Р Е Ш Е Н И Е

№ 505 05.01.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на двадесет и четвърти ноември 2014 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 535 по описа за 2014 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.С.С. против наказателно постановление № 17-048/30.07.2014 г. на началник отдел “Рибарство и контрол”, ГД “РК” към ИАРА, с което за нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 73 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно от формална страна наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорва по същество осъществяване на санкционираното нарушение и алтернативно излага становище за приложимост разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2014 г., контролните органи по ЗРА – св. Д. и Ю.В., в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с.Ловско, в акваторията на яз. “Бели Лом”. При наблюдението на действията на трима риболовци на отстрещния спрямо този на които се намирали бряг, видели двама от тях да хвърля във водите на язовира въдици, на които били закрепени мрежи тип “парашут”, а третият от тях - серкме. При приближаването на проверяващите към този бряг, двама от тях избягали. На место останал единствено жалбоподателят, който бил разпознат от контролните органи, като един от двамата риболовци, ползващи парашут. Преди пристигането им, той успял да откъсне от въдицата, който държал в ръката си уреда, но служителите на агенцията го намерили във водата. Втората от въдиците, те открили на брега също с откъснат а корда. След проверка на ловния билет на жалбоподателя – св. Д., съставил АУАН с бл. № 0000432, като счела че с поведението си С. е осъществил нарушение на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА, тъй като е извършвал улов на риба и езерен рак с малоразмерен мрежен риболовен уред /парашут/. Жалбоподателят отказал да подпише акта, за което било направено и надлежно отбелязване и посоченото обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа на акта, на 30.07.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което е посочено, че на 23.06.2014 г., жалбоподателят е извършвал улов на риба и езерен рак с малоразмерен мрежен уред - “парашут”. По идентичен с начина с начина ползван при описанието на нарушението в АУАН, е посочено и че в момента на проверката жалбоподателят е работил с риболовния уред и при поява на контролните органи е скъсал два от тях. Описаното е квалифицирано, като нарушение на чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 73 ал.1 от ЗРА с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на приложените къма административнонаказателната преписка писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетел Д.. Представените писмени доказателства установяват и обстоятелството, че

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган, видно от представената заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните и останалите заповеди, удостоверяващи заеманите от контролния и административнонаказващия органи длъжности, установяващи и тяхната материална компетентност.

Съдържанието на атакуваното постановление обаче, съдът намира че не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, досежно изискването за описание на осъщественото нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено. В него е посочено единствено, че жалбоподателят е извършвал улов на риба и езерен рак с малоразмерен мрежен риболовен уред - парашут и при пристигането на проверяващите е работил с него.

Легалната дефиниция на понятието “риболов”, се съдържа в параграф 1 т.26 от ДР на ЗРА и според посоченият текст, “риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Сочения за виновно нарушен чл. 35 ал.1 т.7 от ЗРА, пък гласи: Забранява се стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления: маломерни мрежени уреди тип "парашут". При това положение, за да се приеме, че описанието на конкретното поведение на жалбоподателя, квалифицирано като съставомерно по последно посочения текст от закона, съответства на изискванията на ЗАНН, в съдържанието на наказателното постановление следваше да бъдат отразени онези обективни признаци, чрез които е осъществен състава на нарушението. В него обаче е пресъздаден единствено текста на приложената от административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл. 73 ал.1 от ЗРА. Защо контролните органи, а впоследствие и административнонаказващия орган, са приели, че жалбоподателят “лови риба и езерен рак» със забранен риболовни уред, какъвто маломерния мрежен уред тип «парашут» безспорно е, от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление не е видно. Липсва описание на онези конкретни фактически действия на жалбоподателя, дали основание същите да бъдат определени като «лов на риба и езерен рак» и квалифицирани, като нарушение на разпоредбите на ЗРА. Едва в хода на съдебното производство, се установява, че жалбоподателят е бил закачил маломерния мрежен уред за кордата на въдица и е бил потопил същия във водите на язовира, които действия са били наблюдавани от проверяващите. Тези обстоятелства обаче, не са намерили отражение нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното наказателно постановление, което е довело до такъв порок в тяхното съдържание, който не може да бъде преодолян посредством събирането на доказателства в тази насока в хода на настоящото производство. Посоченото неизпълнение на задължението на административнонаказващия орган, въведено с изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, е довело до такъв порок на наказателното постановление, който е ограничил правото на защита на субекта на административното нарушение лишавайки го от възможност да знае какво конкретно действие/бездействие му е вменено в отговорност, и който представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението, като незаконосъобразно от формална страна.

Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-048/30.07.2014 г. на началник отдел “Рибарство и контрол”, ГД “РК” към ИАРА, с което за нарушение на чл.35 ал.1 т.7 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 73 ал.1 от ЗРА на С.С.С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: