Мотиви към Решение № 1 от 07.01.2015г., постановено по НАХД №8/2015г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в с. Л. от М.Л.М. и М.Л.М.,***, проява на дребно хулиганство. В акта проявата им е описана по следния начин : “На 03.01.2015 г. около 22.00 часа в с. Л. на ул. “Н.Й. Вапцаров” в близост до хранителен магазин ЕТ “H.”, находящ се на № *** лицата М.Л.М. и брат му М.Л.М. влизат в пререкание с лицето С. И. И. ... и впоследствие прераства в побой, като му нанасят удари с юмруци и ритници в областта на главата. С тези си действия грубо нарушават общоприетите норми на поведение на обществено място и будят възмущението на жителите на с. Л..

И двамата нарушители дават кратки обяснения, като отричат да са нанасяли удари на пострадалия. Твърдят, че само са се скарали /спорили/, но никой никого не бил удрял.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното: На 03.01.2015 г. нарушителите М.М. и М.М. /двамата са братя/ били на маса под навеса на магазин “H.” в центъра на с. Л., заедно с лицата С. И., И. И. и И. И. Всичките се черпили с вино. Около 22,00 часа М.М. и св. С. И. започнали да се заяждат един с друг и да се псуват. Намесил се М.М., който казал на С. И. да излезе за малко навън с него за да си поговорят. Двамата излезли навън и малко след това М.М. ударил с юмрук С. И., при което последният паднал на земята /писмените обяснения на св. И. И./. В този момент излязъл и М.М. и нанесъл удар с крак в главата на падналия С. И.. М. и М. М. продължили да удрят и ритат И., докато навън излезли И. И. и И. И., които ги разтървали / писмените обяснения на св. И. Е./. Както се установява от писмените обяснения на св. И. И., когато излезли навън, те видели С. И. да лежи на земята, като до него имало кръв. Св. И. И.в се обадил на тел.112 и съобщил за случая. Малко по-късно И. станал и сам се прибрал.

Приложено е съдебномедицинско удостоверение на св.С. И., видно от което в резултат на инцидента същият е получил хематоми в областта на лицето /носа, двете очи, двете бузи/, счупване на носните костици. Описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин както съобщава прегледания и са довели до временно разсройство на здравето, неопасно за живота. Предстои лечение на счупените костици.

Изложената фактическа обстановка съдът намира да доказана след преценка на цялостния доказателствен материал по случая и като изхожда основно от писмените обяснения на свидетелите С. И., И. И. и И. И., приложеното съдебномедицинско удостоверение. Съдът намира, че обясненията на тези свидетели са правдиви, очевидно не могат да бъдат опровергани с реални доводи, поради което и приема фактическата обстановка, изложена в акта за несъмнено доказана. Колкото до твърденията на двамата нарушители, че никого не са удряли /обяснения по административнонаказателната преписка и дадени обяснения в съдебното заседание/, то съдът намира, че твърденията им не следва да се кредитират, тъй като са явна защитна теза, катогорично опровергана от останалите доказателствени материали. В случая от данните по делото не може да се установи категорично кой точно е започнал спора и оттук кавгата, т.е кой първи е обидил някого, но е факт, че именно двамата нарушители са прибегнали до саморазправа, поради което и именно тази тяхна проява се разглежда в настоящия процес.

При това от правна страна съдът намира, че нарушителите М.Л.М. и М.Л.М. са нарушили обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявили са недопустима агресивност към друго лице. Хулиганската им проява, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежи на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като отегчаващи обстоятелства това, че проявата им е с по-висока тежест – и двамата нарушители са проявили необяснима агресивност, дори жестокост. Последиците за пострадалия от деянието им са тежки – получил увреждания, които налагат лечение. Поради това съдът намира, че наказанията на нарушителте М.М. и М.М. следва да бъдат определени по по-тежката алтернатива по чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно задържане в поделенията на МВР за срок от по три денонощия, за всеки един от двамата нарушители, като може да се разчита, че така целите на наказанието ще бъдат постигнати. Очевидно в случая се налага прилагането на тази по-тежка санкция спрямо нарушителите /въпреки младата им възраст/, с оглед дисциплинирането им и насочването им към спазване на обществения ред в бъдеще.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: