Р Е Ш Е Н И Е

№ 540 22.01.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 691 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.К.Д. против наказателно постановление № 14-1075-000880/16.10.2014 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено в частта с която е ангажирана отговорността му за нарушение на чл. 5 ал.3 на ЗДвП, като алтернативно прави искане за намаляване размера на наложените му наказания.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2014 г. в гр. Разград, при управление на МПС – л.а.”Фолксваген Туарег”, с рег. № *****, по бул. “България”, в посока ул. “Искър”, пред книжарница “Атлас”, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. Д. бил поканен за извършване на проверка за употреба на алкохол с “Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDA 0060. Електронната скала на средството за измерване отчела наличие на 0,55 промила алкохол в издишания от него въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0412190. При проверка на документите на водача, същия не представил на контролните органи, 2 част на свидетелството за регистрация на МПС. За така установеното, като приел, че Д. е извършил нарушения на чл. 5 ал.3 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, актосъставителят – св.Ц., съставил АУАН с бл. № 524042, който бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Впоследствие на жалбоподателя била взета кръвна проба, резултатите от изследването на която са обективирани в протокол № 146/15.10.2014 г. и според които наличието на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя е било 1,17 промила. Като съобразил горното и въз основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното НП, в което се сочи, че на 10.10.14 г. в гр. Разград, по бул. “България”, водачът управлява МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, електронната скала на което е отчела 0,55 промила, както и че не носи ІІ част на свидетелството за регистрация на МПС. При така извършеното описание на нарушенията, административнонаказващият орган е квалифицирал първото от тях, като такова по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, и на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а второто като такова по чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП, за което на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв. В съдържанието на атакуваното НП е намерило отражение и обстоятелството, че съставения протокол за химическо изследване на кръвната проба е установила наличе на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя от 1,17 промила.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя изтъкнатите от защитата аргументи в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление следва да намерят отражение обстоятелствата при които нарушението е извършено, както следва да бъде дадено и опасание на самото нарушение. В атакуваното НП са отбелязани, както резултатите от техническото средство, с което жалбоподателят е бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта при спирането му от контролните органи, така и тези от последващата проверка за такова наличие, установено при изследването на кръвната му проба, съгласно предвидения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. За разлика от престъпния състав по чл. 343б от НК, съставомерността на нарушението по чл.5 ал.3 от ЗДвП, изисква да е нарушена забраната, въведена в този текст от закона. Конкретните стойности на концентрация на алкохол в кръвта на водача, са от значение за индивидуализацията на наказанието по чл. 174 от ЗДвП, но едновременното посочване на показанията на техническото средство и стойностите определени в резултат на химическото изследване на кръвт, в съдържанието на наказателното постановление, не само не ограничават правото на защита на жалбоподателя, но е и в съответствие с изискванията на посочената по – горе разпоредба на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Посоченият текст от закона забранява на водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. При управлението на МПС – л.а.”Фолксваген Туарег”, с рег. № ****, в гр. Разград, по бул. “България”, в посока ул. “Искър”, на посочената в НП дата, жалбоподателят е бил под въздействие на алкохол. Последното обстоятелство е безспорно доказано. Изтъкнатите в тази насока аргументи на защитата, касаещи съставомерността на нарушението, съдът намира за неоснователни. Редът по който е установено наличието на употреба на алкохол от жалбоподателя е този посочен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. От водача е дадена кръвна проба, на която е извършено химическо изследване установяващо 1,17 промила алкохол в кръвта му. Действително посочената концентрация е различна от установената от техническото средство от 0,55 промила, която е посочена в АУАН и в текста на атакуваното НП. Това обаче не влияе върху извода за съставомерност на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен въз основа на показанията на техническото средство /отчело 0,55 промила/ и доколкото същите са в границите между 0,5 и 1,2 на хиляда, което се установява от резултатите от химическото изследване, то санкциониране на жалбоподателя за управление с концентрация от 1,17 промила, би означавало отегчаване на отговорността му с въвеждане на нови факти, които не са му били известни в началото на административното производство и би представлявало нарушение на правото му на защита. Както бе посочено и по – горе, конкретните стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, не влияят върху съставомерноста на нарушението по чл. 5 ал.3, който забранява управление на ППС под въздействие на алкохол, като същите са определящи при индивидуализация на следващото се административно наказание. И доколкото в настоящия случай установената концентрация е в границите на съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до 1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ета защо и законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от административнонаказващият орган.

Що се отнася до размера на наложените наказания за посоченото нарушение. При предвидени в чл. 174 ал.1 минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е определил и наложил наказанията на максималните им размери, изхождайки от концентрацията на алкохол в кръвта на водача, установена въз основа на дадената от него кръвна проба, което обстоятелство е отчетено, като отегчаващо такова. Същевременно, видно от представената справка за нарушения, жалбоподателят е санкциониран многократно за други нарушения на ЗДвП. Ето защо и при липса на сочени и доказани от жалбоподателя обстоятелства, които да представляват смегчаващи вината по смисъла на чл.27 от ЗАНН съдът намира, че липсват и основания за изменение на атакуваното постановление в посочения смисъл, поради което в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на второто от нарушенията. Разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП изисква водачите при управление на моторно превозно средство да носят свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Липсата на посочения документ у жалбоподателя при извършената от контролните органи проверка, осъществява признаците на санкционираното нарушение. И доколкото отговорността на Д. за същото законосъобразно е нагажирана на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, определяща абсолютен размер на следващото се административно наказание «глоба» от 10,00 лв. за водач, който не носи определените документи /един от които според изричното отбелязване в посочената правна норма е свидетелството за регистрация/, то и в тази му част, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1075-000880/16.10.2014 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на Д.К.Д. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: