Р Е Ш Е Н И Е

Номер 454 13.01.2015 г. гр.Разград

Разградският районен съд

На осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№340 по описа за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание с чл.26 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от А.С.А. и Е.Х.А., с която са предявени обективно съединени искове срещу С.Х.М. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №**, т.*, рег.№*** по н.д.№*** г. на нотариус Р.К. поради липса на предписаната от закона форма, а в условията на евентуалност – иск за унищожаване на същия договор като сключен чрез измама. Сочат, че уговорката с насрещната страна е била да сключат договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, че и двамата ищци не знаят бълграски език, но в нотариалното производство не им бил назначен преводач, че нотариусът не им е прочел нотариалния акт, не ги е питал съгласни ли са, а им е посочил единствено мястото, където е следвало да се подпишат, както и че ищеца А. е бил сляп, но не са били спазени съответните разпоредби на ГПК, регламентиращи участието на незрящи в нотариалното производство. След изповядване на сделката узнали, че договорът, който сключили бил за покупко-продажба на недвижим имот, а не за прехвърлянето му срещу издръжка и гледане.

След подаване на исковата молба ищецът А.С.А. е починал /12.11.2011 г./ и е оставил за свои законни наследници преживялата съпруга Е.Х.А. и дъщерите си З.А.Р. и Б.А.И.. В представеното удостоверение за наследници /л.88/ е посочено, че сина на ищеца е починал преди него – на 28.10.1999 г. Двете дъщери на последния – С.С.С. и Е.С.А. наследяват по право на заместване дела на своя баща след смъртта на А.А.. З.А.Р. и С.С.С. поддържат иска, предявен от техния наследодател. Б.А.И. също поддържа иска.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че и двамата ищци са грамотни и знаят български език, че няма медицинска документация към датата на сделката А. да е имал проблеми със зрението, както и че ответницата не е дала повод те да очакват, че тя ще ги гледа и издържа след сключването на сделката.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: На 02.06.2006 г. с н.а. №**, т.*, рег.№***, дело №*** г. на нотариус с рег.№380 с район на действие Районен съд Разград ищците А.С. А. и Е.Х.А. продават на С.Х.М. правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с.Л. с площ от 1050 кв.м., представляващ УПИ V-92, в кв. 10 по плана на с.Липник ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда, разположена в северозападната част на имота – на уличната регулация, състояща се от етаж със застроена площ 59,50 кв.м. и изба с полезна площ 21,40 кв.м. за сумата 2 100 лв., като прехвърлителите са запазили правото безвъзмездно и пожизнено да ползват имота. Към нотариалното дело, образувано по повод договора за покупко-продажба са приложени нотариален акт от 30.10.1962 г., скица, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, удостоверение за търпимост на жилищна сграда, удостоверение за пазарната оценка на имота, предмет на договора за покупко-продажба, декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК – 2 бр., декларация за гражданство и гражданско състояние – 3 бр.

Във връзка с установяване на обстоятелствата, при които е изготвен и подписан нотариалния акт за сделката са разпитани свидетелите С. Б. К., Ю. С. А., Р. Н. Н., Ф. Е.Хасан, Февкие Шефиева Ефраимова, Зюлкюф Кадиров Илиязов и Р.С.К.. Свидетелите К. А. и Н.в показанията си сочат, че ищцата Е.А. и покойния й съпруг не говорят български език писмено и говоримо. Молила е тези свидетели за помощ, за да прочете документи - свид.А. по времето, когато работели заедно, а съседката свид.К.– в последните години. Покойния А.А. имал проблеми с очите, които според свид.К.са от 2007 – 2008 г., а според свид.А. – от 2004 г., а през 2005 г. му предписали очила. И двамата като млади са работели в колективи с турскоговорящи. Според свид.К.бивши колеги на А.А. се шегували, че българите научили турски. Според свид.А., А.А. не разбирал напълно българския. Със свидетелките К.и А. ищцата споделила, че ще прехвърли къщата срещу доизглеждане. Възрастната двойка била в близки отношения с майката на ответницата – свидетелката Ф.Е.Х. След изповядването на сделката двамата съпрузи ходили в Република Турция на гости на свои близки и след като се върнали се скарали с ответницата и майка й. За нотариалната сделка ищцата разказала на свидетелката А., че чели документа, но тя не го разбрала. През 1985 г. свид.А. придружавала ищцата, за да пазарува в магазина, но хляб тя можела да си поиска на български език. Според свид.Н. покойния А.А. не виждал от 2004 г. С този свидетел ищцата споделила, че е имала намерение да прехвърли къщата, но така, че след като я изгледат, тогава да станат собственици. Според него тя се подписва с печат с кръст. В дома на възрастната двойка винаги се говорело на турски език, гледали турска телевизия.

Свидетелката Р.К., нотариус, не си спомня ищцата и покойния й съпруг, както и подробности от процесната сделка. В показанията си съобщава, че винаги проверява дали страните по сделката владеят български език чрез въпроси за имена, съпруг, година на сключване на гражданския брак. Ако отговорите са с “да” и “не” назначава преводач, както и ако лицето изрично заяви, че има нужда от преводач. Разказва, че винаги чете целия нотариален акт и изрично пита дали цената е платена. Съобщава, че в нотариалната кантора има тампон, за да бъде поставен отпечатък от палец, когато някой от участниците в сделката има проблем, както и че проверява зрението на страните, като изисква от тях да си напишат името.

Според показанията на свидетелката Х. ищцата няколко пъти я молила да купи тяхната къща, тъй като били заможни, а ищците имали нужда от пари, за да посетят сестра й в Република Турция. Уговорили цена от 2 100 лв. при средна цена 4 -5 000 лв. за къщите в с.Липник в този момент. Имали уговорка двамата да живеят в къщата, докато са живи. Тази свидетелка присъствала, когато ответницата дала сумата 2 100 лв. на ищците. И според тази свидетелка след завръщането от Турция ищцата искала да развали договора с ответницата. Свид.Х.съобщава, че първоначално страните по сделката и тя посетили кантората на адв.С., където обяснили какво искат и казали, че парите са дадени. След това през прозореца на нотариалната кантора свидетелката видяла, че ищците и нотариуса разговарят, а след това се подписали на някакъв документ. Към този момент А.А. все още можел да се движи сам, ходел до дома на свидетелката. Не знаели добре български, но можели да разговарят. Преди години пред свидетелката разговаряли с началник склада за мабели на български език, говорели и със съседи българи, с инкасатора от водоснабдяването /за последното съобщава и свид.Е/, като смесвали и турски думи в речта си. В първите години след 1985 г. свидетелката била продавачка в магазина и там разговаряла с ищците на български език. Пред нотариуса и пред адвоката не поискали преводач. Свид.Е.също съобщава, че е говорила с ищците и на български и на турски език. Чувала е ищцата да говори на български език със социалния работник, попълвала е при него молба за помощ. Свид.И.е работил в Завод за стъкло и порцелан “Дянко Стефанов” и съобщава, че познавал ищеца. Виждали са се в стола, говорели си. Според показанията си той е знаел и да чете на български, тъй като успявал да прочете менюто за следващия ден. След 1985 г. в това предприятие не било разрешено да се говори на турски език. Докато свидетелят работел, началниците говорели на български език и не е било възможно да работиш, ако не разбираш указанията им.

Досъдебно производство №ЗМ-В-15/2007 г. по описа на ОД на МВР Разград е образувано срещу неизвестен извършител и водено срещу С.Х.М. за това, че за времето от м.май 2006 г. – до 02.06.2006 г. в с.Липник, общ.Разград и в гр.Разград с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у А.С.А. и Е.Х.А.,***, че ще ги гледа и издържа, срещу което А. и А. й прехвърлили собствения си недвижим имот, находящ се в с.Липник, общ.Разград, представляващ УПИ V-92 в кв.10 по плана на с.липник, с построената в него полумасивна жилищна сграда, състояща ес от етаж със застроена площ от 59,50 кв.м. и изба с полезна площ 21,40 кв.м., с договор за издръжка и гледане и с това им причинила имотна вреда в размер на 2 100 лв. – престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Същото е прекратено с постановление от 30.10.2014 г.

По делото е представено медицинско удостоверение от 12.03.2007 г., на ищеца А.С., в което е посочено, че същият страда от двустранна слепота, лещи- уплътнени капсули, дифузни дегенерации на ретините – двустр., атрофия на ... – двустр. Според спомагателния картон, който се съхранява в НОИ Разград към 01.01.1972 г. А.С.А. е имал трудов стаж 11 г. и 4 м. като товаро-разтоварач – 4-ти разряд. /л.164/.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за нищожност на сделката се основава на твърдението, че нотариалното удостоверяване на същата е нищожно, тъй като нотариалния акт не е прочетен, не съдържа подпис на ищеца, не е назначен преводач на участници в сделката, които не знаят български език. Съдът счита този иск за неоснователен. Досежно степента, в която ищците владеят български език показанията са противоречиви. Предвид обстоятелството, че същите от раждането си живеят в България, работили са по трудово правоотношение, ползват вода, електричество, пазаруват, очевидно същите знаят в някаква степен български език. Вероятно нивото на тяхното знание не е високо и те предпочитат да говорят на турски език, но това не означава, че не владеят езика в степен, че да се разберат на него. Непосредствено след 1985 г. те са пазарували на български език / не е било възможно винаги да се намери преводач/, общуват със своите съседи, макар и прибавяйки и турски думи, подават молби за социални помощи, отчитат и заплащат водата. Ако казаното от свидетелките К.и А. за това, че всичко трябва да се превежда на ищците е вярно, те едва ли биха отишли при нотариус сами. По отношение на здравословния проблем на покойния А.А. липсват данни за здравословното му състояние към м.юни 2006 г. Свидетелските показания са противоречиви за началния момент на заболяването му. Според свид.А. през 2005 г. са му изписали очила, което би следвало да означава, че в някаква степен все още е виждал. На всички документи в нотариалното дело има негов подпис, който е елементарен, но е винаги един и същ и е на точното място или с малко отклонение, което е обяснимо с възрастта. Такъв подпис е поставен и в тъжбата от 14.11.2006 г., приложена към ДП №15/2007 г. по описа на ОД Полиция гр.Разград. И двете групи свидетели говорят за посещение на двамата в Република Турция след извършването на покупко-продажбата, което би било трудно осъществимо, ако А. е бил напълно сляп. Досежно четенето на нотариалния акт ищцата е споделила пред свид.А., че е бил четен, но тя не го разбрала. Следователно акта е бил прочетен. Свид.Х.е видяла разговор между нотариуса и ищците, който най-вероятно е бил за установяване на тяхното съгласие със сделката.

Ето защо съдът приема, че нотариалното удостоверяване не е нищожно на основанията, посочени в чл.472 от ГПК, следователно нотариалната форма е била спазена, респ. сключения договор не е нищожен поради липса на предписаната от закона форма.

По отношение на твърдението за липса на съгласие на ищците за сключване на сделката съдът счита, че такова е било налице към момента на нейното сключване – те са се снабдили с необходимите документи, явили са се пред нотариуса и за заявили своята воля. След завръщането си от Република Турция те явно са размислили и са съжалили за сделката, но това вече е биз значение, тъй като съдът следва да прецени наличието на съгласие към момента на изповядване на сделката.

Вторият от обективно съединените искове, в условията на евентуалност е за унищожаване на договора за покупко-продажба, като сключен чрез измама. Обстоятелството, че А.са посетили Република Турция след сключването на договора за покупко-продажба подкрепя твърдението на ответника, както и показанията, депозирани от свидетелката Х.за това, че те са получили парите, посочени като цена в нотариалния акт. Предвид ниските им пенсии те не са имали възможност да отделят средства за такова пътуване. Ето защо съдът счита, че ищците не са били въведени в заблуждение от ищцата, за да сключат сделката, а са я сключили с ясното съзнание, че вземат определена сума и ще продължат да живеят в къщата докато са живи, след което къщата ще стане собственост на ответницата. По този начин би могла да бъде обяснена сделката на всеки среднограмотен човек на тяхната възраст. Обстоятелството, че при тази сделка голата собственост се получава от купувача още в момента на сключване на сделката не е основание да се твърди, че това е умишлено въвеждане в заблуждение, тъй като се касае за сложна юридическа конструкция, която е неразбираема за по-голяма част от населението.

Ето защо и вторият от обективно съединените искове съдът счита за неоснователен.

На основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ ответницата има право да получи от ищците направените от нея разноски по делото в размер на 220 лв. /двеста лева адвокатско възнаграждение и 20 лв. разноски за призоваване на свидетел/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от А.С.А., ЕГН **********, починал на 12.11.2011 г. и Е.Х.А., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Л.срещу С.Х.М., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за обявяване нищожността на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, представляващ: поземлен имот, находящ се в с.Л.с площ от 1050 кв.м., представляващ УПИ V-92, в кв. 10 по плана на с.Л.ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда, разположена в северозападната част на имота – на уличната регулация, състояща се от етаж със застроена площ 59,50 кв.м. и изба с полезна площ 21,40 кв.м. при граници на имота: улица, поземлен имот VІ за фурна, поземлен имот Х-97, поземлен имот ХІ-98 и поземлен имот ІV-91 чрез покупко-продажба, сключен на 02.06.2006 г. с нотариален акт №***.**нотариално дело №*** г. на нотариус с рег.№380 поради нищожност на нотариалното удостоверяване и липса на предписаната от закона форма и съгласие и за унищожаване на същия договор като сключен чрез измама от страна на купувача като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението е постановено с участие на наследниците на А.С.А., ЕГН **********, починал на 12.11.2011 г. - З.А.Р., ЕГН ********** ***, Б.А.И., ЕГН ********** ***, С.С.С., ЕГН ********** *** и Е.С.А., ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Е.Х.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, З.А.Р., ЕГН ********** ***, Б.А.И., ЕГН ********** ***, С.С.С., ЕГН ********** *** и Е.С.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Х.М., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 220 лв. /двеста и двадесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в 14-дневен срок срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: