МОТИВИ към Присъда № 41/29.01.2014г.

по НОХД №738/2014г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Д.М.А. ЕГН **********, за това, че на ***г. в с. Л., община Разград противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 2 броя прозоречни стъкла на входна врата на стойност 18. 90 лева; 1 брой дървена плоскост ОСВ на входна врата на стойност 12.25 лева и противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил “Н. Т.” с рег. № ***, като е унищожил преден капак на стойност 546.64 лева и преден десен калник на стойност 239.50 лева, всичко на обща стойност 817.29 лева, собственост на М.С.Х. *** – престъпление по чл. 216 ал.1от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на шест месеца, като съда приложи разпоредбата на чл.58а от НК и го редуцира / намали/ с една трета, изтърпяването на което, да отложи за минимален изпитателен срок.

Гражданския ищец, депозира молба, с която счита иска за доказан по размер и основание, пледира да бъде уважен в пълен размер.

Защитата на подсъдимия – адв. Ст. Д., пледира за налагане на наказание в минимален размер.

Подсъдимият Д.М.А. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.М.А. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Свидетелят М. Х. и подс. Д. А. се познавали и двамата живеели в с. Л., като съпругата на подс. А. го напуснала и отишла да живее в Р Германия при св. Х.. Когато св. Х. се прибирал за кратко в дома си в с. Л., между него и подс. А. често възниквали скандали, предизвикани от последния. Така след поредното си прибиране в с. Л., заедно със св. Г. Х., св. Х. решил да отпътува за Р Германия на ***г., поради което вечерта, зпочнал заедно със св. Г. Х. да товари багажа в л.а. „ Н. Т. „ с рег. № ***, негова собственост и паркиран пред дома му на ул. „И.„ № ***. Докато вършели това, при тях дощъл подс. А. и започнал да отправя обидни думи и псувни към св. Х.. Обидите прераснали в удари от страна на подс. А., на които св. Х. отвърнал, но св. Г. Х. се намесил и разтървал двамата, при което подс. А. си тръгнал. След като натоварили багажа в автомобила св. Х. и св. Х. се прибрали в дома на първия. Малко по – късно към дома му се приближили подс. А. и баща му – св. Д., който носел в ръцете си вила. Когато стигнали пред къщата на св. Х., подс. А. взел вилата от ръцете на баща си и започнал с нея да нанася удари по входната врата на къщата на св. Х.. От ударите се счупили две стъкла и една плоскост OSB, като по този начин ги унищожил напълно. След като счупил вратата, подс. А. се насочил към паркирания пред къщата лек автомобил и нанесъл няколко удара с вилата по предния му капак и предния десен калник, в резултат, на което нанесъл повреди по купето на автомобила.

От заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза се установява, че общата стойност на прозоречните стъкла и OSB – плоскостта е 31,15лв.

От заключението на вещото лице по назначената овтооценителна експертиза се установява, че общата стойност на повредите по л.а. „ Н. Т. „ с рег. № *** е 786,14лв.

Подсъдимият Д.М.А. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. А., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Протокол за оглед на местопроизшествие, заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, заключението на вещото лице по назначената овтооценителна експертиза, Справка за съдимост на подсъдимия, Харктеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Декларация, от показанията на свидетелите М. Х., Г. Х., З. О., Т. В., М. Д..

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Д.М.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.

От обективна страна - подс. А. *** противозаконно, като е нанасял удари с вила е унищожил чужди движими вещи – 2 броя прозоречни стъкла на входна врата на стойност 18. 90 лева; 1 брой дървена плоскост ОСВ на входна врата на стойност 12.25 лева и противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил “Н. Т.” с рег. № ***, като е унищожил преден капак на стойност 546.64 лева и преден десен калник на стойност 239.50 лева, всичко на обща стойност 817.29 лева, собственост на М.С.Х. ***.

От субективна страна : подс. А. е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал, е противообществения характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване на повреди и унищожи чуждо движимо имущество.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.216, ал.1от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали при спазване разпоредбата на чл.58а от НК.

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът счете, че отегчаващи обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието от вида на извършеното. Все пак и най-вече с оглед на целите на специалната превенция, съдът намери, че следва да наложи наказание в размер към минималния, предвиден в Закона – шест месеца „лишаване от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, с оглед на факта, че подс. А. е неосъждан, относително ниския рамер на причинените имуществени вреди, мотивите и подбудите – лични такива от ревност, самопризнанието изразено от подсъдимия. На основание чл.58а от НК така определеното наказание, следва да бъде намалено с 1/3, поради което съдът наложи наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на и четири месеца.

Изтърпяването на определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок, като подходящ такъв съдът намира – 3 години, което би осъществило възпираща роля по отношение личността и поведението на подсъдимия.

По гражданския иск:

От този изход на делото, съдът намира, че са доказани както основанието, така и размера на предявения за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск. Безспорно е установено деянието /действието/ от страна на подсъдимия, обявено от закона за престъпление, вината му, причинно следствената връзка между деянието на подсъдимия и причинените имуществени вреди, както и размера на имуществените вреди. От тази гледна точка по правилата на чл.45 от ЗЗД, предявения граждански иск следва да бъде уважен изцяло. Ето защо съдът осъди подсъдимия Д.М.А., ЕГН ********** да заплати на М.С.Х., ЕГН ********** сумата 817.29 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

По разноските по делото:

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Д.М.А., да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 170.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС Разград сумата от 53.00 лева, представляваща разноски в съдебното производство

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: