Мотиви към Присъда №2/08.01.2014г., постановена по НОХД №914/2013г. по описа на Разградския районен съд .

 

        Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.М.К. *** за това, че на 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. ***, и Р.Н.Р. ***, е причинил тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***, изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролир, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка;  загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

         Подсъдимият Д.М.К. е обвинен и  в това, че на 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. *** и Р.Н.Р. ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

           Повдигнато е обвинение и срещу Т.П.Г. *** за това, че на 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в условията на повторност, в съучастие като съизвършител с Д.М.К. ***, и Р.Н.Р. ***, е причинил тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***, изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролир, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка;  загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 1, и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

           Подсъдимият Т.П.Г. е обвинен и в това  че на 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в съучастие като съизвършител с Д.М.К. *** и Р.Н.Р. ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.  

            Повдигнато е обвинение и срещу Р.Н.Р. от с. Номи хан, за това, че 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. *** и Д.М.К. ***, е причинил тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***,  изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролир, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка;  загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

                Подсъдимият Р.Н.Р. е обвинен и в  това, че на 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в съучастие като съизвършител с Т.П.Г. *** и Д.М.К. ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

             В този вид обвиненията срещу тримата подсъдими са повдигнати след допуснато от съда по реда на чл.287, ал.1 от НПК изменение на обвиненията, поради изтъкнато от прокурора основание за това, свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на обвиненията.

            В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения, счита ги за доказани, като предлага съдът да им наложи наказания над средния размер, предвиден в закона.  

            Подсъдимите не дават обяснения по делото. Защитниците  на подсъдимите пледират за оправдателни присъди по отношение на всеки от подсъдимите, считайки, че обвиненията са недоказани, оспорват наличието на причинна връзка между твърдяното в обвинителния акт поведение  на подсъдимите и състоянието на пострадалия. За оправдателни присъди пледират и самите подсъдими.

             Като граждански ищец против подсъдимите е конституиран пострадалият Г. Т., с попечителското съдействието на своята майка, претендиращ подсъдимите да бъдат осъдени  солидарно да му заплатят сума в размер на 90000,00лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди от извършеното спрямо него престъпление “тежка телесна повреда”, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2010г. до окончателното й изплащане. В случая гражданският иск е уточнен от прокурора по реда на чл.51 от НПК в смисъл, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се претендира именно спрямо престъплението “телесна повреда”. Уточнението е извършено от прокурора по този ред, доколкото пострадалият предвид твърдяното тежко негово физическо и психическо състояние не е в състояние сам да защити правата си.

           Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

            Подсъдимият Д.М.К. е роден на *** ***, живее в същия град. Същият е  български гражданин, със средно специално образование, неженен, безработен, неосъждан..

            Подсъдимият Т.П.Г. е роден на *** ***. Същият е български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан.

             Подсъдимият Р.Н.Р. е роден на *** ***, обл. С. Същият е български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.

             Пострадалият Г.К.Т., след прекаран  през м. Ноември 2008г., хеморагичен мозъчен инсулт, бил освидетелстван с Решение на ТЕЛК № 82 от 10.01.2009г., при което  му е определена 100% неработоспособсоност и нужда от чужда помощ. Впоследствие е преосвидетелстван и с ново Експертно Решение на ТЕЛК при МБАЛ – Разград, след отчитане на известно подобрение на здравословното му състояние, му е определена 60% неработоспособност. Г.Т. започнал работа на бензиностанция “Пътконсулт”  в близост до с. Гецово, обл. Разград.

           В ранните часове на  13.11.2010г., /около 04,30 часа сутринта/, св.М.П., и неговата приятелка св. П. Г., отишли с автомобил марка “БМВ Х5”/управляван от М. П./ до бензиностанция “Път консулт”, намираща се в близост до с.Гецово, общ.Разград. Св. М. П. искал  за да зареди резервоара на автомобила с гориво там, а и двамата искали   да си закупят хранителни продукти и вестници.  Двамата влезли в сградата на бензиностанцията и си избрали стоки от щанда с вестници и хранителни продукти. В това време  три лица, които били седнали на една от масите в помещението,  отправили  обидни реплики към св. П. и св. Г.. Св.П. платил на касата на бензиностанцията продуктите, които искали да закупят и след като отправил някаква реплика към тримата на масата, двамата със св. П.Г. излезли от сградата на бензиностанцията. Св. П. изтеглил автомобила си встрани от пътя, където спрял и провел разговор по мобилния си телефон с подс.Д. К., който през това време се намирал в заведение „Хипноз” в гр.Разград, заедно с подсъдимите  Т.Г. и  Р.Р. и  свидетелите М.Р. и С.С. /също техни познати/. Св.М. П. разказал на подс.Д.К. за възникналия инцидент, след което подсъдимите Д.К., Т.Г., Р.Р.  и свидетелите Св.С. и М.Р.  след около 5-10 минути пристигнали с два автомобила до бензиностанция “Път Консулт”, където   спрели на паркинга. След това тримата подсъдими и свидетелите Св.С. и М.Р. влезли в сградата на бензиностанцията, заедно със св.М.П., който останал  до входа. Пръв влязъл подс. Р., след него подс.Д.К., след това св.М.П., св.М.Р., след тях подс.Т.Г. и последен - св.Св.С..

              Приближавайки се до щанда пред касата, подс.Р.Р. умишлено съборил един стилаж с  наредени  пакетирани стоки и после заедно с подс. Д.К. поискали от продавачката в бензиностанцията - св. И.Ц., да им каже имената на трите лица, които обиждали М.П. и П.Г.. Св.Ц. им обяснила, че не  познава тези лица, след което подс.Р. се пресегнал през щанда, хванал я за ръката и я дръпнал към себе си. Ц. успяла да се отскубне и се отдръпнала назад. През това време в помещението влязъл служителят Г.Т. – същият работел на бензиностанцията и зареждал автомобилите с гориво. Т. бил в работно облекло -  с тъмно-син гащеризон със светли райета. Към него се обърнал св.М.П., като го  попитал за имената на същите три лица, с коиото си бил разменил реплики, но Г.Т. не познавал тези лица, поради което и не могъл да посочи имената и адресите им. Чувайки разговора между Т. и св. М. П. подсъдимите Д.К. и  Р.Р., които до момента били с гръб към тях, до касата, се обърнали и тръгнали към Т. с бързи крачки. В същото време подс.Т.Г., който бил най-близо до Т., му ударил шамар по лицето, а след това му нанесъл и удар с юмрук в областта на корема, при което същият се превил на две. Подс. Р.Р., стигайки до пострадалия, го съборил на земята, изблъсквайки го рязко, след което започнал да го рита с крака в областта на тялото и крайниците. Мястото където Т. паднал било тясно, поради което подс.Д.К. хванал  Т. за ръцете и го извлякъл на по-широко място -  между стилажите в бензиностанцията и щанда, където била касата. След това подс. Р. Р. заобиколил подс.Д.К., минал от лявата страна на лежащия на земята Т. и заставайки до горната част на тялото и главата му, му нанесъл няколко силни удара с крак в областта на гърдите и главата -  в лявата част, около теменната му област. Между тях застанал св.Св.С., който успял да избута подс. Р.Р. с ръце, за да престане да рита Т., а подс.Д.К. се изтеглил в страни. За да преустановят побоя се намесили  и свидетелите М.Р. и Ир.Ц.. Г.Т. лежал в безпомощно състояние на земята и подс. Д.К. взел една чаша с вода и залял с нея лицето му. Св. М. Р. заедно с подс.Д.К. вдигнали пострадалия от земята и го оставили на един от столовете при  масите, намиращи се в заведението. След това тримата подсъдими,  заедно със свидетелите М.П., Св.С. и М.Р. напуснали помещението на бензиностанцията, като излизайки подс. Р. с ръка съборил стилаж със стоки, намиращ се от дясно до вратата на помещението. Качили се в леките си автомобили и напуснали мястото. Св. Ц., след като посочените лица си тръгнали, отишла при пострадалия Т.  и го питала как се чувства. Т.   бил видимо зашеметен от получените удари с юмруци и крака по тялото и главата си, но бил все още контактен и й отговорил, че се чувства сравнително добре. Малко по- късно, около 07,00 часа същия ден, свидетелите П.П. и Пл.П. дошли на бензиностанцията, където първият работел като началник-склад, а вторият бил управител. Там св. П. възприел състоянието на Г. Т. – същият бил притеснен иуплашен, но все още бил контактен. Уплашена била и св. Ир. Ц.. Разговаряйки  с двамата, св. П. научил за станалия сутринта инцидент и нанесения на Т. побой. След това св. П. прегледал записите от камерите, от които   лично възприел случилото се. Св. П. П., качил Г.Т. в л.а., за да го откара до дома му. По пътя състоянието на Г. Т. рязко се влошило и когато св. П. П. спрял пред дома му, се наложило да извика майка му св. С. и двамата го пренесли на ръце вътре в къщата. Обадили се в ЦСМП при МБАЛ-Разград, като обяснили за тежкото състояние на пострадалия Г.Т.. Малко по-късно на същия ден пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал със специализиран автомобил пострадалия в МБАЛ-Разград, където същият бил настанен на лечение с диагноза инсулт.

  От заключението на назначената по делото комисионна съдебномедицинска експертиза за здравословно състояние № III-181/2010г. е видно, че в резултат на нанесения му побой пострадалият Г.Т. е получил следните наранявания:

1.Видими травматични увреждания:

-кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник;

-охлузване в лява брадичкова област;

2. Скенерографски доказан хеморагичен мозъчен инсулт /вътремозъчен хематом в лява теменна област/ с изявен неврологичен дефицит - леко изразена вратна ригидност, централно увреждане на десен лицев нерв, моторна афазия /невъзможност да говори/, промени в съзнанието /сомнолентност-унесеност/, изразена десностранна еластична хемипареза /невъзможност за движение на десните крайници/, положителни симптоми на Хофман и Трьомнер /патологично усилен рефлекс на свиване на пръстите/ вдясно; положителен Бабински /вдясно; невъзможност за контролиране на тазови резервоари.

По своята медико-биологична характеристика описаните видими травматични увреждания са обусловили болка и страдания.

Полученият хеморагичен мозъчен инсулт /вътремозъчен кръвоизлив/ може да се дължи на разкъсване на вътремозъчен съд или излив на кръв /вследствие на повишена пропускливост на съдовата стена/ в басейна на лява средна мозъчна артерия в резултат на:

-сътресение на тялото при падане и/или блъскането с юмруци и/или ритане с крака, както и на

-рязкото повишаване на стойностите на артериалното налягане, като резултат на психоемоционалния стрес по време на инцидента.

В резултат на двата описани механизма се натрупва вътремозъчна колекция кръв.

Експертизата подчертава, че понякога за това е необходимо известен интервал от време - така нареченият “светъл период”, при който пациентът е активен, контактен и адекватен, а при натрупването на критична маса кръв се изявява общомозъчната и огнищна неврологична симптоматика.

Към  него момент са налице количествени нарушения на съзнанието /сомнолентност/, невъзможност за говорене /моторна афазия/, централно увреждане на десния лицев нерв, спастична /двигателна слабост на двата десни крайника с повишен мускулен тонус/ пареза на десните крайници, невъзможност за контрол на тазови резервоари, симптоми на увреда на пирамидалния път/ положителни Хофман, Трьомнер и Бабински вдясно/.

По своята медико-биологична характеристика вътремозъчния хематом обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Хеморагичният инсулт е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 13.11.2010г.

От заключението на назначената по делото комисионна съдебномедицинска експертиза за здравословно състояние № III- 19/2011г. е видно, че в резултат на нанесения му побой на 13.11.2010 г. пострадалият  Г.Т. е получил:

1.Видими травматични увреждания:

-кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник; охлузване в лява брадичкова област;

2.Скенерографски доказан хеморагичен мозъчен инсулт /вътремозъчен хематом в лява теменна област/ с изразена неврологична симптоматика.

  По своята медико-биологична характеристика описаните видими травматични увреждания са обусловили болка и страдание, а вътремозъчния хематом - разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение движението на десни крайници и трайно затруднение на речта. Хеморагичният инсулт е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 13.11.2010г.  и е получен от сътресението на главата и тялото при нанесените удари с юмруци и ритници, или от рязкото повишаване на стойностите на артериалното налягане в резултат на психоемоционалния стрес по време и непосредствено след инцидента. При мозъчна контузия и вътремозъчен кръвоизлив, както е в случая, е възможно, след инцидента да има известен интервал от време - така нареченият “светъл период”, при който няма изявена неврологична симптоматика, а постепенно с развитието на мозъчен оток и вътремозъчния хематом се проявява общомозъчната и огнищна неврологична симптоматика.

       Към момента на извършването на експертизата състоянието на пострадалия Т. е с изразена неврологична симптоматика:  централно увреждане /лезия/ на десния лицев нерв; моторна афазия /невъзможност да говори/, стадий на дезартрия в процес на провеждана артикулационна /говорна/ рехабилитация; промяна на съзнанието - сомнолентност /унесеност/; изразена десностранна еластична хемипареза, с изразена екстензионна контрактура на дясно стъпало; обща хипотрофия на скелетна мускулатура, по-изразена на бедра и подбедрици; положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински вдясно; тазови   резервоари   -   не контролира   -   инконтиненция /изпускане/ на урината.

       Описаната по-горе симптоматика е в пряка причинно-следствена връзка с претърпения мозъчен кръвоизлив - резултат на инцидента от 13.11.2011година.

        От заключението на назначената по делото допълнителна на комисионна съдебномедицинска експертиза за здравословно състояние №III-19/2011 г. е видно, че при инцидента на 13.11.2010г. пострадалият Г.Т. е получил:

                  1.Видими травматични увреждания: кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник; охлузване в лява брадичкова област;

                 2.Скенерографски доказан хеморагичен мозъчен инсулт /вътремозъчен хематом в лява теменна област/ с изразена неврологична симптоматика.

    Към  момена на експертизата - 14.03.2011г. състоянието на пострадалия Т. е с изразена неврологична симптоматика: централно увреждане /лезия/ на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия /изразено затруднение
в говора - отговаря на зададените въпроси едносрично, бавно и с усилие/; промяна на съзнанието - психоорганичен синдром   /увреда на почти всички корови функции, вкл. памет и интелект, когниция и мислене/; изразена  едностранна  спастична  хемипареза – изразена екстензионна    контрактура    на   дясно    стъпало    и    флексионна контрактура   на   дясна  лакътна   става   и   китка,   хипотрофия   на скелетна   мускулатура   /по-изразена   на   бедра   и подбедрици/, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става и ходило на фона на продължаваща рехабилитация; положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Баибински вдясно; тазови резервоари-контролира.

Така описаните симптоми са обусловили:

1.Разстройство на здравето, временно опасно за живота -поради претърпяното мозъчно увреждане;

2.Трайно затруднение движението на десните крайници - от описаната хемипареза;

    3.Трайно затруднение на речта;

    4.Продължително разстройство на съзнанието.

Описаното продължително разстройство на съзнанието /тежък психоорганичен синдром на пострадалия Т. не е равнозначно на постоянна загуба на съзнанието, което да го прави социално непригодна личност, тъй като лечението продължава и е налице подобрение на състоянието между двата прегледа /27.01.2011 г. -14.03.2011г/.

Пострадалият разбира свойството и значението на зададените въпроси, но трудно и с усилия отговаря на същите. В резултат на проведеното до момента лечение и рехабилитация се установява положителна промяна и в затруднението на речта и движението на десните крайници, поради което не са налице медико-биологичните критерии постоянна загуба на речта, както и осакатяване на крайниците. В своята съвкупност описаните увреждания обуславят постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертизата подчертава, че лечението на пострадалия продължава в домашни условия /с медикаменти, както и с фикиотерапевтични и рехабилитационни процедури/ и в момента категорична прогноза за крайния изход на лечението не може да се направи.

                 При предходното разглеждане на делото пред РРС – НОХД №884/2011г., също  е назначена Допълнителна комисионна съдебномедицинска и психиатрична експертиза. Същата установява, че: Към  17.06.2012г. здравословното състоянието на пострадалия Т. е с изразена неврологична симптоматика и свързан с нея двигателен дифицит:

-    централно увреждане /лезия/ на десен подезичен нерв;

-    моторна и частична сензорна афазия /изразено затруднение в говора - неразбираем говор/;

-    промяна на съзнанието - психоорганичен синдром /увреда на почти
всички корови функции, вкл памет и интелект, когниция и мислене/;

-    изразена    десностранна    еластична    хемипареза    -    флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясна ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало с медиална дивиация /изкривяване на ходилото навътре/, флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна  походка -  възможна  с  помощно техническо  средство /четириопорен бастун/ по типа на Вернике-Ман.

Така описаните увреждания са обусловили:

-Продължително    разстройство    на    съзнанието    -    тежък психоорганичен синдром;

-Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - поради  претърпения  мозъчно-съдов  инцидент /хеморагичен мозъчен инсулт/;

-Осакатяване на десния горен крайник - загуба на хватателната функция  /придружена  с  флексионна   контрактура  на   дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясна ръка/;

-Загуба на речта /от централен мозъчен произход/ с постоянен характер  -  неразбираема  реч /изцяло  нарушена  нормална способност за осъществяване на контакт/;

-Трайно затруднение в движението на десния долен крайник - екстензионна   контрактура   на   дясно   стъпало   с   медиална дивиация  /изкривяване   на   ходилото   навътре/,   флексионна контрактура   на   пръстите  на  десния   крак,   силно  изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна походка - възможна с помощно техническо   средство   /четириопорен   бастун/   по   типа   на Вернике-Ман;

-Общо   разстройство   на   здравето,   неопасно   за   живота   - травмена    церебрастения    с    голяма    продължителност    - неврозоподобни    оплаквания,    неврологична    симптоматика /посттравматичен световъртеж и главоболие, неповлияващо се от медикаменти/ и вегетативни вазомоторни нарушения.

Всички описани увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с преживения хеморагичен мозъчен инсулт, получен от закритата ЧМТ при нанесения побой на 13.11.2010г. На фона на продължаващото лечение няма съществена динамика в сравнение с предходното изследване и не се очаква дефинитивно излекуване.

                         В хода на съдебното следствие по настоящото дело също е назначена  комисионно съдебномедицинска експертиза на пострадалия Т., с оглед установяване на състоянието му към момента. Същата установява, че: Към  17.11.2014г., като пряка последица от претърпяната черепно-мозъчна травма- хеморагичен мозъчен инсулт, освидетелстваният е развил:

                       - тежък психоорганичен синдром манифестиран с увреда на активното внимание, паметно-когнитивните функции и интелекта на фона на

                       - изразена неврологична симптоматика и свързан с нея двигателен дефицит- персистираща частична моторна афазия, изразена едностранна спастична хемипареза /изразена екстензионна контрактура на дясно стъпало и флексионна контрактура на лява колянна става/;

                      - в динамика – регрес на когнитивните сфери по органичен тип, леки към умерени нарушения в устойчивостта и концентрацията на вниманието. Разстройства в речта и говора – моторна афазия. С изразени паметови разстройства, предимно с нарушения на фиксационната и репродуктивна памет, снижен интелект.

                        Така описаните увреждания са обусловили:

                         1.Продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром;

                          2. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота- поради претърпяния мозъчно – съдов инцидент /хеморагичен мозъчен инсулт/;

                           3. Загуба на речта /от централен мозъчен произход/ с постоянен характер – неразбираема реч /изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт/;

                          4. Трайно затруднение в движението на десния горен крайник – флексионна контрактура на дясната лакътна става и китка; хипотрофия на мускулатурата; статичен тремор на дясната предмишница;

                            5. Трайно затруднение на движението на десния долен крайник – изразена екстензионна котрактура на дясното стъпало, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става; мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство /четириопорен бастун/; силно изразен болезнен спастицитет на паретичните крайници.

                           Здравословното състояние на пострадалия, към момента, сочи, че към момента може ограничено да се грижи за себе си. Поради травмената болест на мозъка и тежкия психоорганичен синдром с подлежащи необратими когнитивни смущения Експертизата не препоръчва Т. да участва в съдебно заседание. Състоянието не позволява да да дава показания поради сериозното увреждане на трите компонента на паметта. Катамнезното проследяване отчита, че през последните две години състоянието не търпи съществена динамика, както по отношение на невроложичните усложнения, така и по отношение на психоорганичния синдром. Поради изчерпването на органичните компенсаторни възможности на освидетелствания не се очаква обратно развитие на болестните симптоми.

                 С Експертно решение №0916/03.05.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ-Разград е определена 100% трудова неработоспособност на пострадалия Т. и нужда от чужда помощ.  С последното Експертно решение №0558/12.03.2014г. също е определена 100% трудова неработоспособност на пострадалия Т. и нужда от чужда помощ.

      На досъдебното производство е  назначената техническа експертиза със задача от компакт диск със запис от охранителните камери на бензиностанция „Път Консулт”-с.Гецово за времето от 04,30ч. до 05,00 ч. на 13.11.2010г., да бъдат изготвени цифрови файлове във формат, позволяващ изготвянето на фотоснимки. Същата експертиза установява следното:

1. На приложения към експертизата оптичен диск са записани видеофайлове с коригирана скорост на възпроизвеждане и подобрен контраст. Също така експортирани кадри от тези файлове в  стандартен Windows МВР формат.

2. Около 04.40 часа на 13.11.2010г. в бензиностанцията влиза мъж с гола глава, тъмен панталон и тъмно яке /определен от св.Ир.Ц. като „М.”/ и жена с тъмна дълга коса, тъмна блуза с къс ръкав и дънки/ св. П. Г./. Двамата пазаруват и излизат от бензиностанцията, като на изхода М. се обръща и поглежда към трима мъже клиенти, седнали около маса встрани от входа.

След около 10 минути М. се връща, пазарува и разговаря със служителя на бензиностанцията Г.Т.. В 04.57 часа в бензиностанцията влизат двама мъже, последвани от М.. На записа първият е със светла блуза и светло яке с апликация на гърба. Според показанията на св.Ц. - „Беше висок около 1,75-1,80м. с нормално телосложение, с чуплива коса, рядка коса, по-дълга от нормалното за мъж....Беше облечен с някаква светла блуза”. Посоченото лице получава условен номер 1. С влизането номер 1 се насочва към касата и събаря някакъв предмет от витрината. Според Ц.- „Този, който влезе първи, бутна един стилаж....Блъсна ги с ръка”.

Според видоезаписа вторият е с тъмни дрехи и тъмно сако. Според показанията на св.Ц. - „После влезе другото момче с черно сако, него го познавам, казва се М.... с остригана коса е.”  Лицето получава условен номер 2.

Според видеозаписа третият влязъл в бензиностанцията е нисък на ръст мъж с гола глава и тъмни дрехи. Според показанията на св.Ц. - „След това влезе М.”. Лицето получава условен номер 3.

На видеозаписа се виждат двама мъже, облечени с тъмни дрехи, които влизат един след друг в бензиностанцията. Поради ниското качество на записа не може да бъдат посочени отличителните черти на тези мъже. По реда на влизането си мъжете получават условни номера 4 и 5. За номер 4 може да се каже като се проследи движението му, че е нисък на ръст. Номер 5 е сравнително по-пълен от останалите. Това кореспондира с казаното от Ц. - „Имаше едно едро момче, дебел, набит, бих казала, че е без коса, с гола глава, май беше с черно сако”.

За шестия влязъл в бензиностанцията ясно се вижда, че е висок на ръст, с гола глава и е облечен с блуза на широки хоризонтални бяло-сивосини райета. Св.Ц. говори за него -„Имаше още едно момче с бяло и синьо райе блуза”. Лицето получава условен номер 6.

Номер 3 /М./ и номер 5 разговарят с Г.Т., а останалите в това време са до касата. На видеозаписа изглежда, че номер 5 удря шамар на Г.Т.. В следващия момент номер 1 бързо се приближава към тях и удря Г.Т., при което го събаря на земята и започва да го рита. Затова св. Ц. казва -„Мисля, че първия, който влезе по някакъв начин събори Г. на земята...”. В този момент номер 2 /Митко/ и номер 4 също се приближават. Към тях забързано се приближава и св.Ц.. Последен се приближава номер 6 с ръце в джобовете.

На видеозаписа се вижда, че номер 2 /М./ издърпва по земята Г.Т. и го приближава към касата. Според Ц. -„Като го смъкнаха на земята М. го влачеше за ръка по земята, но не съм виждала да го удря”. Номер 1 се приближава и продължава да рита Т.. Номер 4 в този момент е надвесен над падналия. Номер 2 /М./ го изблъсква настрани, а номер 6 изблъсква номер 1. Не се вижда номер 2, 4 и 6 да нанасят удари. Номер 1 заобикаля групата и минавайки зад гърба на Ц., рита Т. в главата. Намесва се номер 6 и изблъсква номер 1. Според Ц. - „Едното момче с блузка ги дърпаше и се мъчеше да ги възпре, него не съм го виждала да рита и да удря”.

Според записа, преди да излезе от бензиностанцията, номер 1 събаря стилаж намиращ се до входната врата.

В следващия видеозапис се вижда, че Г. лежи неподвижно на земята и номер 2 и номер 6 се опитват да го свестят и повдигнат.

По делото е  назначена компютърно-техническа експертиза със задача въз основа на приложения към съдебно-техническата експертиза оптичен диск МАХЕLL DVD+R, да бъдат изготвени фотоснимки на хартиен носител.

 Назначена и компютърно-техническа експертиза с вещо лице  инж.Д.Н.Д., която въз основа на приложения към делото компакт диск, представляващ запис от заснетото от видеокамерите на дискотека „Хипноз”-гр.Разград на 12/13.11.2010г, да бъде изготвен видеоматериал на компакт диск, позволяващ последващо изготвяне на фотоснимки. От заключението на тази експертиза е видно следното:

1.От направения преглед на предоставените записи се установява, че използваният софтуер за снемане на данните от камерите на дискотека „Хипноз”-гр. Разград записва видеофайловете във видео формат „Н 264”, който е с голяма компресия.

За нуждите на следствието и за последващо преглеждане на видеофайловете и изготвяне на снимков материал на наличните в ОД на МВР-Разград компютри, както се сочи в заключението, се наложило преобразуването на видеофайловете от формат „Н 264” във формат „АVI”.

Използвана е програма „Xilisoft Video  Соnverter", която дава възможност за преобразуване на предоставените файлове в подходящия формат.

При конвертирането, всички предоставени файлове са изчистени от получените при оригиналния запис от камерите смущения доколкото е възможно, без да се нарушава качеството на оригиналния запис и времетраене с продължителност равна на оригинала.

Всички файлове са конвертирани и записани в „АVI” формат, като имената на новите файлове са съобразени с предоставените за експертиза файлове.

За нуждите на следствието, един от файловете - 2.АVI, който е от 13.11.2010г.-04,31ч. до 04,46ч. е записан на DVD носител.

От заключението на назначената по делото видеотехническа експертиза, извършена от специалист при НИКК-МВР - гр.София е видно следното:

1. Компакт дискът „АХХЕSS” с надпис „САМ”-ВД-1377.1 съдържа 4 папки с по 14 видеофайла записани в АVI формат. Фидеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не се установяват следи от манипулация /намеса върху записаната информация/.

Данните за дата и часово време могат да се определят от наименованията на файловете, записани във формат ггггммддччммсс00№камера. Съгласно данните от наименованията на файловете същите са регистрирани в интервала 04:28:30 -05:34:05ч. на 13.11.2010г.

Прегледът и обработката на файловете е извършен с професионален видеоредактор и специализирани криминалистически програмни продукти за видеообработка Аvid Media Соmproser/dТесtive.

Обработените видеофайлове са записани върху компакт диск -ВД-13077.2, предоставен на възложителя заедно с настоящия протокол.

Заснетото изображение е с ниско качество /дефокусирано и с ниска резолюция/ и негодно за идентификационни цели.

  В съдебното заседание вещото лице изтъква, че следва да се прави разлика между идентификация и разпознаване. Посочва, че лицевите черти на заснетите лица, с оглед качеството на записа, не се характеризират с достатъчен брой общи и частни идентификационни признаци, поради което изображенията са негодни за идентификация. Това обаче, както установява вещото лице,  не прави изображенията на записа негодни за разпознаване, което може да бъде извършено от свидетели и очевидци.

 По делото е била назначена фототехническа експертиза, от заключението на която е видно, че поради недостатъчна детайлност на лицевата част на главата на хората от видеозаписа, не е възможно провеждането на сравнително изследване с цел идентификацията им.

При предходното разглеждане на делото пред РРС – НОХД №884/2011г. е назначена и допълнителна съдебно техническа експертиза съз задача конвертиране и обработка на видеозаписа от камерите в процесната бензиностанция. Именно този преформатиран диск, приложен по НОХД №884/2011г. на РРС е възпроизведен и хода на съдебното следствие пред РРС по настоящото дело.

С решение № 20/18.07.2011 г. по гр.д. № 89/2011 г. на ОС-Разград, влязло в сила на 11.08.2011 година, на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, Г.К.Т., ЕГН ********** *** е бил поставен по ограничено запрещение. Родителските права и задължения спрямо Т. се упражняват от неговата дееспособна майка С.Х.С., която се явява попечител на пострадалия по право.

Подс. Т.П.Г. е осъждан, като с протоколно определение от 13.04.2009г. по НОХД № 153/09г. на РС-Нови Пазар е било одобрено споразумение, съгласно което подс. Т.П.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131,ал.1,т.7,пр.2 във вр.с чл.129,ал.1 от НК, като му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Протоколното определение е  в сила от 13.04.2009 година.

 Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените и веществени доказателствени материали.

 Не е спорен фактът, че преди побоя, нанесен на пострадалия, между св. М. П. и лицата на масата в заведението на бензиностанцията са разменени реплики, стигнали до явно заяждане. Този факт се установява от показанията на свидетелите П. Г., П. И. и Ир. Ц. /показанията им дадени пред РРС и показанията им от досъдебното производство и тези дадени пред предходен състав на съда, прочетени в хода на съдебното следствие/.  Последното се установява и от възпроизведения в съдебно заседание видеозапис от камерите в бензиностанция „ Пътконсулт”. Несъмнено е и че св. М. П. се е обадил на подс. Д. К. за съдействие, с оглед възникналото пререкание. Това е обяснил самия М. П. на свидетеля М. Ц. –полицейски служител работил по изясняване на  случая. Това му обяснили и свидетелите Св. С. и М. Р., както и подсъдимия Д. К., при проведените оперативни действия. Подс. Д. К. по това време се намирал в дискотека „ Хипноз” в гр. Разград, заедно със свидетелите Св. С. и М. Р.  и подсъдимите Т. Г. и Р. Р., както се установява от  показанията на св. М. Р. /казаното на съдебното следствие и прочетените му показания, дадени пред друг състав на съда и прочетените му показания от досъдебното производство/ и св. Св. С. /прочетените му показания, дадени пред друг състав на съда и прочетените му показания от досъдебното производство/. При преценката на показанията на  свидетелите Ир. Ц. и М. Р., съдът основава изводите си основно на казаното от тези свидетели на досъдебното производство, където същите свидетели са дали по-подробни и ясни показания. При последващите им разпити в съдебната фаза същите свидетели дават по уклончиви показания, а и е  очевидно са забравили някои обстоятелства. Свидетелят Св. С. не е разпитан лично при съдебното следствие по настоящото дело, тъй като не е открит, но са прочетени показанията му дадени пред друг състав на съда и показанията му  от досъдебното производство, дадени пред съдия. Св. М. П. с показанията си не допринася за изясняване на случая, тъй като твърди, че не помни нищо. Показанията  от досъдебната фаза на свидетелите Ир. Ц., М. Р.  и Св. С., прочетени в съдебното заседание, са достатъчно пълни и логични и в съвкупност с останалите доказателства, дават възможност да се възпроизведе цялостната картина на разглежданото събитие. При това по несъмнен начин се изяснява, че именно подсъдимите Т. Г., Д. К. и Р. Р. са нанесли побой над пострадалия Г. Т.. На първо място е безспорно  участието в разглежданата ситуация на подсъдимия Д. К. – показанията на свидетелите И. Ц., М. Р.  и Св. С.. Свидетелят Св. С., сочи поименно и подсъдимите Т. Г. и Р. Р., като присъстващи при инцидента /позазанията му на л.104 от т.1, папка № 1 от Досъдебното производство/.  При проведените  на досъдебното производство разпознавания Св. С. е посочил именно последните двама подсъдими като участници в сбиването. В показанията си от досъдебното производство, дадени пред съдия /л.79-81 от т.1, папка № 1 от Досъдебното производство/, свидетелката Ир. Ц. прави подробно описание на лицата, които са участвали в инцидента – описва подсъдимите, придружаващите ги свидетели, редът по който тези лица са влезли в помещението на бензиностанцията, а също и действията им. Казаното от нея се потвърждава цялостно от видеозаписа от камерите в бензиностанцията, възпроизведен в хода на съдебното следствие. Самият видеозапис ясно отразява действията на участващите лица, но с оглед качеството му се поставя въпроса за идентифицирането на тези лица. В този смисъл съществени са уточненията на вещото лице,  специалист при НИКК-МВР - гр.София, по видеотехническата експертиза, че следва да се прави разлика разлика между идентификация и разпознаване. Записът не отразява достатъчно идентификационни белези относно лицата, но това не означава, че заснетите на него лица не могат да бъдат разпознати от други лица, които са били свидетели на случая или познават участниците в заснетата ситуация. Съдът намира, че с оглед последното от съществено значение са показанията на свидетеля М. Ц. – полицейски служител, който е работил по случая и който е разпознал подсъдимите по видеозаписа, като лица, които във вързка с работата му са му известни в определена степен и които е възприел при оперативните действия по изясняване на случая, като при разпознаването им по записа е  имал предвид и показанията на свидетелите очевидци относно действията на всяко заснето лице. Следва да се наблегне на това, че показанията на този свидетел се ценят от съда именно като свидетелски възприятия, свързани със съответни крайни изводи, които един свидетел принципно може да направи на базата на възприятията си. На показанията на този свидетел не може да се гледа като на експертна идентификация, но разясненията му /ценени във връзка с всички данни/, дават необходимата насока по логически път да бъдат установени лицата, заснети на записа, а именно те да бъдат фактически разпознати, до каквото фактическо разпознаване в крайна сметка достига и съдебния състав, възприемайки заснетото на видеозаписа и съпоставяйки го с всички други данни по делото, включително и с възприетите от съдебния състав индивидуални особености на самите подсъдими.   В този смисъл заснетите на видеозаписа лица са разпознаваеми и в крайна сметка са разпознати, а действията на всяко от тях са ясно установими според заснетото.

Като окончателен извод, съдът намира, че  от възпоизведения видеозапис /като се имат предвид  и всички други налични данни/ се изяснява, че в процесната сутрин се е случило следното: В бензиностанцията влизат двама мъже, последвани от св. М. П.. Първият е със светла блуза и светло яке с апликация на гърба.  Свидетелката Ир. Ц. описва това лице, изтъквайки, че е висок около 1,75-1,80м. с нормално телосложение, с чуплива и рядка коса, по-дълга от нормалното за мъж, облечен бил със светла блуза. Посоченото лице по заключението на вещото лице по компютърно – техническата експертиза, получава условен номер 1.  Същото лице е разпознато от съдебния състав по записа /предвид и показанията на свидетелите/, като подсъдимия Р.. След като влиза в помещението, той се насочва към касата и събаря някакъв предмет от витрината. Както сочи св.Ир. Ц. именно това лице, което първо е влязло е съборило един стилаж, бутайки го с ръка.  На видеозаписа се вижда, че вторият, влязъл с Р., е с тъмни дрехи и тъмно сако. И от   показанията на св.Ц., а и от картината на записа се изяснява, че това е подсъдимият Д. К.. Св. Ир. Ц., сочи, че познава вторият влязъл с името “М.” и същият бил облечен с черно сако, бил с остригана коса. Същото лице /подс Д.К./ е означено в  компютърно – техническата експертиза с номер 2. Третият влязъл е свидетелят М. П., видно от записа и от показанията на св. Ир. Ц. /номер 3 по експертизанта/. След това на  видеозаписа се виждат двама мъже, облечени с тъмни дрехи, които влизат един след друг в бензиностанцията. По реда на влизането си мъжете са означени в експертизата като  номера 4 и 5.  Номер 4 е с по-нисък ръст – св. М. Р.. Номер 5, видно от записа,  е сравнително по-пълен от останалите. Това сочи и св. Ц. - „Имаше едно едро момче, дебел, набит, бих казала, че е без коса, с гола глава, май беше с черно сако”. В този смисъл и съдебният състав разпознава лицето, означено като номер 5 от записа, като подс. Т. Г.. Шестият влязъл в бензиностанцията е висок на ръст, с гола глава, облечен е   с блуза на широки хоризонтални бяло-сивосини райета. Св.Ц. го описва като момче, облечено в блуза на бяло и синьо райе. Същото лице е означено в експертизата с  номер 6  - свидетеля Св. С., единствения облечен с такава блуза.  На видеозаписа се вижда, че Св. М. П. и подс. Т. Г. разговарят с Г.Т.. В това време  останалите са до касата. В един момент подс. Т. Гр. удря шамар на Г.Т. и му нанася удар с ръка в корема. В следващия момент  подс. Р. Р. бързо се приближава към тях и удря /буквално изблъсква/ Г.Т., при което го събаря на земята. Св. И. Ц. също сочи, че именно първият влязъл от групата е съборил Т. на земята. В същото време подс. Д. К. и св. М. Р. също се приближават към групата, следвани от св. Ир. Ц.. Последен се приближава  св. Св. С.. Следващото, което се вижда на записа е как подс. Д. К. влачи  по земята Г.Т., теглейки го за ръката и така изтегляйки  го на по-широко място – по близо до касата. Този момент св. Ц. описва така:   „Като го смъкнаха на земята М. го влачеше за ръка по земята, но не съм виждала да го удря”. Подс. Р. Р. се приближава и рита Т. в тялото, а св. Св. М. Р. застава надвесен над Т..  Подс. Д. К.  изблъсква настрани св. М. Р., а  св. Св. С. изблъсква подс. Р. Р.. Подс. Р. Р. заобикаля групата и минавайки зад гърба на св. Ир. Ц., рита Г.Т. в главата. Св. С. изблъсква подс. Р. Р. и групата започва да излиза от заведението, като на излизане от помещението подс. Р. Р. събаря стилаж намиращ се до входната врата.

От  свидетелите очевидци конкретно  св. И. Ц. /и то само в показанията си от досъдебното призводство/ е направила подробен разказ за случилото се, описвайки поведението на всеки един участник в сбиването. Впоследствие, вече в съдебната фаза  тази свидетелка дава твърде уклончиви показания, твърдейки, че  не е видяла някой да удря пострадалия, понеже била в някаква стаичка точно тогава. Тези й последващи показания не могат да бъдат кредитирани – свидетелката очевидно всичко е видяла, тъй като присъствието й при самия инцидент е видно и  от видеозаписа. Без да се търси конкретен отговор на въпроса какво е мотивирало тази свидетелка в съдебната фаза да променя показанията си /познанството й с някои от подсъдимите или друга причина/, то вън от всякакво съмнение е, че именно показанията й от досъдебното производство /дадени скоро след самия инцидент/ и прочетени в хода на съдебното следствие са правдиви и именно на тези първоначални показания на тази свидетелка съдът основава фактическите си изводи.  Свидетелите М. Р. и Св. С. също са били очевидци на самия инцидент. М. Р. сочи, че изобщо не видял някой да удря някого, но очевидно всичко е видял, защото непосредственото му присъствие при инцидента се установява от видеозаписа. И от казаното от този свидетел също се установяват присъстващите лица. Св. Св. С. в показанията си от досъдебното производство сочи, че явно някой от тяхната група е нанесъл побой или ударил пострадалия, защото свидетелят го видял паднал на земята, но твърди, че не може да каже кой го е ударил. Сочи обаче, че е хванал за ръката подсъдимия Д. Р. за да го спре, задавайки му въпроса “Какво правите”. В тази част показанията на Св. С. от досъдебното производство са явно правдиви и подкрепят извода, за непосредственото участие в побоя и на подсъдимия Д. К. – наложило се е свидетелят да го възпира. На записа не се вижда подс. Д. К. да удря пострадалия, но се вижда, че влачи тялото му по пода. Става дума за явно брутално влачене, което, както се вижда от видеозаписа, е част от агресията над пострадалия и е насочено към улесняване и продължаване на побойническите действия над него. С оглед изложеното съдът не приема доводите на защитата, че с това влачене на тялото на пострадалия подс. К. е искал да го измъкне от останалите, които го биели – явно е че с това действие побоят продължава. Свидетелят Св. С. е разпознал на досъдебното производство подсъдимитне Р. Р. и Т. Г. като участници в сбиването. На възпроизведения видеозапис действията на всеки от тях, както се посочи, са ясно видими.  Поради това и предвид всички налични доказателствени данни, съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка относно нанесения над пострадалия побой е доказана по неоставящ съмнение начин.

   За състоянието на пострадалия след инцидента показания дават  свидетелите Ир. Ц., П. П., П. П., Ст. С. /негова майка/, Ст. П., медицинските служители В. М., Г. Д..

 Назначените медицински експертизи конкретно установяват състоянието на пострадалия  и причините за същото.  Съдът кредитира изцяло изводите на вещите лица по назначените медицински експертизи, тъй като намира, че не съществуват каквито и да е причини за някакво съмнение в правилността на тези заключения. В последователно извършваните експертизи вещите лица очертават уврежданията получени от пострадалия, състоянието до което са довели, като неизменно изводът до който стигат е, че описваното състояние на пострадалия е в пряка причинна връзка с нанесения му на процесната дата побой. Като съществено увреждане, се изтъква, това, че на пострадалият е причинен Хеморагичният инсулт, за който се установява, че  е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 13.11.2010г.  и е получен от сътресението на главата и тялото при нанесените удари с юмруци и ритници, или от рязкото повишаване на стойностите на артериалното налягане в резултат на психоемоционалния стрес по време и непосредствено след инцидента. При мозъчна контузия и вътремозъчен кръвоизлив, както е в случая, е възможно, след инцидента да има известен интервал от време /пострадалият не е изпаднал в безпомощно състояние веднатга/ - така нареченият “светъл период”, при който няма изявена неврологична симптоматика, а постепенно с развитието на мозъчен оток и вътремозъчния хематом се проявява общомозъчната и огнищна неврологична симптоматика.

             От заключението на назначената при предходното разглеждане на делото пред РРС   /НОХД №884/2011г./ Допълнителна комисионна съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установява, че към него момент /към 17. 06.2012г., когато е прегледан пострадалия/ здравословното му състояние трайно и необратимо се влошава и е с изразена неврологична симптоматика и свързан с нея двигателен дифицит: централно увреждане /лезия/ на десен подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия /изразено затруднение в говора - неразбираем говор/; промяна на съзнанието - психоорганичен синдром /увреда на почти
всички корови функции, вкл памет и интелект, когниция и мислене/; изразена    десностранна    еластична    хемипареза    -    флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясна ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало с медиална дивиация /изкривяване на ходилото навътре/, флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна  походка -  възможна  с  помощно техническо  средство /четириопорен бастун/ по типа на Вернике-Ман.

        Така описаните увреждания са обусловили: Продължително    разстройство    на    съзнанието    -    тежък психоорганичен синдром; Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - поради  претърпения  мозъчно-съдов  инцидент /хеморагичен мозъчен инсулт/; Осакатяване на десния горен крайник - загуба на хватателната функция  /придружена  с  флексионна   контрактура  на   дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясна ръка/; Загуба на речта /от централен мозъчен произход/ с постоянен характер  -  неразбираема  реч /изцяло  нарушена  нормална способност за осъществяване на контакт/; Трайно затруднение в движението на десния долен крайник - екстензионна   контрактура   на   дясно   стъпало   с   медиална дивиация  /изкривяване   на   ходилото   навътре/,   флексионна контрактура   на   пръстите  на  десния   крак,   силно  изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна походка - възможна с помощно техническо   средство   /четириопорен   бастун/   по   типа   на Вернике-Ман; Общо   разстройство   на   здравето,   неопасно   за   живота   - травмена    церебрастения    с    голяма    продължителност    - неврозоподобни    оплаквания,    неврологична    симптоматика /посттравматичен световъртеж и главоболие, неповлияващо се от медикаменти/ и вегетативни вазомоторни нарушения.

           В това заключение вещите лица отново подчертават, че всички описани увреждания са в пряка причинно -следствена връзка с преживения от пострадалия хеморагичен мозъчен инсулт, получен от закритата черепно-мозъчна травма при нанесения побой на 13.11.2010г. Тези изводи поддържат и в съдебното заседание.

             Назначената в  хода на настоящото съдебно следствие комисионна съдебномедицинска експертиза със задача да даде заключение относно актуалното състояние на пострадалия към момента, с оглед изминалия период,  установява, че  към 17.11.2014г., като пряка последица от претърпяната черепно-мозъчна травма- хеморагичен мозъчен инсулт, освидетелстваният е развил: тежък психоорганичен синдром манифестиран с увреда на активното внимание, паметно-когнитивните функции и интелекта на фона на  изразена неврологична симптоматика и свързан с нея двигателен дефицит- персистираща частична моторна афазия, изразена едностранна спастична хемипареза /изразена екстензионна контрактура на дясно стъпало и флексионна контрактура на лява колянна става/; в динамика – регрес на когнитивните сфери по органичен тип, леки към умерени нарушения в устойчивостта и концентрацията на вниманието. Разстройства в речта и говора – моторна афазия. С изразени паметови разстройства, предимно с нарушения на фиксационната и репродуктивна памет, снижен интелект.

                  Така описаните увреждания са обусловили:

                    1.Продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; 2. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота- поради претърпяния мозъчно – съдов инцидент /хеморагичен мозъчен инсулт/; 3. Загуба на речта /от централен мозъчен произход/ с постоянен характер – неразбираема реч /изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт/;  4. Трайно затруднение в движението на десния горен крайник – флексионна контрактура на дясната лакътна става и китка; хипотрофия на мускулатурата; статичен тремор на дясната предмишница; 5. Трайно затруднение на движението на десния долен крайник – изразена екстензионна котрактура на дясното стъпало, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става; мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна походка – възможна с почощно техническо средство /четириопорен бастун/; силно изразен болезнен спастицитет на паретичните крайници. Здравословното състояние на пострадалия, към момента, сочи, че може да се грижи за себе си. Поради травмената болест на мозъка и тежкия психоорганичен синдром с подлежащи необратими когнитивни смущения Експертизата не препоръчва Т. да участва в съдебно заседание. Състоянието не позволява да да дава показания поради сериозното увреждане на трите компонента на паметта. Катамнезното проследяване отчита, че през последните две години състоянието не търпи съществена динамика, както по отношение на неврологичните усложнения, така и по отношение на психоорганичния синдром. Поради изчерпването на органичните компенсаторни възможности на освидетелствания не се очаква обратно развитие на болестните симптоми.

   Тази последна експертиза всъщност потвърждава направените преди това констатации, допълва ги и като краен извод подчертава необратимостта на болестните симптоми на пострадалия.

С оглед изложеното, съдът намира за установено по несъмнен начин, че състоянието на пострадалия, установено от вещите лица, а и от приложената медицинска документация, е в пряка причинна връзка с нанесения му побой от подсъдимите. Очевидно е,  че тази констатация не може да се оспорва с реални доводи. Самия ход на изследваните събитията сочи побоя нанесен на пострадалия като факторът довеждащ го до констатираното тежко състояние и  експертните заключения установяват категорично изложените закономерности.  

            Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянията си подсъдимите Д.М.К. и Р.Н.Р.  са осъществили състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимият Т.П.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 1, и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК., тъй като на 13.11.2010г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, тримата подсъдими, в съучастие помежду си като съизвършители, са  причинили тежка телесна повреда на Г.К.Т. ***, изразяваща се във видими травматични увреждания – кръвонасядания по главата, гърдите и левия горен крайник, охлузвания в лявата брадичкова област, скенеграфски доказан хеморагичен мозъчен инсулт (вътрешно мозъчен хематом в лявата теменна област), с изразена неврологична симптоматика; централно увреждане (лезия) на десните лицев и подезичен нерв; моторна и частична сензорна афазия (изразено затруднение в говора – неразбираем говор); промяна в съзнанието – психоорганичен синдром (увреда на почти всички корови функции, включително памет и интелект, когниция  и мислене); изразена десностранна спастична хемипареза – флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, невъзможна хватателна функция на дясна ръка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка, екстензионна контрактура на дясно стъпало, с медиална дивиация (изкривяване на ходилото навътре), флексионна контрактура на пръстите на десния крак, силно изразена мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става, глезенна става, и ходило, на фона на продължаваща рехабилитация, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство (четириопорен бастун) от типа на Вернике-Ман, положителни симптоми на Хоффман, Трьомнер и Бабински в дясно; тазови резервоари – контролира, довели до продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия поради претърпения мозъчно съдов инцидент (хеморагичен мозъчен инсулт); осакатяване на десен горен крайник – загуба на хватателната функция придружена с флексионна контрактура на дясна лакътна става, тежка флексионна контрактура на дясна китка, изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка;  загуба на речта (от централен мозъчен произход) с постоянен характер – неразбираема реч (изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт на пострадалия Т.), като деянието е извършено по хулигански подбуди, а по отношение на подсъдимия Т.Г. и в условията на повторност.  Подсъдимите са нанесли удари по тялото и главата на пострадалия, повалили са го на земята, тялото му е влачено по пода, след което е продължило нанасяне на удари с ръце и ритници. При това тримата подсъдими са действали като съизвършители – задружно – всеки от тях е участвал пряко в извършването на побойническите действия спрямо пострадалия – подсъдимият Т. Гр. е нанасял удари на пострадалия, подсъдимият  Р. Р. му е нанасял  удари и ритници, а подс. Д. К. е започнал да влачи тялото му по земята, извличайки го на по-широко място, за да улесни действията на биещите го и допринасяйки по този начин за безпомощното му състояние. Действията на всеки един от тримата подсъдими са допринесли за настъпилия краен резултат – уврежданията на пострадалия, определени като тежка телесна повреда. В случая става дума именно за тежка телесна повреда, който извод се подчертава и от последното заключение на вещите лица по назначената от настоящия съдебен състав експертиза, които определят реузултатите от уврежданията причинени на пострадалия като: 1.Продължително разстройство на съзнанието – тежък психоорганичен синдром; 2. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота- поради претърпяния мозъчно – съдов инцидент /хеморагичен мозъчен инсулт/; 3. Загуба на речта /от централен мозъчен произход/ с постоянен характер – неразбираема реч /изцяло нарушена нормална способност за осъществяване на контакт/;  4. Трайно затруднение в движението на десния горен крайник – флексионна контрактура на дясната лакътна става и китка; хипотрофия на мускулатурата; статичен тремор на дясната предмишница; 5. Трайно затруднение на движението на десния долен крайник – изразена екстензионна котрактура на дясното стъпало, вторична екстензионна контрактура на лява колянна става; мускулна атрофия на десния крак, повече на подбедрицата, затруднена самостоятелна походка – възможна с помощно техническо средство /четириопорен бастун/; силно изразен болезнен спастицитет на паретичните крайници. Тази последна експертиза, назначена с цел установяване актуалното състояние на пострадалия, с оглед изминалия от предходните експертизи период, всъщност потвърждава изводите на експертизата извършена при предходното разглеждане на делото в съдебна фаза – не отчита видима динамика в състоянието му. А всички педходни експертизи установяват причинната връзка между действията на подсъдимите, причинените на пострадалия увреждания  и като следствие настоящото му тежко състояние.  

     От субективна страна – подсъдимите са действали при условията на пряк общ умисъл – напълно съзнателно и целенасочено. Били са наясно, че извършват посегателство върху личността на пострадалия, че вследствие на действията си ще му причинят телесни увреждания.  С  оглед характера на действията си подсъдимите при всички случаи са целели /всеки един от тях/, нанасянето на съответни увреждания на пострадалия. Всеки един от подсъдимите е осъзнавал тежестта на собствените си действия, но е и бил наясно и с действията на другите подсъдими, с техния характер и тежест. Доколкото се изтъкват доводи от защитата, че подсъдимите не са действали с умисъл за причиняване конкретно на настъпиля противоправен резултат, то следва да се изтъкне, че в правната теория, а и в съдебната практика е безспорно положението, че при причиняване на умишлени телесни повреди умисълът на дееца принципно не може да бъде конкретизиран по съдържание дотолкова, че да се отнесе към съответен вид телесна повреда /лека, средна или тежка/. Но деецът действа с пряк умисъл за причиняване именно на телесна повреда /дори същата да  е неопределена  в представите му по характер/ и именно това определя престъплението като извършено при пряк умисъл, като деецът носи отговорност за по-тежкия причинен резултат. 

     И тримата подсъдими, нанасяйки побой над пострадалия са действали по хулигански подбуди – пострадалият с нищо не ги е предизвикал, подсъдимите и пострадалия дори не са се познавали. Очевидно подсъдимите са търсели саморазправа. Целели са да демонстрират превъзходство, надмощие, търсейки жертва на гнева си за това, че някой си бил позволил да засегне техен познат. При това са избрали жертвата на гнева си съвсем произволно, без никаква провокация от страна на пострадалия. Така са демонстрирали незачитане на всякакви морални норми.

     С оглед предишното осъждане на подс. Г., посочено по- горе, за престъпление по чл.131,ал.1,т.7,пр.2 във вр.с чл.129,ал.1 от НК, то по отношение на този подсъдим е налице и квалификацията “повторност” на деянието.

        На следващо място тримата подсъдими, като съизвършители са извършили престъпление “хулиганство” по смисъла на чл. 325, ал. 2, пр. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 13.11.2010 г. в бензиностанция “Път Консулт”, в близост до с. Гецово, общ. Разград, в съучастие като съизвършители, тримата подсъдими са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието им по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. Веднага след влизането си в сградата на бенциностанцията подс. Р. Р. умишлено събаря един стилаж от щанда пред касата. И тримата подсъдими започват да разпитват св. И. Ц., а и пострадалия за лицата които са били в заведението преди малко.  Тези действия от страна на подсъдимите, изразяващи се в заплашително искане на информация  за определени лица, търсене на обяснение какво били правили тези лица, очевидно с цел откриване на тези лица и искане на сметка от тях, сами по себе си са непристойни действия. След това подсъдимите нанасят побой на пострадалия Т., демонстрирайки чувство за безнаказаност, смятайки, че налагат назидание, налагайки волята си някой задължително да пострада, тъй като техен познат бил засегнат. Така тримата подсъдими са предизвикали силен страх у св. Ц. и пострадалия Т., скандализирали са не само тях, но и явно някои от придружаващите самите подсъдими свидетели – конкретно св. Св. С., който видно и от видеозаписа се опитва да преустанови побоя, явно осъзнавайки недопустимостта на случващото се. На излизане  от сградата на бензиностанцията подс. Р. Р. отново събаря един стилаж, намиращ се до входната врата. Извършените от подсъдимите действия са непристойни – брутални, скандални, грубо нарушаващи обществения ред – потъпкващи всякакви норми на благоприличие и морални устои, изразяващи явно неуважение към обществото – демонстрация на безнаказаност, превъзходство, демонстация за някакво убеждение, че имат право да наказват произволно по свое усмотрение. Извършеното от тримата подсъдими  се отличава с изключителна дързост – подсъдимите са проявили упоритост – продължили действията си, въпреки опитите на някой от придружаващите ги  да ги спрат. Действията им в много груба форма са нарушили интересите на обществото и личността,  изразили са се в крайно пренебрежително и агресивно отношение към един непознат за тях човек.  При извършване на престъплението “хулиганство” всеки от подсъдимите е действал с пряк умисъл – съзнателно и целенасочено брутално, агресивно и очевидно със съзнанието, че в тази насока действат и останалите подсъдими, следвайки една обща  цел за предизвикване на страх у присъстващите. В този смисъл и тримата подсъдими са действали като съизвършители при общ пряк умисъл. С оглед доводите на защитата, че в случая не може да се поставя въпрос за хулиганство, понеже било налице поглъщане от по-тежкото престъпление и доколкото се изтъква, че е невъзможна идеална съвкупност между умишлено причиняване на телесна повреда и хулиганство, то тези доводи не се приемат от съда. Достатъчно е тук да се напомнят положенията постановени с Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, като в раздел  I, т.3 от същото постановление изрично се разглежда като възможна хипотезата на идеална съвкупност между телесна повреда и хулиганство, а в т. 7 от същия раздел отново се поставя въпросът за идеалната съвкупност между престъплението хулиганство  и други престъпления и принципно се   отрича поглъщаемостта. В случая с оглед всички данни съдът приема, че всеки един от тримата подсъдими е осъществил в условията на идеална съвкупност наред с умишленото  нанасяне на телесна повреда пострадалия, също така и престъплението  “хулиганство”.

   Индивидуализирайки наказанията на тримата подсъдими за извършените от тях престъпления съдът намира, следното: Относно нанесената от тримата подсъдими тежка телесна повреда на пострадалия, съдът намира, че спрямо тримата подсъдими са налице отегчаващи обстоятелства. На първо място начинът на извършване на деянието от тримата подсъдими ги характеризира като крайно агресивни личности, склонни с лекота да нарушават установения ред и да прибягват до брутална саморзаправа спрямо лица, които с нищо не са ги провокирали. На пострадалия са причинени  крайно тежки увреждания. И тримата подсъдими са с лоши характеристични данни.

       Индивидуалното участие на тримата подсъдими в причинената на пострадалия тежка телесна повреда е разбира се  различно. Участието на подсъдимия Д. К. в побоя над пострадалия не е дотолкова интензивно, калкото участието на другите двама подсъдими. За този подсъдим като смекчаващо обстоятелство следва да се посочи, че след побоя е опитал да окаже някаква помощ на пострадалия – помогнал е на св. И. Ц. да го вдигнат, залял го е с вода за да го свести. Може да се приеме, че в този момент, наистина късно,  същият подсъдим е осъзнал, че той и двамата му съучастници са извършили нещо недопустимо и е опитал по някакъв начин да намали вредата от случилото се. Осъзнаването му обаче е настъпило късно – след като пострадалият вече е бил бит и то с явното участие на подсъдимия Д. К., както се обсъди по-горе. Това именно умишлено участие на този подсъдим в побоя е и основанието за наказателната му отговорност, а помощните действия, извършени от него спрямо пострадалия след побоя, следва да се вземат предвид като смекчаващи обстоятелства, дори и да не са имали някакъв видим ефект. Отчита се и че този подсъдим не е осъждан към момента на деянието. Затова и съдът намира, че на  подсъдимия Д. К. за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Така определеното наказание е значително над минималния законов размер, но под средния законов размер и съдът намира, че е справедливо с оглед оправянето на дееца.

           По отношение на подс. Т. Г., относно престъплението “тежка телесна повреда”, са налице отегчаващите обстоятелства, посочени по-горе, като общи за тримата подсъдими. Подсъдимият Т. Г. е с по-съществено участие в побоя над пострадалия /в сравнение с подс. Д. К./. Следва да се изтъкне, че именно  подс. Г. започва побоя - той нанася първите удари на пострадалия. Спрямо този подсъми е налице още един квалифициращ признак, а именно “повторност”, тъй като и в предходен момент е осъждан за нанасяне на телесна повреда. Подсъдимият Т. Г. е осъждан и в други случаи – извън осъждането му определящо квалификацията “повторност”. Поради изложеното и предвид явния превес на отегчаващите обстоятелства, съдът намира, че на този подсъдим за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 1, и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК следва да се наложи наказание надхвърлящо средния законов размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ, като може да се разчита, че с това наказание ще се въздейства достатъчно ефективно за поправянето на подсъдимия.   

             И по отношение на подс. Р. Р., относно престъплението “тежка телесна повреда”, са налице отегчаващите обстоятелства, посочени по-горе, като общи за тримата подсъдими. За този подсъдим следва да се каже и че е с най – съществено участие при нанасяне на побоя над пострадалия. Проявил е най - голяма упоритост – той е повалил пострадалия на земята, нанася му най много удари и ритници, побойническите му действия са най-продължителни и брутални. Съдът отчита, че към момента на извършване на деянието не е осъждан. Поради изложеното и предвид явния превес на отегчаващите обстоятелства, съдът намира, че на този подсъдим следва да се наложи наказание надхвърлящо средния законов размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ, като може да се разчита, че с това наказание ще се въздейства достатъчно ефективно за поправянето на подсъдимия.    

 За престъплението по чл.325, ал.2, пр. 4 във връзка с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в съучастие от тримата подсъдими, съдът намира, че с оглед характера на извършената от тримата подсъдими в случая хулиганска проява, то същата се явява с по- висока тежест в сравнение с типичните случаи на хулигански прояви. Тримата подсъдими са действали нагло, демонстративно скандално, заплашително, като проявената първоначална заплашителност се е изразила в безконтролна агресия. За това престъпление, съдът намира, че на тримата подсъдими с оглед тези отегчаващи обстоятелства, които са в явен превес, следва да им бъде наложено наказание в размер, надхвърлящ средния законов размер. При това съдът намира, че за извършеното от подсъдимите Д. К., Т. Г. и Р. Р. в съизвършителство престъпление по чл.325, ал.2, пр. 4 във връзка с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на всеки един от тримата подсъдими следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

 На основание чл.23, ал.1 от НК, на  подс. Д. К. следва да се определи едно общо наказание  за двете извършени престъпления в размер на по-тежкото от наложените му две наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор /чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС/. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК следва да се приспадне от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият Д. К. е бил задържан  за времето от 17.11.2010 година до 19.11.2010 година, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 20.11.2010 година до 26.11.2010 година.

      На основание чл.23, ал.1 от НК, на  подс. Т. Г. следва да се определи едно общо наказание  за двете извършени престъпления в размер на по-тежкото от наложените му две наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор /чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС/. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът следва да  приспадне от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият Т. Г. е бил задържан за времето от 17.11.2010 година до 19.11.2010 година. Тъй като разглежданите престъпления са извършени в изпитателния срок на осъждането на позд. Т. Г. по НОХД № НОХД №153/2009г. на РС – Нови Пазар, то наложеното по същото дело наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, на основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение. Приведеното в изпълнение наказание следва да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, тъй като това е първото осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода –чл.59, ал.1, във вр. с чл.61,т.3 от ЗИНЗПС.

         На основание чл.23, ал.1 от НК, на  подс. Р. Р. следва да се определи едно общо наказание  за двете извършени престъпления в размер на по-тежкото от наложените му две наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор /чл.60, ал.1 от ЗИНЗПС/.  На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, и т. 2 от НК следва да приспадне от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият Р. Р. е бил задържан за времето от 17.11.2010 година до 19.11.2010 година, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” от 19.11.2010 година до 26.11.2010 година.

     Основателен е предявеният от пострадалия граждански иск за солидарно осъждане на подсъдимите за заплащане на неимуществени вреди, причинени от престъплението  “тежка телесна повреда”, нанесена на пострадалия от подсъдимите. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая виновното и неправомерно поведение на подсъдимите спрямо пострадалия, причинната връзка между деянията на подсъдимите и тежкото състояние на пострадалия се доказват в настоящия процес. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В резултат на побойническите действия спрямо него пострадалият Г. Т. е получил тежки увреждания, които назначените експертизи установяват.  Понастоящем пострадалият е в невъзможност да води пълноценен живот, не може да се движи нормално, може да се обслужва само  в най елементарно отношение.  Както се установява,  няма изгледи за реално подобрение на здравослонтото му състояние. Състоянието му е такова, че е свързано с една постоянна опасност за живота му. Отделен е въпросът за причинените му болки и страдания. При това съдът намира, че гражданският иск е основателен в размера, в който е предявен и тримата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на пострадалия Г.К.Т. сумата 90 000.00лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.  Претенция за законната лихва е предявена от страна на пострадалия още при първоначалното разглеждане на делото. Същата претенция  се  счита неразривно свързана с главния иск за присъждане на неимуществени вреди /уточнен от прокурора в съдебното заседание/  и в този смисъл съдът я разглежда.

С оглед изхода на делото подсъдимите Д. К., Т. Г. и Р. Р. следва да заплатят по сметка на държавния бюджет сумата 1436.49лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 3531,00 лв за извършени разноски в съдебното производство /включително сумата 922.00 лева разноски при предходното гледане на делото в съдебна фаза/, и сумата 3600.00 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

                              Мотивиран така съдът постанови присъдата си                                                                                  

                                                        

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: