото е взел мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 350 лв. РРП е подала протест срещу това определение и по в.ч.н.д.№125/2013 г. на РОС съответният състав на съда е отменил това определение и е взел по отношение на Д. мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 26.03.2013 г.

На 22.04.2013 г. ищецът упълномощил адв. К. С.. Договореното и платено възнаграждение по договора за правна помощ е 1 000 лв. /л.153 от досъдебното производство/. С постановление на Районния прокурор срокът на разследването по досъдебното производство е удължен с един месец.

На 29.05.2013 г. ищецът Д. е депозирал чрез адв.С. молба за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава. Същата е внесена в РРС на 30.05.2013 г. заедно с обвинителния акт и е разгледана по реда на чл.256, ал.3 от НПК предвид обстоятелството, че наказателното производство вече е в досъдебна фаза. С протоколно определение от 06.06.2013 г. по НОХД №393/2013 г. на РРС молбата е оставена без уважение с мотив, че в тази фаза на процеса съдът не може да разглежда въпроса дали от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление и че обвиняемият / подсъдимият е негов автор.

С присъда от 16.07.2013 г., по НОХД №393/2013 г. на РРС Д.Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С протоколно определение от същата дата мярката за неотклонение по делото е изменена от задържане под стража в подписка. Присъдата е потвърдена с решение по ВНОХД №277/2013 г. на РОС и е влязла в сила на 25.10.2013 г.

Във връзка с твърденията на ищеца, че задържането му го е възпрепятствало да завърши средно образование и е влошило здравословното му състояние са разпитани свидетелите В., Г. и М. Първата свидетелка е била класен ръководител на Д. от 2009 г. в задочна форма на обучение. Според нейната оценка ищецът е природно интелигентен и е добър по математика и география. Не завършил семестриално 12-ти клас, тъй като бил задържан по време на семестриалната сесия, след това не успял да се яви и на зрелостни изпити. Следващата учебна година завършил семестриално. През м.май 2014 г. подал заявление да се яви на ДЗИ, но не се явил. Вече нямал желание и възможност – физическа и финансова, за да се яви на изпитите. Преди това имал желание да се занимава с животновъдство, да отглежда зайци, контактувал със съучениците си, а след освобождаването бил променен, по-затворен, според впечатлението на свид.В.. Свид.Г., майка на ищеца, била изумена, когато разбрала, че синът й е задържан за изнасилване. Според нея той бил добър и учтив, отнасял се с уважение към хората, вкл. и с жените. Когато го посетила в ареста, свидетелката забелязала, че ищецът е блед, отслабнал, оплакъл се от проблеми със стомаха и очите, считал, че храната в ареста не е добра. С течение на времето ставал все по-зле и все по-отчаян,притеснявал се че не вижда, родителите му носели лекарства. След освобождаването на Д. свидетелката Г. го водила на очен лекар, който констатирал проблеми с очите, вероятно на стресова основа. Отказвал да носи предписаните му очила за корекция на зрението. Вече нямал и приятелка. Трудно му било да си намери работа, тъй като нямал диплом за завършено средно образование. И свид.З. в показанията си сочи, че има промяна в поведението на ищеца след задържането му. Преди това бил контактен човек, обичал “да се задява с жените”. След освобождаването му бил слаб и блед, не желаел да излиза никъде. И на този свидетел му е известно, че ищецът е имал приятелка, с която често са се виждали, но не знае да са планирали брак. И пред този свидетел Д. споделял, че не вижда и има проблеми със стомаха, внимавал с храната, която яде. Повдигнатото обвинение е станало достояние на широк кръг хора. Учителите в ПГ в гр.Лозница били учудени и не можели да повярват, хора от с.Пороище успокоявали свид.Ганчева, че това не е вярно, но други, които не познавали пострадалата, коментирали обвинението като отговарящо на истината. На свид.З. също му се налагало да обяснява в с.Пороище, че това, в което е обвинен Д. не е вярно.

На 22.03.2013 г. /преди задържането му/ на ищеца е извършен преглед в спешно отделение, както и преглед от медицинския специалист към сектор “Арести” Разград. В листа за преглед /л.83/ и медицинската справка /л.84/ не са отразени болести и оплаквания на прегледания. Тези два прегледа са задължителни при задържане на лицето. При преглед на 03.01.2014 г. очен лекар е констатирал спазъм на акомодацията...

Във връзка с твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние по време на престоя му в Следствения арест са разпитани свидетелите Н., Т. и М.. Първият е медицински фелдшер в ОЗ”Следстевни арести”. Като такъв води медицинската документация за задържаните. В показанията си сочи, че ищецът не е искал медицинска помощ, както и че горепосочените два медицински документа са единствените такива в арестантското досие на Д.. Обяснява, че всяка сутрин се обхождат задържаните, задават им се въпроси за здравословното им състояние и се предприемат мерки – лечение от свидетеля или консулт от лекар-специалист в зависимост от проблема. В случай, че се налага близки да носят лекарства, според свидетеля, тези лекарства се описват в специална книга и след това се дават съобразно предписаното от фелдшера. Свидетелят няма спомен да са носени лекарства от близките на ищеца, това не е отразено, а самоназначаването или самоприемането на лекарства без негово знание от задържаните определя като недопустимо. Според показанията на свид.Т., командир на отделение към ОЗ”СА” по времето, в което е бил задържан ищеца, последният е бил в добро здравословно състояние. Оплаквал се от проблеми с очите, които персонала отдал на осветлението в килиите, което работело цяла нощ. И този свидетел няма спомен да се е налагало оказване на медицинска помощ на ищеца, а досежно носени лекарства заявява, че трябва да се провери в арестантското досие. Свидетелката М. е лекар със специалност Очни болести. В показанията си същата съобщава, че е прегледала ищеца и след предявяване на медицинското направление на л.96 от делото поясни, че е поставила диагноза, която е нормално срещана във възрастта след 58-60 години. В по-ранна възраст това състояние би могло да бъде причинено от превъзбуда на един от черепно-мозъчните нерви, който командва състоянието на ясно виждане за далеко и близо. Това може да бъде предизвикано от шокова преумора на очите или от стрес. Състоянието не е заболяване и не изисква лечение, но налага режим и корекционна процедура на зрителната острота – непрекъснато носене на очила. Жената, която придружавала пациента на прегледа споменала пред лекаря за инцидент във връзка с арест.

Копие от арестантското досие на ищеца е изискано и представено по делото. В това досие е приложена декларация от 22.03.2013г. /л.106/ и такава от 26.03.2013 г. /л.119/, в която ищецът е заявил, че не желае негов близък да бъде уведомяван за задържането му. Същият е заявил /л.110/, че се е запознал с общи права по международното и вътрешното право на лицата, задържани в следствените арести на територията на Република България. На 01.04.2013 г. Д. и поискал да говори с баща си по телефона, а на 03.04.2014 г. същият го е посетил. От тази дата има разписка за приети и предадени вещи – храна, пари и вещи от първа необходимост. 71 пъти същият е отказал престой в определеното за целта закрито място в района на ареста с осигурен достъп на свеж въздух, като десет пъти е посочил, че е студено, 52 пъти – че има болки и корема и един път- болки в крака. Провеждане на телефонни разговори с баща си е поискал 17 пъти, четиринадесет пъти е имал свиждане и всеки път са му носени вещи, храни и пари, а веднъж и аналгин.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Правното основание за претенцията на ищеца е чл.2, т.2 от Закона за отговорност на държавата и общината за вреди, тъй като в Тълкувателно решение №3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че самостоятелно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържане под стража – чл.2,т.1 от ЗОДОВ се търси тогава, когато задържането е отменено, но лицето не е оправдано по обвинението, за което е задържано. В случая обезщетението за неимуществени вреди за обвинението в престъпление, за което лицето е било оправдано, следва да покрие и вредите от незаконното задържане под стража за това именно обвинение.

По реда на ЗОДОВ се реализира отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица, като чл.7 от ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на съответните органи да отговарят по исковете за осъществяване на тази отговорност от държавата.

По силата на чл.127, т.1 от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление и поддържането на обвинението при наказателни дела от общ характер е възложено на прокуратурата. Именно за това НПК възлага на прокурора ръководството и надзора върху органите на предварителното разследване. В случаите, в които лицето е оправдано за престъплението, за което е обвинено, се касае за незаконно обвинение, като незаконосъобразно действие на прокуратурата, което е основание за отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Тази отговорност покрива и действията на органите на МВР, които се осъществяват в рамките на досъдебното производство, което се осъществява под надзора на прокуратурата, както и последиците от задържането под стража като мярка за неотклонение за това незаконно обвинение, независимо че вземането на тази мярка се контролира от съда.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2,т.2 от ЗОДОВ е обективния факт, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие е оправдано. Обвинението е незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган и дали и налице нарушение на задълженията от страна на конкретен орган на разследване. Незаконосъобразна в този случай се явява и взетата мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като тя е взета именно по повод едно незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление.

Фактът, че срещу ищецът е повдигнато обвинение, приключило с оправдателна присъда е достатъчен, за да се приеме, че той е търпял вреди, отразяващи се върху неговата чест и достойнство, върху доброто му име. Обичайно и нормално е в тези случаи обвиненият да търпи неудобства, притеснения и страдания. И в конкретния случай бе установено, че наказателното производство е предизвикало притеснения у ищеца, а задържането под стража и престоя в ареста в продължение на 113 денонощия са предизвикали психически срив у него. Доколкото не бе установена друга причина за влошеното зрение, съдът счита, че то е причинено именно от начина, по който ищецът е преживял случилото се с него. Установи се по делото, че това състояние е компенсируемо чрез постоянно носене на очила, а нежеланието на ищеца да носи такива, установено от показанията на неговата майка, не може да бъде преценено като пряка и непосредствена последица от обвинението. Други увреждания на здравето не се установиха. Досежно твръденията на процесуалния представител на ищеца за болки в стомаха и липса на адекватно лечение, съдът счита, че не е установено наличие на такива болки, респ. стомашно заболяване, а само посочване на същите в декларациите за отказ от престой в определеното за целта закрито място в района на ареста с осигурен достъп на свеж въздух, без да е търсена възможност за осигуряване на медицинска помощ от персонала на ареста.

Не бе установено по делото ищецът да е имал сериозна връзка, за каквато твърди в исковата молба. Дори и да е имал такава, предвид мотивите, с които е оправдан, е обяснимо развитието на тази връзка.

Задържането на ищеца действително е съвпаднало с времето, в което същият е предстояло да се дипломира и не е успял да направи това навреме в съответствие с учебния план. Невъзможността да направи това и следващата година не е в причинна връзка с незаконното обвинение, респ. със задържането под стража. Такава причинна връзка не може да се търси и с неуспеха му да си намери работа, тъй като дълги години липсата на диплом за завършено средно образование не го е притеснявала.

Както бе посочено по-горе обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по което лицето е оправдано и от задържането под стража, вкл. и като мярка за неотклонение, когато то е било отменено поради липса на законно основание, следва да бъде определено като обща сума. Размерът на това обезщетение съгласно пар.1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост. Понятието “справедливост” е свързано с преценка на конкретните обстоятелства, а именно конкретно установените по делото неимуществени вреди. Съдът като взе предвид продължителното задържане /почти 4 месеца/, влошаването на зрението и невъзможността ищецът да завърши навреме по учебния план, по който е учел преди задържането, както и обстоятелстовото, че обвинението е станало достояние на неговите познати /което е било неизбежно предвид задържането му/ счита, че за обезщетяване на причинените от това негативни емоции е необходима и достатъчна сумата 15 000 лв. При определяне на този размер съдът взе предвид, че лицето е било осъждано и е изтърпявало и преди това наказание лишаване от свобода.

Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 25.10.2013 г., тъй като от тази дата възниква задължението на държавата за заплащане на обезщетение / в този смисъл е и т.4 от ТР№3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.

В останалата му част искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.

Досежно искът за заплащане на имуществени вреди, същият е основателен и доказан. По делото е представен договор за правна помощ в наказателното производство, в който е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 1000 лв. В този договор е отразено, че сумата е внесена изцяло от ищеца. Тази сума се явява имуществена последица с негативен резултат в причинна връзка с повдигнатото обвиненение. Ето защо и този иск следва да бъде уважен, като законната лихва върху сумата следва отново да бъде присъдена от 25.10.2013 г.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски от ищеца, както и заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Разноските, направени от ищеца са в размер на 25 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение – 1 000 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Д., ЕГН ********** *** сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорност на държавата и общината за вреди, ведно със законната лихва от 25.10.2013 г. до окончателното изплащане, сумата 1000 лв. /хиляди лева/ обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорност на държавата и общината за вреди ведно със законната лихва от 25.10.2013 г. до окончателното изплащане, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по делото и 1000 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 20 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: