МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3/09.01.15 г. по НОХД № 624/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Т.Д.Т., е за това че: На 13.05.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: мобилен телефон «Самсунг Галакси Янг Блу» на стойност 180,00 лв., СИМ карта на Глобул на стойност 12,00 лв., черен силиконов калъф на стойност 15,00 лв., черна чантичка от промазка на стойност 5,00 лв., пари в монети с различен номинал, настойност 1,20 лв., всичко на обща стойност 213,20 лв. от владението на E.Ерш. Ехл. от гр. Разград и собственост на Г.Н.С. от с.гр.; мобилен телефон «Самсунг S 5220” на стойност 110,00 лв., СИМ карта на М-Тел на стойност 12,00 лв., карта памет 2 гигабайта на стойност 8,00 лв., черна чантичка от промазка на стойност 5,00 лв., пари в банкнота с номинал на стойност 2,00 лв., 2 бр. секретни ключове за входна врата, на стойност 4,00 лв., всичко на обща стойност 141,00 лв. от владението на Г. С. *** и собственост на С.С.О. от с.гр., всичко на обща стойност 354,20 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като подсъдимият макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -престъпление по чл. 194, ал.1 във вр. с ал.2б, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК.

Производството се е развило по реда на глава 27 - ма от НПК – по чл.371 т.2 от кодекса, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие доказателства за тях да не бъдат събирани.

В хода на съдебното призводство представителят на РРП е поддържал така повдигнатото обвинение, сочейки че същото е доказано по несъмнен начин и е предложил на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” над средния размер предвиден в закона за съответното престъпление, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от една година и шест месеца, на основание чл. 69 от НК.

Като прецени събраните в хода на досъдебното производство, съобразно правилата на НПК доказателства и доказателствени материали и направеното от подсъдимия самопризнание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

През учебната 2013/2014 г., подсъдимият бил ученик в 9-ти клас на “Спортно училище” в гр. Разград.

На 13.05.2014 г., около 15,00 ч., той се намирал на спортната площадка на ОУ «Никола Вапцаров» в гр. Разград. По същото време там били и малолетните свидетели Г. С. С. и E.Ерш. Ехл. – ученици в същото училище, които си играели в едно от междучасията. Те били закачили ръчните си чантички на дърво до площадката. В чантичката си Ехл. имал мобилен телефон «Самсунг Галакси Янг Блу», със СИМ карта на «Глобул», поставен в черен силиконов калъф и монети с различен номинал на обща стойност 1,20 лв. Мобилният апарат на малолетния бил закупен от неговата майка – св. Г.С., която му го дала да го ползва.

В чантичката на другия свидетел – Г. С., имало мобилен телефон «Самсунг S 5220”, с поставена СИМ карта на “Глобул” и 2 гигабайта карта – памет, банкнота от 2 лв. и два секретни ключа. Този мобилен телефон, бил купен от бащата на детето – св. О. и поставената в него карта, била регистрирана на името на последния.

Докато децата играели на площадката, подсъдимият се приближил до чантичките, които забелязал. Без никое от децата да го види, той ги откачил от дървото и бързо напуснал с тях двора на училището.

След края на междучасието, С. и Ехл., се отправили към класната стая, като забравили преди това да потърсят и вземат чантичките си от дървото. Сетили се за тях, едва когато стигнали до входната врата на училището и се върнали обратно на площадката. Там обаче, установили че чантичките им ги няма, върнали се отново в училище и разказали веднага за това на своята учителка, която пък уведомила родителите им.

Междувременно Т., се бил отправил с двете чантички към Автогара гр. Разград. По пътя той ги отворил, взел от тях мобилните телефони и парите, които вещи задържал, а самите чантички и ключовете изхвърлил в контейнер. С откраднатите пари си купил билет за автобуса за с. Каменово и с него се прибрал в селището, където живеел. В дома си, подсъдимият извадил от откраднатите апарати СИМ картите и ги изхвърлил. Вечерта на същия ден, подсъдимият се срещнал със св. Колев и заменил двата телефона за велосипеда му. Свидетелят ползвал апаратите няколко дни, след което ги дал на св. М. П., тъй като дължал пари на последния. П. своя страна, поставил в един от апаратите СИМ карта, за да го ползва, а другият дал на сестра си, за да си играе с него. Няколко дни по – късно, този свидетел поискал от св. К. зарядни устройства за апаратите. К. потърсил подсъдимия, за да ги получи от него и при проведения разговор между двамата, Т. признал че е откраднал телефоните.

В хода на досъдебното производство, с протокол за доброволно предаване от 02.06.2014 г., св. П., предал на служител на РУП Разград двата мобилни телефона - «Самсунг Галакси Янг Блу» и «Самсунг S 5220”, първият от които с постановление от 25.06.2014 г. бил върнат на собственика му – св. Г. С. и вторият от които с постановление от 08.07.2014 г., също бил върнат на собственика му – св. С. О..

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, прочетено и приобщено по реда на НПК към доказателствения материал по делото, общата стойност на вещите, предмет на престъпно посегателство е в размер на 351,00 лв.

Заключението по назначената в досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, установява че подсъдимият страда от социализирано разстройство на поведението, най – характерните симптоми на което , се състоят в трайно, устойчиво антисоциално, агресивно и предизвикателно поведение. При това поведенческо разстройство непълнолетните установяват трайни прятелски връзки с други, които често също са с девиантно поведение и заедно образуват банди. Подсъдимият е склонен към рискови ситуации. Обича показността. Често действията му са повърхностни. Своенравен. Увлича се лесно, проявява ентусиазъм при повечето дейности, но бързо изоставя започнатото. Личността на освидетелствания се характеризира с нисък социален интелект, слаба мотивация за развитие, ниски интереси, конфликтност и непокорство. Водеща е потребността от развлечение, вписване и общуване в група от връстници, стремеж към самостоятелност и несъобразяване с авторитети. Причините за това са социално – икономически: ниски доходи, многодетно семейство, отсъствие на бащата, липса на ефективен емоционален контакт и привързаност с един от родителите и др. Вещото лице заключава още, че въпреки непълнолетието си, подсъдимят е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият е неосъждан.

От представената характеристична справка на Т. е видно, че същия е регистриран в ДПС през 2009 г., като е снет от отчет през 2011 г. Последвала е нова регистрация през същата година и ново снемане от отчет поради поправяне през 2013 г. През 2014 г., отново е регистриран, като му е открито профилактично дело, заради десет противообществени прояви. В МКБППМН, по отношение на подсъдимият няма заведени възпитателни дела и няма налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373 НПК гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите С., П., К., О., С., Ехл., Б., както и от протоколите за доброволно предаване и връщане на веществени доказателства и останалите писмени доказателства. Същите се подкрепят и от направеното в хода на съдебното производство самопризнание на подсъдимия. В тяхна подкрепа са и заключенията по назначената оценъчна и съдебно – психиатрична експертизи. Посочените доказателства са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът намира че пресъздават действителната фактическа обстановка, подлежаща на изясняване по делото. Същите по категоричен начин установяват механизма на осъществяване на деянието, неговото авторство и като ги счита за достоверни съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.194 от НК. Т. е отнел чужди движими вещи от владението на малолетните свидетели Ехл. и С., собственост на техните родители С. и О., без съгласието им. С вземането на двете ръчни чантички, в които са се намирали телефоните «Самсунг Галакси Янг Блу» със СИМ карта на Глобул, черен силиконов калъф, пари в монети с различен номинал, на стойност 1,20 лв., мобилен телефон «Самсунг S 5220” със СИМ карта на М-Тел, с карта памет 2 гигабайта и пари в банкнота с номинал на стойност 2,00 лв., както и 2 бр. секретни ключове, от мястото където свидетелите са ги били оставили, подсъдимия е прекъснал фактическата им власт върху тези вещи. По - късно, с отдалечаването от местопрестъплението с тях, Т. е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство, като по този начин и изпълнителното деяние на престъплението кражба е било довършено. Осъщественото се явява и съставомерно от субектина страна – подсъдимият е съзнавал, че отнемането на вещите, прекъсването на трайната фактическа властна собственика върху тях и установяването на негова такава е ставало без знанието и съгласието на лицето, което са ги е владеели. По несъмнен начин се установява и намерението за своене на вещите чрез последващите фактически действия на разпореждане с тях – замяната им за друга вещ. Ето защо и доколкото подсъдимият, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, то следва да се приеме, че инкриминираното в обвинителния акт престъпление се явява съставомерно изцяло от субективна страна.

В случая, съдът не намира че деянието представлява продължавано престъпление по смисъла на наказателния закон. Обстоятелството, че двете чанти са били във владение на различни лица и са били собственост на различни лица, не променя правните изводи в тази насока. Чантите, които са се намирали на едно и също място, са взети от подсъдимия и едва тогава той се е отдалечил от местопрестъплението, поради което и не се касае до две отделни изпълнителни деяния на престъплението, а до едно единствено. По тези съображения и подсъдимият следва да бъде признат за невиновен в това да е осъществил деянието в условията на продължавано престъпление и оправдан по повдигнатото обвинение във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Че настоящата кражба не представлява “маловажен случай” по смисъла на наказателния закон, съдът намира независимо от ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, който не надхвърля значително размера на МРЗ за страната към датата на осъществяване на инкриминираното престъпление. От друга страна обаче, причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени в цялост, вещите са отнети от малолетни деца, а самият подсъдим е с лоши характеристични данни.

Съставомерността на престъплението от обуктивна и субективна страна принципно предполага и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

Същевременно съдът намира, че по отношение на Т. са налице предпоставките на чл.61 от НК. Действително осъщественото от него деяние не е изолирана проява. От друга страна обаче, не може да не бъде съобразено обстоятелството, че подсъдимият към моментана осъществяване на настойщото деяние е бил неосъждан. Не може да не бъде отчетена и ниската стойност на вещите предмет на настоящото престъпно посегателство и обстоятелството, че тези с по-значителна стойност са върнати на собствениците им. От особена важност съдът намира и обстоятелствата установени от характеристичната справка на подсъдимия, от които може да бъде обоснован извод, че самия той попада в категорията на “дете в риск” по смисъла на ЗЗДетето. Фактът, че на практика грижи за него не са полагани от родителите му, означава че спрямо него липсва родителски контрол, което обстоятелство само по себе си увеличава риска от криминогенни прояви. Изложеното до тук и при липса на доказателства за противното, дава основание, да се приеме, че настоящото престъпление е извършено от него поради лекомислие. В този смисъл е и заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - психиатрична експертиза, според която подсъдимия страда от социализирано разстройство на поведението, действията му са повърхностни, увлича се лесно, като водеща в поведението му е потребността от развлечение, вписване и общуване в група от връстници, стремеж към самостоятелност и несъобразяване с авторитети. Не без значение е и обстоятелството, че по отношение на подсъдимия до настоящия момент не са прилагани мерките, включени в предметния обхват на ЗБППМН. Въпреки многобройните противообществени пряви на Т., предвидения от закона механизъм за превенция и превъзпитание до настоящия момент не е прилаган. Последното съпоставено с изразеното от подсъдимия съжаление и съдействие за разкриване на обективната истина по делото, налага извод, че по отношение на непълнолетния следва да намерят приложение именно разпоредбите на ЗБППМН. Ето защо и като прецени, посоченото по – горе, намира че Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 61 от НК. Счита, че спрямо него може успешно да бъде наложена възпитателна мярка от предвидените в ЗБППМН, а именно такава по чл. 13 ал.1 т.12 – предупреждение за настаняване във ВУИ. С приложението на мярка от посочения вид ще бъдат постигнати в пълнота превантивните цели на наказателното правораздаване спрямо непълнолетния. Намира, че изпитателният срок на същата следва да бъде определен на максималния срок от 6 месеца, който съответства на тежестта на извършеното от него.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ