Обвинението срещу подсъдимия А.В.П. е за това, че на 02.07.2014 г., в гр. Разград, в съучастие, като съизвършител с неизвестно по делото лице с цел да набави за себе си и неизвестното лице имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П.Т.Р. ***, че дъщеря й си е счупила крака и за операцията й са необходими парични средства в размер на 5 000 лв. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 200 лв. - престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
Подсъдимият се е признал за виновен, като е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не бъдат събирани доказателства за тези факти, като производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Защитата на подсъдимия сачи че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, при определяне размера на следващото му се наказание.
Повдигнатото обвинение се поддържа и в
съдебно заседание от прокурора, който счита същото за доказано по несъмнен и
безспорен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване
от свобода”, редуцирано по реда на чл. 58а от НК, изпълнението на което да бъде
отложено за изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.
По делото като граждански ищец е
конституирана пострадалата П.Т.Р.,
която претендира на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия да бъде осъден да й
заплати сумата 1 200 лв, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Разградският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият е неосъждан.
През м. юни 2014 г., П. *** и бил
безработен към този момент, публикувал обява, че търси работа чрез интернет в
сайт ZOR.соm, като посочил номера на мобилния си телефон за връзка.
Няколко дни по – късно, му се обадил мъж, който се представил за д-р Г. от гр.
Разград и му предложил работа. Обяснил, че неговите задължения ще бъдат да
събира пратки от посочени от него градове и места, от хора, които дължали пари
за извършени от лекаря операции. За всяка пратка, подсъдимият щял да получава
сумата от 150,00 лв., както и да му бъдат възстановявани направените от него
разходи. П. приел предложението.
Няколко дни по – късно, доктор Г., се
обадил на подсъдимия и го изпратил в гр. Сливен, откъдето той взел парична сума
от 350,00 лв. от възрастна жена. Следвайки инструкциите на доктора, П. се
придвижил до гр. Ямбол, а от там до гр. Казанлък, откъдето също от посочени му
от последния адреси получил парична сума, хвърлена му в найлоново торбичка от
тераса на блок и друга от друг адрес. При това приемане на парите, подсъдимия предал на възрастната
жена, които му ги дала това което му бил поръчал доктора – че трябва да даде
капаро и да се върне да чака на телефона. Забелязвайки, че жената е плакала,
подсъдимият разрбал, че участва в телефонна измама, но въпреки това взел парите
и следвайки инструкцийте, като преминал през гр. Стара загора и гр. Велико
Търново, стигнал до гр. Русе. Там, П., който вече наричал непознатия си
телефонен събеседник “Георги”, тъй като счел, че той не е доктор, спазвайки указанията на последния оставил
сумата, която се намирала в него в кошче за боклук на автобусна спирка.
Последвали нови инструкции към подсъдимя да отиде в гр. Разград, където опита
да вземе пари от жена на посочен адрес, се оказал неуспешен, тъй като минувач по улицата уличил подсъдимия, в
измама.
Две седмици по – късно, на 02.07.2014 г.,
подсъдимият отново бил в гр. Разград, по инструкции на “Георги” за да получи
пари.
Междувременно, същия ден, около 15,00 ч.
неизвестният съучастник на подсъдимия, се свързал със св. Р., на домашния й
телефон ******.
Пострадалата е възрастна жена, трудно подвижна и с отслабено зрение и живее
сама в гр. Разград, ул. “******.Вдигайки слушалката на телефона, мъжки глас й казал, че
се обажда д-р Т. и че нейната дъщеря е претърпяла инцидент, при който си е
счупила крака в областта на бедрената кост. Тъй като пострадалата действително
имала дъщеря – св. М., тя приела думите за истина. Неизвестният мъж обяснил на Р.,
че понастоящем дъщеря й е в болницата, докарана от съпруга си, който давал кръв
за да стабилизират положението й. Тъй като фрактурата била много тежка, тя
трябвало да бъде оперирана спешно, в противен случай щяло да се наложи да
ампутират крака й. За необходимите за операцията медицински пирони, трябвало
незабавно да се платят 5 000,00 лв.
Р. се притеснила, тъй като не разполагала с толкова голяма парична сума, но
обещала на събеседника си да даде всичките си спестявания. Доктора указал на
възрастната жена да не затваря телефона и да тръгне към градския парк, където
санитар пратен от него щял да вземе парите. Пострадалата обяснила, че е трудно
подвижна и няма да може да стигне до там, след което получила инструкции да
слезе със сумата пред дома си, където щял да дойде санитаря. Р. събрала
наличните си 1 200 лв. в банкноти с
различен номинал и излязла пред дома си, където на улицата вече я чакал П..
П. бил получил инструкции за мястото на
срещата по телефона от своя съучастник. На адреса, той пристигнал с такси.
Веднага се ориентирал, че следва да получи парите от пострадалата и приближавайки
до нея й казал, че го праща д-р Т. и веднага ще занесе парите на лекаря. Р. му
предала сумата от 1200 лв. , които подсъдимият взел и тръгнал в посока към
центъра на града, а не към болницата.
Това накарало пострадалата да се
усъмни и след като се върнала в дома си
и след поредното обаждане от съучастника на П., при което потвърдила че е
предала всичките си налични пари, да се опита да се свърже със своята внучка по
телефона, но не успяла. Ето защо, възрастната жена отишла у съседа си св. Ш.,
който се свързал със нейния зет. Последният пристигнал малко след това и като
разбрал за случилото се, веднага подал сигнал в РУП Разград за измамата.
Междувременно П., спазвайки инструкцийте
на своя съучастник, се бил качил на автобус за гр. Русе. От получените
1 200 лв. от пострадалата, той задържал за себе си сумата от 200 лв., а останалите
1000 лв., отново пуснал в кошче на същата спирка в гр. Русе, където ставало
предаването на парите.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в
хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства. Показанията
на свидетелите Р., М., Ш., Ц., М. установяват
отделни елементи от престъпната схема осъществявана от двамата съучастници. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и при
съпоставката им с останалите доказателствени източници по делото – справки от
мобилни оператори и останалите писмени доказателства по делото, същите установяват
и механизма и авторството на престъплението разкривайки релевантните за
обвинението факти. Посочените доказателства и доказателствени материали,
прочетени и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред в хода на съдебното следствие, са взаимно допълващи
се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че пресъздават действителната подлежаща на
установяване фактическа обстановка и като подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, ги кредитира
изцяло.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна от правна страна безспорен се
явява извода, че с дейстивията си подсъдимия П. е осъществил състава на престъплението
по чл.209 ал.1 от НК, действайки в съучастие като съизвършител с неизвестно по
делото лице. С предприетите от последното измамливи действия – проведения
телефонен разговор с пострадалата Р., у същата е било възбудено заблуждението,
че нейн близък – дъщеря й, се нуждае от хирургична интервенция, поради счупване
на крака, за която следва да бъдат платени 5 000 лв. Именно мотивирана от това погрешно
впечатление, пострадалата е предала на уреченото място и време и парите на
подсъдимия П.. Поведението на последния, с твърдението му, че е изпратен от
доктор Т. и че сумата ще бъде предадена на лекаря незабавно в болницата,
представлява поддържане на изградената вече от другия съучастник невярна
представа за обективни факти от действителността. Именно тези обстоятелства са
мотивирали пострадалата да предаде паричната сума на подсъдимия. Безспорна се
явява и причинената от деянието на съучастниците имотна вреда на Р. в размер на
1 200 лева. С осъщественият акт на имуществено разпореждане с парите от страна
на пострадалата – с предаването им и получаването им от П., изпълнителното
деяние на престъплението “измама”, е
било довършено. С посочената сума, пострадалата е обеднила своя имуществен
патримониум.
По отношение на участието на всеки един от
подсъдимите в инкриминираното престъпление. Съдът не приема поддържаната от
защитата теза за участие на подсъдимия в престъплението, под формата на помагачество. Въвеждането в заблуждение на пострадалата, действително е осъществено от
неизвестния съучастник на П., при проведения от него с Р. телефонен разговор. Преповтарянето
от подсъдимия обаче, на част от неверните факти – че сумата е предназначена за
конкретен лекар и ще му бъде предадена в болницата, представляват поддържане на създаденото вече заблуждение, създало
погрешна представа у пострадалата за действителността и мотивирало същата да предадата
паричната сума на П.. Посоченото налага и извода, че участието на П. в
престъпната схема, не се изразява единствено в улесняване на престъплението и не
представлява помагачество по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, а съизвършителство
по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК,
доколкото той пряко е поддържал
заблуждението у пострадалата, като по този начин е участвал и в осъществяването
на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 209 от НК.
Че деянието е съставомерно от
субективна страна, съдът намира за безспорно при установения пряк умисъл у двамата
съизвършители, при съзнаваното възбудено и поддържано у пострадалата
заблуждение досежно посочените по – горе обстоятелства, мотивирали последната
да предприеме разпоредителни действия и исканото причиняване на имотна вреда на
последната в доказания релевантен за обвинението размер от 1 200 лв. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици. Съзнавал и че наред с него за постигане на
общия престъпен резултат действа и неговия съучастник, т. е. съществувала е
общност на умисъла. Показателно за тази общност
се явява поведението на подсъдимия преди приемането на паричната сума, при
което той е поддържал същите факти изложени вече от неговия съучастник пред
пострадалата – че пачинта сума е
предназначена за доктор Т. и ще му бъде предадена в болницата. Безспорно
установена от субективна страна се явява и специфичната цел на състава на
престъплението – набавянето на имотната облага за двамата , която е била реализирана с получаването на парите и
разпределянето им между П. и неизвестния му по делото съучастник.
Съставомерността на деянието от обективна
и субективна страна, предопределя ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимия. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за определяне
на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Липсват многобройни или
изключителни смегчаващи вината обстоятелства, които да правят и най – лекото
предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия
престъпление. При индивидуализацията на
наказанието по реда на чл. 54 от НК, като отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени тези свързани със степента на обществена опасност на деянието с оглед
значителната стойност на причинените на пострадалата имуществени вреди, както и
поначало високата степен на обществена опасност на престъпления от вида на
настоящото, съобразно зачестилия брой случаи на телефонни измами през последните
години. Като смегчаващо отговорността обстоятелство в тази насока, следва да
бъде преценено относително краткия период на мотивиращото въздействие от страна
на подсъдимия върху Р., дължащ се и на нейната лесна внушаемост. Същевременно
като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази тези с наличието на
настъпили несъставомерни вредни последици от престъплението, при имуществено
разпореждане със спестяванията на пострадалата, която е възрастна жена и
причинените у същата психически негативни преживявания. Като смегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени тези свързани с личната обществена опасност на
П., който е неосъждан. В тази насока следва да бъде преценено и изразеното от
подсъдимия разкаяние и съжалението за извършеното, съдействието му за
разкриване на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство. Ето
защо и при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира че
нему следва да бъде определено наказание на минимума предвиден в специалната
част на НК за престъпленията по чл. 209 от НК, а именно – една година лишаване
от свобода. След редуциране на същото по реда на чл. 58а от НК, съобразно
процесуалния ред, по който се е развило
съдебното производство, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
намалена с една трета от така определеното му, а именно – осем месеца лишаване
от свобода. При наличието на материалноправните предпоставки за това и като
прецени, че за поправянето на П., който е неосъждан и който е оказал пълно
съдействие за разкриване на престъплението, не е наложително това наказание да
бъде търпяно от него ефективно, съдът намира, че изпълнението на същото следва
да бъде отложено. Счита, че изпитателният срок по чл. 66 от НК, следва да бъде
определен на минимума предвиден в посочения текст от закона, а именно – три
години. Така определеното наказание, съдът намира за съответен на
престъплението и счита че посредством него ще бъдат постигнати в пълнота целите
посочени в чл. 36 от НК.
Установената съставомерност на деянието
предопределя и осъждането на подсъдимиия да заплати на гражданския ищец сумата 1 200
лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени
вреди. Налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане –
противоправното деяние, причинената вреда, причинната връзка между тях и вината
на подсъдимия. На обезвреда подлежи онова с което реално е намаляло имуществото
на пострадалата – сумата, която Р. е предала, вследствие изградената у нея
погрешна предства за основанието за разпореждане, поради което и гражданският
иск се явява основателен в пълния си предявен размер от 1 200 лв.
Законната лихва върху сумата, съгласно разпоредбата на чл. 84 ал.3 от ЗЗД се
дължи, от датата от която е претендирана от пострадалата – тази на
осъществяването на деянието – 02.07.2014 г.
Признаването на подсъдимия за виновни
предполага и осъждането му да заплати направените в хода на производството
разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.