Мотиви към Присъда №8/15.01.2015г., постановена по НОХД №702/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.С.С. *** за това, че на 30.04.2007г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Т. Ц. Т. от с. гр. е направил опит да отнеме чужди движими вещи- парична сума в размер на 18.00 лв от владението на И.А.И. от с. гр. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на четири удара в областта на лицето на пострадалия И. и намушкване с нож в задната повърхност на лявото му бедро в средната му трета, като деянието е останало недовършено, поради независещи от обв. С. причини – престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.2 от НПК, поради факта, че не е намерен на известния му адрес, обявен е за издирване и не е издирен. Защитникът му излага доводи за доказаност на обвинението и моли съдът да определи на подсъдимия наказание съобразно закона.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.С.С. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран по право/.

Подсъдимият С.С. и Т. Ц. Т. били приятели. На 30.04.2007г. двамата отишли в питейно заведение “Синьото око” в гр. Разград и там употребили алкохол. Към 00ч. на същата дата те излезли от заведението. По същото време свидетелите И.А.И. и Т.М.Т. се прибирали от рожден ден и вървели заедно. Разделили се при моста край стария театър, известен като “Панчеолу мост”. Св. И. *** покрай “Синьото око”, а св. Т. ***. Наближавайки “Синьото око” И. видял идващите насреща му С.С. /подсъдимия/ и Т. Ц.. Св. И. познавал двамата от училище - знаел, че са конфликтни. Като ги приближил те му препречили пътя и го попитали какво прави. Св. И. отговорил, че бърза да се прибере в къщи. Подсъдимият С. го попитал има ли пари и посегнал към джоба му. Св. И. имал 18 лв, но казал, че няма пари и се дръпнал назад. Т. Ц. застанал зад него и му казал да стои спокойно, при което двамата с подсъдимия започнали да го блъскат. И. хванал ръката на подс. С., опитващ се да бръкне в джоба му, но последният посегнал с другата си ръка към джоба му за да търси пари. В същото време св. Т.М.Т., който се отдалечавал, се обърнаел назад и видял двамата нападатели да блъскат И.. Върнал се и се приближил до тях, питайки ги какво става. Тогава Т. Ц. го нападнал и започнал да го удря с юмруци в лицето и накрая го съборил на земята. Подсъдимият С. от своя страна започнал да нанася удари с юмруци в лицето на св. И.. След това подсъдимият бръкнал в джоба си и извадил джобен нож с дясната си ръка. Замахнал с ножа към И., който се обърнал за да избегне удара, при което подсъдимият му нанесъл прободна рана с ножа в задната част на дясното бедро. Св. И. останал на крака, помогнал на падналия Т.М. да се изправи и двамата бързо се отдалечили от мястото. Подс. С. и Т. Ц. тръгнали след тях, но изостанали. Т.М. изпратил И. до дома му, понеже кървял. Родителите на последния извикали спешна помощ и св. И. бил приет в болница, където останал 5-6 дни.

Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента на 30.04.2007г. пострадалия И.И. е получил прободно-прорезна рана по задната повърхност на лявото бедро в средната му трета. Описаното увреждане може да бъде получено по начин, както съобщава пострадалия – при намушкване с нож и е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - увреждане представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Средният срок за приключване на оздравителния процес е около 10 дни.

Пострадалият Т.М.Т. е с раскъсно-контузна рана в дясната половина на брадата по ръба на долната челюст, с лек оток на меките тъкани в същата област, насинявания на кожата с лек оток на меките тъкани в лявата скулова област и външния ъгъл на лявото око. Описаните увреждания са резултат на действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с ръка, както се съобщава по делото. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – увреждане, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

По отношение на Т. Ц. Т. делото е приключило със споразумение.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите И.И., Т.М.Т., А.А., назначените експертизи, приложените към делото писмени доказателствени материали. Съдът намира, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите по един неоставящ съмнение начин.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2007г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Т. Ц. Т. от с. гр. е направил опит да отнеме чужди движими вещи- парична сума в размер на 18.00 лв от владението на И.А.И. от с. гр. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на четири удара в областта на лицето на пострадалия И. и намушкване с нож в задната повърхност на лявото му бедро в средната му трета, като деянието е останало недовършено, поради независещи от обв. С. причини. Подсъдимият е употребил сила спрямо пострадалия И., нанасяйки му удари с ръце, а също и ранявайки го с нож, опитвайки да отнеме парите, които пострадалият имал в себе си. Престъплението не е довършено, тъй като пострадалият И. успял да избяга. Подсъдимият е действал в съучастие с Т. Ц. Т., като и двамата са действали като извършители, извършвайки насилнически действия с цел преодоляване съпротивата на пострадалия, за да бъдат принудително отнети намиращите се в него парични средства. Подсъдимият С.С. и Т. Ц. са действали с пряк общ умисъл, целейки отнемане на вещи от пострадалия, чрез принудителни действия. Тъй като престъплението е останало недовършено, то деянието на подсъдимия С. се квалифицира като опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия С. съдът отчита, като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият следва да се счита неосъждан – реабилитиран е по предходно осъждане. Следва да се отчете и дългия период отминал от извършване на деянието. При това съдът, като изхожда от правилото на чл.18, ал.2 от НК, намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода, което е минимума по закона. Не са налице предпоставките на чл.58, б. “а” от НК, тъй като характеристиката на подсъдимия не е добра – макар и реабилитиран, фактът, че и преди е вършил престъпно деяние не може да бъде дерогиран при преценка на личността му. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. По дългия изпитателен срок се налага с оглед недобрата характеристика на подсъдимия, което го определя като личност спрямо която е необходимо по-продължително въздействие за да се постигне поправянето му.

Вещественото доказателство – 1 бр. сгъваем нож, тъй като е вещ принадлежаща на виновния и послужила за извършване на престъплението, следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: