Р Е Ш Е Н И Е

№ 410/23.01.2015г.,гр.Разград

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 185 по описа за 2014г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е предявен на основание чл.59 от ЗЗД. Цена на иска след изменението чрез увеличение на търсения размер- 12 200 лева.

            Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати исковата сумата с която тя се е обогатила за сметка на неговото обедняване чрез извършване на подобрения и СМР в собствения й имот с идентификатор №61710.505.895 в гр.Разград през периода- средата на 2011г. до началото на 2012г., ведно със законна лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане , с присъждане и на разноски по делото.

            Ответницата оспорва иска и настояват за отхвърлянето му, също претендира разноски по делото. В писмения си отговор твърди, че изградената в имота пристройка е изцяло незаконна и в процеса на производството премахната, че извършените СМР в имота представляват само „освежителен текущ ремонт”, не са довели до увеличаване стойността на имота и не са подобрения, че извършения „текущ ремонт” е извършван по време на брака му с дъщеря й и изразходваните средства  са придобити в резултат на съвместен принос на двамата и допускайки го в имота си тя не е търсила обезщетение за ползване, а напротив осигурила е жилище на семейството му.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът и дъщерята на ответницата са били в граждански брак от 2006г до 2013г., бракът им е прекратен с влязло в сила решение на 20.11.2013г. Не се спори, че през 2011г. ответницата е допуснала семейството да живеят заедно с детето си и да ползват старата жилищна сграда в имота й за семейно жилище с идентификатор №61710.505.895.2, видно от представения нотариален акт №*** т.*** дело ***. на РРС-л.9 от делото и скица-л.10 и л.58 от делото. Със знанието, съгласието и одобрението на ответницата за периода от лятото на 2011г. до м.март 2012г., съпрузите са извършили СМР по посочената сграда и са изградили „пристройка” към нея, засягаща и част от друга съществуваща стопанска сграда с идентификатор №61710.505.895.4.

            Видно  от показанията на разпитаните свидетели:И. И., Н. И. и М. М. през посочения период от време по старата жилищна сграда са извършени следните СМР: ремонт на покривна конструкция на сграда, подмяна на ел и ВиК инсталация, шпакловане и боядисване на стени и тавани, поставяне на ламинат и фаянс, цялостна подмяна на дограма и врати и изграждане на отоплителна система-локално парно-камина с водна риза и поставяне на радиатори. Изградена била и изцяло нова пристройка-с изграждане на стени покрив, външна и вътрешна мазилка, шпакловка и боядисване, поставяне на външна входна врата и РVС дограма. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, които са участвали в извършването на СМР със собствен труд и имат непосредствени впечатления за видовете извършени строителни работи, а не тези на посочените от ответницата две свидетелки: Д. П. и О. М., които заявяват, че е правен само „освежаващ ремонт”, но са ходили в имота, докато родителите на ответницата са били все още живи, а след на нанасяне на младото семейство „не са ходели в имота и не са влизали вътре”.

            Видно от изисканата и приложена преписка на община Разград-л.86-л.114 от делото, във връзка с воденото производство по реда на ЗУТ за „незаконно строителство” е констатирано, че „пристройката” е изградена в имот публична общинска собственост и със заповед от 28.03.2014г. е предписано премахването й като незаконен строеж в срок от три месеца. Съгласно представения по делото констативен протокол –л.160 от делото, към дата м.07.2014г. „пристройката” е премахната.

            По делото ищецът представя и извлечение от движението на сумите по телените от него два потребителски кредита, средствата от който твърди, че са вложени за извършените в имота на ответницата СМР. Няма спор, а и сам той твърди в исковата молба, че кредитите са изтеглени по време на брака му с дъщерята на ответницата, че и тя заедно с него е спомогнала и участвала в ремонта, и претендира половината от стойността на изразходваните за СМР средства. При това положение, съдът не счита за необходимо да анализира произхода на средствата вложени в СМР като изследва до колко те са лични на ищеца или представляват СИО по смисъла на СК, като стоящи извън предмета на спора. Няма спор също, че пред вид недоразумения със съпругата си ищецът е напуснал имота на ответницата  на 17.09.2012г.  

            По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след изслушване на показанията на свидетелите и двукратно посещение на имота на ответницата депозира две заключения-л.155 и л.177 от делото, съгласно които, извършените СМР са довели до увеличаване стойността на имота на ответницата. В двете заключения вещото лице подробно изброява по вид извършените СМР, посочвайки поотделно тяхната строителна стойност. Съгласно заключението  премахната пристройка е на стойност 9 520 лева; ремонта на покривната конструкция на основната сграда с отчитане, че са използвани същите-стари керемиди-3 600 лева-вариант І от допълнителното заключение/, а изградената отоплителна инсталация-камина с водна риза и един радиатор-1 300 лева. Според вещото лице, с пристройката, имайки предвид всички извършени СМР, имотът на ответницата се е увеличил със сумата от 15 840 лева, а без пристройката-с 10 120 лева. Съдът възприема посочения първи вариант от  второто заключението на вещото лице относно ремонта на покрива и отоплителната система, пред вид кредитираните показания на посочените по-горе свидетели и пред вид обясненията на вещото лице в съдебно заседание относно констатации при посещенията си на място в имота на ответницата.

            Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

            Според чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Следователно за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни предпоставки: 1/обогатяване на ответницата; 2/обедняване на ищеца; 3/ връзка между обогатяването и обедняването-те да произтичат от един факт; 4/липса на правно основание за обогатяването и обедняването и 5/ липса на друга възможност за правна защита на обеднелия-чл.59 ал.2 от ЗЗД.

            В случая са налице всички предпоставки на чл.59 от ЗЗД и съдът приема предявения иск за основателен. Извършените  СМР са увеличили стойността на имота на ответницата и тя се е обогатила неоснователно за сметка на  ищеца и бившата му вече съпруга. В този смисъл съдът приема за голословно възражението на ответницата и нейния повереник, че младото семейство е извършило само „освежителен ремонт” в имота й. Известно е, че подобрение в един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му. Увеличението се заплаща, обаче, само доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Пристройката вече е премахната, затова и нейната стойност не следва да се взема пред вид. При това положение, пред вид заключението на вещото лице, увеличението или обогатяването на ответницата е в размер на 10 120 лева. Строителната стойност на подобренията или обедняването е в по-голям размер-16 880 лева, но в случая се дължи по-малката от двете стойности. Ищецът претендира половината от обогатяването на ответницата и тя следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 5 060 лева. Върху тази сума тя дължи и законна лихва, считано от датата на поискването-датата на постъпване на исковата молба в съда-03.02.2014г. до окончателното плащане.

            Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи и разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1193 лева, но пред вид изхода на делото дължими от тях са 494,80 лева.

            По изложените съображения съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

            ОСЪЖДА Р.И.Г. с ЕГН-********** *** да заплатят на И.И.И. с ЕГН-********** *** сумата от 5 060 лева/пет хиляди и шестдесет лева/ с която тя се е обогатила без правно основание за негова сметка в резултат извършени подобрения в собствения й имот с идентификатор №61710.505.895 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, ведно със законна лихва, считано от 03.02.2014г. до окончателното плащане, както и 494,80 лева разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан до претендирания след увеличение размера му в съдебно заседание от 12 200 лева.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: