Мотиви към Присъда №20/22.01.2015г., постановена по НОХД №567/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Х.А. *** за това, че за времето от 05.01.2011г. до 31.10.2013г. в гр. Разград, обл. Разград и в с. Желязковец, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение №2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” – гр. Разград, представен пред служител на ТП на НОИ – гр. Разград е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в общ размер на 6679, 74лв , представляващи изплатени пенсии – лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия, собственост на ТП на НОИ – гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Подсъдимият дява обяснения, в които отрича вината си – твърди, че наистина имал заболяванията, посочени в процесното експертно решение. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице – ТП на НОИ гр. Разград, претендиращо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 6679, 74лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Х.А. е роден на *** ***. Същият е с начално образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият А.Х.А. е жител ***. Същият никога не бил лекуван в Комплексен онкологичен център /КОЦ/-Русе ЕООД. По тази причина и същият не се води на диспансерен учет и не му били издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК. Подсъдимият не бил хоспитализиран и в Клиника по урология към МБАЛ «Св. Марина» ЕАД-гр. Варна и не му било прилагано лечение. По тази причина той не се води в болничната документация на клиниката и от там не му били издавани никакви документи. Единствено на 15.04.2014 г. подс. А. посетил Приемно-спешен кабинет към болницата, но без да е хоспитализиран в която и да е клиника.

Въпреки това подс. А. се сдобил по неустановен начин и от неустановено в хода на делото лице, с неистински официален документ на негово име -Експертно решение № 2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, на което бил придаден вид, че е подписан от д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р В.Х.М. и д-р П.И.И. за „Председател” и „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. В експертното решение е посочено, че се издава на база изследване, отразено в Епикриза от МБАЛ «Св. Марина» ЕАД-Варна. В това решение било посочено, че подс. А. е с намалена работоспособност 100 %, считано от 16.10.2009 г.

На 05.01.2011 г. подс. А.А. се явил в РУ “Социално подпомагане” към ТП на НОИ-град Разград. Св. С.Х.-*** му предоставила екземпляр от заявление за отпускане на лична пенсия. Св. Х. сверила данните от личната му карта и ги записала в заявлението, което било заведено с вх. № МП-202/05.01,2011 г. Едновременно с това подс. А. подал и заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от Кодекса за социално осигуряване. Това заявление било прието и заведено от служителя с вх. № МП-203/05.01.2011 г. Подс. А. приложил копие от Експертно решение № 2274 от 20.12.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград.

Въз основа на документите, подадени от подс. А., било издадено Разпореждане № ********** от 04.02.2011 г. на ТП на НОИ-Разград, в което било вписано, че на подс. А. се отпускат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 156,49 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 30,26 лева за периода от 16.12.2010 г. със срок на инвалидността до 01.12.2013 г. включително. Двете пенсии в общ размер на 186,75 лева месечно подс. А. получавал до 31.05.2012 г. След актуализация подс. А. получавал пенсии в общ размер на 197,01 лева месечно до 31.03.2013 г. включително. След тази дата размерът на месечните лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност бил определен на 205,50 лева, които били изплащани на подс. А. до 31.10.2013 г.

Първоначално отпусната пенсия била изплащана с пенсионен запис в Български пощи. подс. А. получавал пенсиите от 7-мо до 20-то число на съответния месец в пощенската станция на с. Желязковец. Пенсииите му били изплащани до 31.10.2013 г, след което било прекратено тяхното изплащане, поради установеното несъответствие в медицинската му документация. Така за времето от от 05.01.2011 г. до 31.10.2013 г. включително подс. А. *** пари на обща стойност 6679,74 лева, представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, отпусната за времето от 16.12.2010 г. до 31.10.2013 г.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза - Протокол № 140 от 16.06.2014г. е видно, че:

1.Саморъчните подписи за „Председател” и „Членове” в експертно решение № 2274/20.12.201 г. не са изпълнени съответно от Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М. и П.И.И..

2.Саморъчният подпис за „получил решението” в експертно решение № 2274/20.12.2010г. не е изпълнен от А.Х.А..

3.Отпечатькът от печат в експертно решение № 2274/20.12.2010г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Ив. Рилски” - гр.Разград.

Видно от заключението на изготвената счетоводно-икономическа експертиза, за периода от 16.12.2010г. - 31.10.2013г. /вкл./, А. Х. А., ЕГН ********** е получил суми като лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия в размер на 6679.74 лева

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите П.И., В. Ш., Р.Д., М. М., В. М. и С. Х., назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. По несъмнен начин се установяава, че подсъдимият се е ползвал от Експертно решение № 2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, на което бил придаден вид, че е подписан от д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р В.Х.М. и д-р П.И.И. за „Председател” и „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. Същите медицински лица в свидетелските си показания сочат, че документът не е подписан от тях и освен това видът на документа не отговарял на образеца, който ползвали при издаване на такива решения – липсвали инициалите на лекаря съставил документа, които били задължителни. Назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза също установява, че процесното експертно решение не е подписано от посочените в него лекари. Тези данни по един недвусмислен начин доказват, че документът, който подсъдимият е ползвал е неистински – не е бил подписан от лицата, посочени като лекарска комисия, а явно от други лица или лице. При това на подсъдимия няма как да не му е било ясно, че се е ползвал от един неистински документ. Подсъдимият не е минавал пред лекарска комисия и е знаел, че по начина по който е снабден с процесното решение то няма как същото да е истински документ – наясно е бил, че същото не произхожда от институцията посочена в същото решение като издадел. Напълно ясно му е било, че всъщност е снабден с неистински документ и съзнателно се е ползвал от този неистински документ. Не е спорно обстоятелството, че въз основа на този документ му е отпусната лична пенсия за инвалидност и не е спорно, че в процесния период на подсъдимия по този ред са изплатени суми в общ размер от 6679,74 лв като пенсия. Последните обстоятелства се установяват от приложените писмени доказателства и заключението на изготвената счетоводно-икономическа експертиза.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК. Подс. А. лично се е ползвал от неистински официален документ-Експертно решение № 2274 от 20.12.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ-гр. Разград, заблуждавайки ги по този начин, че в негова полза е налице правно основание за разпореждане от страна на служителите за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност. В случая именно представеното от подсъдимия неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане пенсия за инвалидност на подсъдимия. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства в общ размер 6 679,74 лева без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. А. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност той няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Доколкото в случая се изтъква, че подсъдимият имал основание да получи съответната пенсия, защото имал заболяванията описани в експертното решение, то съдът намира, че следва да се каже следното: Независимо от това какви заболявания има подсъдимият, то правното основание за отпускане на пенсия за инвалидност е съответно експертно решение, каквото не е издавано за подсъдимия – само компетентната експертна лекарска комисия може да определи по изискуемия начин състоянието на подсъдимия и нивото на неработоспособността му и само тази преценка може да бъде основание за отпускане на пенсия за инвалидност. Изследването на здравословното състоянието на подсъдимия, вече в хода на делото, не може да има такъв ефект. Затова и крайният извод, че подсъдимият не е разполагал с правно основание да получи сумите предмет на престъплението не може да бъде разколебан.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А.А., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че не е осъждан. При това намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в минималния законов размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. В случая не е оправдано да се приложи чл.55 от НК, с оглед немалкия размер на присвоената сума. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателен е и предявеният граждански иск и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на ощетеното юридическо лице сумата от 6679,74лв, която сума неправомерно е присвоил, ведно със законната лихва считано от 31.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: