Р Е Ш Е Н И Е

Номер 432 07.01.2014 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На десети декември година две хиляди и четиринадесета

в публично заседание в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №734 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.П.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Б.В.С. за сумата 540 лв., В.Д.Р. – за сумата 540 лв., срещу М.Х. М. и Ш.М.А. – за сумата 540 лв. солидрано от двамата, срещу И.Х.Д., Н.Х.Д. и П.Х.Д. – за сумата 540 лв. солидарно от тримата, В.К.Ц. – за сумата 540 лв. и срещу Д.Х.Г. – за сумата 540 лв., представляващи обезщетение за ползване на собствените на ищцата недвижими имоти 61710.502.7194 и 61710.502.6416 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград за три години назад, считано от 17.02.2014 г. Твърди, че е собственик на процесните имоти, че ответниците притежават метални клетки-гаражи, монтирани в нейните имоти, че ги е поканила с нотариална покана да й заплащат обезщетение за ползване, но те не са го сторили. Твърди, че част от гаражите са семейна имуществена общност на ответниците.

Ответникът Б.В.С. оспорва иска. Твърди, че не е знаял, че ищцата е собственица на терена под гаражната клетка, че преди датата на нотариалната покана е демонтирал своя гараж и го е продал на трето лице.

Ответницата В.К.Ц. оспорва иска. Твърди, че гаражът е изграден въз основа на разрешение за строеж, издадено от Община Разград върху терен общинска собственост. Не й било известно, че ищцата е придобила правото на собственост по отношение на гаража. След получаването на нотариалната покана продала гаража на трето лице.

В представените по делото писмени бележки тези двама ответници твърдят, че не са били уведомявани за това, че общинския терен, върху който са изградили гаражите си, е реституиран на ищцата и нейната майка, че дори и да са лепени някакви съобщения, те не са достигнали до тях, тъй като не живеят в този район.

Ответницата В.Р. счита иска за недопустим и неоснователен. Счита, че ищцата разполага с друг иск, за да защити правата си. Твърди, че след получаването на нотариалната покана е демонтирала гаражната клетка.

В о.с.з. на 22.10.2014 г. ищецът е оттеглил исковете срещу М.Х. М. и Ш.М.А. – за сумата 540 лв. солидрано от двамата и срещу И.Х.Д., Н.Х.Д. и П.Х.Д. – за сумата 540 лв. солидарно от тримата и производството по тези искове и срещу тези ответници е прекратено.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата и Н. К. Б. са собственици на дворно място незастроено, находящо се в гр.Разград, с площ 489 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІ-3837 от кв.332 по плана на гр.Разград, дворно място незастроено, находящо се в гр.Разград с площ 844 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-3837 от кв.332 и дворно място незастроено, находящо се в гр.Разград, с площ от 354 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-3837 от кв.332, за което са се снабдили с нотариален акт №**, т.*, рег.№***, дело №**, от 2008 г. на нотариус с рег. №380. На 09.04.2014 г. Н. К. Б. е починала и е оставила за единствена своя наследница ищцата М.П.Д..

По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК парцел ХІV-3837 в кв.332 е имот с идентификатор 61710.502.7194, а парцел ХІІІ-3837 в кв.332 – имот с идентификатор 61710.502.6416.

С нотариална покана, връчена на ответниците на 02.04.2014 г. ищцата ги е уведомила, че е собственик на имоти в гр.Разград с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри 61710.502.6416 и 61710.502.7194, че те ползват гаражи, монтирани в нейния имот, както и че й дължат обезщетение, което към 17.02.2014 г. е в размер на 540 лв. – по 15 лв. месечно. Със същата покана ги кани и в бъдеще да продължат да й заплащат по 15 лв. месечно за ползването на собственото й място.

С договор за покупко-продажба от 15.05.2014 г., сключен в писмена форма, ответникът Б.В.С. е продал на трето лице разглобен метален гараж.

Ответницата В.Ц. е представила разрешение от 09.10.1996 г. за строеж на временен гараж метален – тип Сливен №83 по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, издадено от Община Разград. На 25.04.2014 г. с договор за покупко-продажба в писмена форма Ц. е продала временен метален гараж на трето лице.

Ответницата В.Р. също има разрешение за строеж от 21.06.1985 г. за временен гараж №99, издадено от Общински народен съвет Разград. На 08.03.2014 г. същата е продала метален гараж тип Сливен на трето лице.

В заключението на назначената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза е посочено, че металните гаражи са поставени в два имота, бивша общинска собственост: УПИ ХІV-3837 и УПИ ХІІІ-3837 в кв.332 на гр.Разград, че същите са монтирани в периода 1988 – 1998 г. след получаване на съответното разрешение по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. В УПИ ХІV попадат два гаража - №21 и №29 , а в УПИ ХІІІ – 4 - №6, №7, №13, №14 с площ по 16 кв.м. Пазарната цена за наем на такава площ в процесния район е 15 лв.

Във връзка с твърдението на ищцата, че е уведомила ответниците за правото си на собственост върху терена преди изпращането на нотариалната покана са разпитани свидетелите Д.Д., М.Н., М. М., Р. М. и П.П.. Първият свидетел е съпруг на ищцата и в показанията си съобщава, че преди 11 години била възстановена собствеността върху имота на съпругата му, след което той монтирал метален гараж и уведомил тези, които познавал наоколо, че имота е техен. След това негов приятел му направил списък на собствениците на металните гаражи. Последните не са били канени да освободят мястото. През 2011 г. свидетелят и съпругата му прочели във вестиците, че Община Разград ще събира по 15 лв. от собствениците на металните гаражи и те решили да искат наем в този размер. Първо поискали от Община Разград премахване на гаражите и след като получили отговор, че това не е в нейните компетенции, на 25.02.2012 г. свидетелят разговарял с някои от собствениците в бл.”Абритус”. След това на 10.03.2012 г. на всеки гараж залепил съобщение с условията, при които могат да продължат да държат гаражите в имота. Всички собственици, освен ответниците, започнали да плащат наем. Свид. М.Н. е собственик на гараж в дворното място, собственост на ищцата. Според показанията му редовно си плаща наема и за последното шестмесечие този наем е бил в размер на 36 лв. Видял е бележките, разлепени на всички гаражи през 2011 г. или 2012 г. Този свидетел не познава В.К., а ответника Б.С. е виждал от време на време,не го познава лично, но знае, че е демонтирал гаража си. Свид.М. М. е помогнал на ответника Б.С. да демонтира гаража си в края на м.март 2014 г. Според показанията му този ответник живее на бул.”Бели лом”, №60 /в противоположния край на гр.Разград в сравнение с района на гаражите/. Залепено съобщение на гаража свидетелят М. не забелязал. И свид.Р. М. е видял демонтирането на гаража на отв.С., което е било по времето, когато е имало сняг. Този свидетел живее в района на гаражите и чул в магазина за някакви обявления, но не ги е виждал. За ответницата В.К. свидетелят съобщава, че си е продала апартамента и живее в чужбина. Свид.П. също е собственик на гараж, който е монтиран във възстановен терен. За собственик на терена той знае свидетеля Д. А. Д.. Според показанията му първо се е носел слух, че собственика ще иска наем за терена, след това се разлепяли уведомления по гаражите, а след това на среща със собственика сключили договори за наем. Уговореният от свидетеля наем е 4 лв. месечно. За тези, които не желаели да плащат наем собственикът определил тримесечен срок, в който следвало да демонтират гаражите. Съпругът на ответницата В.Р. споделил със свид.П., че ще демонтира гаража си, който се намирал в съседство с този на свидетеля. Същият гараж вече бил демонтиран. И този свидетел не познава ответниците Б.С. и В.Ц..

Според представените от ищцата писмени доказателства уговореният между нея и свид. Мл.Н. месечен наем е 6 лв., а договорът е сключен на 04.11.2012 г., на 11.01.2012 г. ищцата и нейната майка са поискали от Община Разград да премахне гаражите, намиращи се в техните имоти. В отговора си кмета на общината сочи, че гаражите в тези имоти не са незаконни и са поставени като временни, както и че Община Разград може да премахне гаражите само от общински и държавни имоти при възникване на инвестиционна инициатива. Представени са и съобщенията и уведомленията, за които свид.Д. говори в показанията си.

С писмо изх.№11-04-816-1/20.11.2014 г. Община Разград уведомява, че лицата, които са поставили метални гаражи, като преместваеми обекти по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ не заплащат наем на Общината. С решение на Общински съвет Разград е приета това т.7 в чл.19, ал.4 от Наредба №14 е въведена такса за ползване на общински терени, върху които са изградени строежи с временен статут по реда на отменената ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ – 1 лв. на кв.м. на месец, но същата е отменена с решение на АС Разград.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявените субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД са допустими и основателни. Претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на чужда вещ, когато между собственика на вещта и ползващия я няма договор, не се урежда от друг текст на закона, поради което собственикът разполага със субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД. В този случай от един и същ факт – ползването без правно основание от несобственик-ответник на собствения на ищеца недвижим имот произтича обедняването на последния, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период.

Фактическият състав на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД обхваща три елемента: ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличието на правно основание за това и 3. размерът на вредата, изчислена на база на сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от прилежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти.

В настоящия случай по делото е установено, че през процесния период ищцата и нейната наследодателка са били собственици на двата имота, както и че в част от тези имоти са били разположени гаражните клетки на ответниците. Не бе установено наличие на правно основание за това ползване.

Такова правно основание в случая не се явява разрешението за строеж, което разрешава поставянето на временен преместваем обект. В решение №419/13.10.2010 г. на ВКС, по гр.д.№738/2009 г. , ІІг.о., ГК по идентичен казус решаващият състав е приел, че обстоятелството, че държавното учреждение, ползващо имота разполага с правно основание за ползването по отношение на държавата не го освобождава от отговорност спрямо действителния собственик на имота, спрямо когото подобно основание не е налице. В хипотеза, при която държавата е предоставила имота за ползване на съответното държавно учреждение последното би било освободено от отговорност за заплащане на обезщетение за лищаване от ползване спрямо действителния собственик на имота, само ако това е изрично предвидено в нормативен акт или в договор, в който е постигнато съгласие за това със собственика. Обезщетение за лишаване от ползването по смисъла на чл.59 от ЗЗД дължи онзи, който е извличал ползите от имота, т.е. реално е ползвал същия, дори ползването да е било осъществявано със съгласието или по волята на друг правен субект, тъй като законът не предвижда възможност субектът, който е предоставил ползването да замести реално ползващото лице в отношенията с действителния собственик на имота.

Дори и ответниците да не са ползвали реално своите гаражи, обстоятелството, че същите са били държани върху имота на ищцата и нейната наследодателка през процесния период е вид упражняване на фактическа власт върху част от чужд имот, което е лишило неоснователно ищцата и нейната наследодателка от възможността да ползват имота в неговата цялост.

За да стане изискуемо вземането за обезщетение за ползване на недвимижия имот, не следва да бъде отправена писмена покана до длъжника, както е посочено и в т.7 от ППВС №1/1979 г. – при общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността на преместването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой следващ момент. Ето защо обстоятелството дали ответниците са били канени от ищцата да й заплащат обезщетение, кога е станало това и по какъв начин е достигнала до тях тази покана е без значение за възникването на задължението за заплащане на обезщетение.

Досежно размера на наемната цена за ползване на такъв вид имот съдът счита, че заключението на вещото лице я установява по един безспорен начин. Същата съвпада и с цената за същия вид ползване, определена от Община Разград.

Тази цена за процесния период е по 540 лв. за всеки от ответниците и се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2014 г.

Ищцата има право да получи цялото обезщетение, тъй като се касае за имуществено право, което е наследимо.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищцата заплащане на направените от нея разноски по делото в размер на 755 лв., респ. по 188,75 лв. всеки от тях.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.В.С. ***6 ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., ЕГН ********** *** сумата 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 17.02.2011 г. до 17.02.2014 г. ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и 188,75 лв. /сто осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., ЕГН ********** *** сумата 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 17.02.2011 г. до 17.02.2014 г. ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и 188,75 лв. /сто осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА В.К.Ц. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., ЕГН ********** *** сумата 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 17.02.2011 г. до 17.02.2014 г. ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и 188,75 лв. /сто осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д., ЕГН ********** *** сумата 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 17.02.2011 г. до 17.02.2014 г. ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и 188,75 лв. /сто осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: