В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На девети декември две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1501 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.” с която е предявен иск срещу “М. - Кар” ЕООД за заплащане на ищеца сумата от 4200 лв., представляваща дължим наем от месец октомври 2011г. до месец април 2012г., законната лихва от датата на исковата молба. Иска разноски. Твърди, че отдал под наем на ответника недвижим имот в гр.Разград, при месечна наемна цена от 600лв., като договора е прекратен от 01.05.2012г., като по договора останали неплатени наеми С нотариална покана от 08.05.2014г. уведомил ответника да заплати сумата, но същият не е изпълнил задължението си за наемни вноски за периода от месец октомври 2011г. до месец април 2012г. В с.з. поддържа иска и предвид неоспореното наемно правоотношение от ответника, което е прекратено от последния с предизвестие. Задължението на ответника е надлежно осчетоводено. Твърди, че и да е налице забава по ЗДДС, това не влияе върху отношенията и правния спор – ползване на помещението и плащането на тази услуга.

Ответникът оспорва претенцията, твърди, че в счетоводството му не се намират неплатени фактури за процесния период посочен от ищеца. В с.з. процесуалният му представител сочи, че липсват доказателства да издавани фактури от ищеца за претендирания период, а представената фактура е в нарушение на данъчното законодателство. Освен това навежда нови обстоятелства, за наличие на договорки между страните за приспадане на наема поради извършен ремонт в помещението и извършвани услуги.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С договори за наем от 03.01.2011г и 02.01.2012 г. страните по делото са уговорили ищецът да предостави на ответника за временно безвъзмездно ползване на автобояджийно хале, което да се ползва като автомонтьорско хале, срещу заплащането на наемна цена в размер 600 лв. до пето число на текущия месец в брой или в касата. Всеки от договорите е сключен за срок от една година. С предизвестие от 01.04.2012г. ответникът е уведомил ищеца, че прекратява договора. По делото са представени фактури, уведомление, справка – декларация по ЗДДС, дневник за покупки и продажбите.

Разпитани са по искане на ищеца свидетелите М.С. и Д.Д.. Първият свидетел сочи, че ответникът е ползвал помещение “Бояджийно” в базата на ищеца до месец април 2012г. Ходил заедно с управителя при ответника през месец май да го търсят и той казал, че чакал някакви застрахователи, за да му даде парите, не е отричал, че има да дава пари на И. Свидетелят Д. сочи, че ответното дружество е ползвало хале в базата на ищеца, до пролетта на 2012г., чул, че след освобождаването на помещението не са уредили финансовите си отношения.

От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищеца е осчетоводено по надлежен ред задължението по данъчна фактура №2452/14.05.2012г. в деня на издаването и, видно от хронологичен регистър от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. В счетоводството на ответника няма осчетоводяване, няма задължения към ищеца, липсва доставчик ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.”. В с.з. допълва, че през месец ноември 2014г. е начислен и внесен ДДС по фактура №2452/14.05.2012г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, налице е спор между страните в материалното правоотношение. Претенцията за заплащане на наем е основателна и доказана. Между страните е сключен писмен договор, по който дължат изпълнение, а това обстоятелство не е спорно, не е оспорен писменият договор, уведомлението. От приложените писмени и от гласните доказателства се установява, че ищецът като наемодател е изпълнил своето задължение за предоставяне ползването на имота. Ответникът като наемател не е платил всички наемни вноски, останали са дължими такива за периода месец октомври 2011г. до месец април 2012г. Не са събрани доказателства за противното. Обстоятелството, че по фактура №2452/14.05.2012г. ДДС е внесен не в периода на издаването и, а по-късно е ирелевантно, евентуално влече административна санкция за ищеца по ЗДДС. Освен това в договора между страните, не е уговорено изрично издаване на фактури при заплащане на наемните вноски, а в чл.10 е посочено, че наемната цена в размер на 600лв. с ДДС е платима в брой или в касата на ЕТ “Илмар-Р”. Ответникът в чиято доказателствена тежест е, в законния срок не е ангажирал доказателства, че претендираната сума е платена на ищеца или задължението е погасено по друг начин. Твърденията и възражения направени от представителя на ответника в първото заседание, относно наличие на договорки между страните за приспадане на наема поради извършен ремонт в помещението и услуги, са извън срока по чл.133 от ГПК, поради което са преклудирани и съответно за тях не са допуснати доказателства. В чл.19 от договора от 02.01.2011г. страните са се споразумели, че при неизпълнение на същият неизправната страна се задължава да заплати обезщетение на изправната в размер на един месечен наем. Срокът на договора е бил за една година, ответникът го е прекратил с предизвестие, като не е спазен уговореният за това срок по чл.16 от договора. Поради което същият дължи наемната цена за периода месец октомври 2011г. до месец април 2012г. включително, която е в общ размер на 4200лв.

Предвид основателността на иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи и заплащането на направените по делото разноски в размер на 900лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “М. - Кар” ЕООД, ЕИК *****, адрес гр.Р.****** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.”, ЕИК*****, адрес гр.Р., ****** сумата 4200лв. /четири хиляди и двеста лева/ неплатени наемни цени за периода месец октомври 2011г. до месец април 2012г., ведно със законната лихва от 05.09.2014г. до окончателното изплащане на сумите, както и 900 лв. /деветстотин лева/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: