МОТИВИ към ПРИСЪДА № 34/28.01.15 г. по НОХД № 727/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия И.А.А. е за това, че на 12.12.2013 г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвал – представил в Регионална картотека на медицинските експертизи гр. Разград, от неистински официален документ – епикриза № 52/23.08.2013 г. на Кардиологично отделение при МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД, гр. Разград, като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти и производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” на минимума предвиден в закона, в размер на 1 000 лв.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият живее в гр. Разград. През 2013 г., той решил да си осигури системни парични средства, като получава пенсия за инвалидност.

За целта, А. се сдобил по неустановен в хода на разследването начин, с епикриза КП № 52/23.08.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от Кардиологично отделение при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» в гр. Разград и носи подписите на лекуващ лекар и началник отделение – св. Д. Според епикризата, макар в действителност това да не отговаряла на истината, обвиняемият бил постъпил на лечение КО на 20.08.2013 г. и изписан на 23.08.2013 г., с окончателна диагноза: хранична застойна сърдечна недостатъчност ІІІ ф.к. по НИХА, ХСБ – ІІІ ст. СП лекостепенна митрална и трикуспидална регургитация и придружаващи заболявания: гонартрозис, спондилозис, коксартрозис.

На 12.12.2013 г., подсъдимият се явил в РКМЕ при РЗИ- гр. Разград и лично подал и подписал заявление с искане да бъде предоставен на ТЕЛК за първично освидетелстване, което било заведена от служителка на инспекцията – св. В. Д., с вх. № П/4756 от 12.12.2013 г. Към заявлението А. приложил 10 различни документа, включително и епикризата от кардиологично отделение КП № 52/23.08.2013 г.

На 13.12.2013 г., медицинското досие на подсъдимия, включващо заявлението и приложените от същия документи, постъпло в ТЕЛК към «Св. Иван Рилски» АД, гр. Разград. В хода на проверката на медицинската документация, председателят на ТЕЛК - св. Ш., се усъмнил в истинността на представената епикриза на Кардиологично отделение КП № 52/23.08.2013 г., издадени на името на подсъдимия, тъй като в нея се съдържала некоректна медицинска терминология и недопустими от медицинска гледна точка грешки. По този повод свидетелят извършил проверка в книгата за приети болни в стационара на КО при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград за посочения в епикризата период, със съдействието на завеждащ отделението – св. Д. Двамата установили, че обвиняемият не е бил на лечение в същото и никога не му е издавана епикриза от там. При запознаване със съдържанието на документа, св. Д. установил още, че подписа положен за завеждащ отделение и лекуващ лекар, не е изпълнен от него, както и че печатът на документа не бил този на КО.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред, установява, че саморъчният подпис за «заявител» в заявление от 12.12.2013 г. до ТЕЛК е изпълнен от подсъдимия А.. Саморъчните подписи за «лекуващ лекар» и «началник отделение» в епикриза КП № 52/23.08.2013 г., са изпълнени от св. Д., но представляват отпечатани на принтер копия. Отпечатъците от печат на д-р С. Д. в същия документ, също представлява отпечатано на принтер копие на печата на св. Д.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени средства – показанията на свидетелите Д., Ш., Д. Същите се подкрепят от писмените доказателства по делото, както и от заключението по назначената по делото комплексна експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за установена фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. Същите очертават механизма и авторството, както и всички останали съставомерни от обективна страна признаци на осъщественото от обвиняемия деяние.

Обвиняемият е неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с влязло в сила на 17.06.2005 г. решение по НАХД № 95/05 г. на РРС/, с висше образование, женен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние притежава три недвижими имота и реализира доходи в размер на 800 лв. месечно по трудово правоотношение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл.308 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, А. се е ползвал пред служител на РКМЕ гр. Разград – св. Д., от неистински официален документ. На представената от него пред свидетелката епикриза на Кардиологично отделение при МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД, гр. Разград КП № 52/23.08.2013 г., е бил придаден вид, че изхожда от св. Д. – в качеството му на лекуващ лекар и началник КО. Същевременно, безспорно установено е, че документа не носи подписите на последния. Че експертизата е официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, е извод, който се налага от обстоятелството, че същата е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му/началник отделение в болнично заведение/, като е предназначена за удостоверяване на нарочни обстоятелства и от съответното лечебно заведение по реда на ЗЗ, ЗЛЗ и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. С представянето на инкриминирания документ от страна на подсъдимия пред служител на РКМЕ гр. Разград, с цел да бъдат удостоверени отразените в него неверни обстоятелства, относими при преценка наличие основанията за определяне процент трайна нетрудоспособност и отпускане на пенсия за инвалидност, обвиняемият е осъществил и състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 от НК, доколкото липсват доказателства той сам да е участвал в съставянето на документа.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал, че ползваният от него документ е неистински, доколкото нему е било известно че не е постъпвал на лечение в КО, в който единствено случай се е следвало издаването на експертизата. Независимо от посоченото обстятелство, действайки при пряк умисъл, той е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода; обвиняемият е неосъждан; не е освобождаван от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. Предходното освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по НАХД № 95/05 г. на РРС, не е пречка за приложение отново на института на чл. 78а от НК, поради изтеклата давност. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете, отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на осъщественото деяние, или дееца. Същевременно като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на подсъдимия бяха преценени чистото му съдебно минало и изразеното разкаяние за извършеното. Ето защо и като съобрази имотното състояние на подсъдимия - обстоятелството, че същият реализира доходи, надвишаващи размера на МРЗ за страната и притежава недвижимо имущество, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на подсъдимия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ