МОТИВИ към решение № 4/ 09.01.2015 г. постановено по АНД № 15/2015 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 09.01.2015 г., в с. Побит камък, в магазин за хранителни стоки, находйщ се на ул. “****, П.З.Д. влиза в пререкание с Р. П.Т., отправяйки към нея обидни думи и изрази: “Ще ти еба майката” и закани: “Ще ти извия главата и ще те излежа”.

Нарушителят дава обяснения, като не отрича да е отправил обидите и същевременно сочи, че е в дългогодишна вражда с Т., която го била провокирала, като се развикала при срещата им в магазина, след отправена от него забележка да престане да пуска жалби срещу него.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 09.10.2015 г. , около 10,30 ч. в с. Побит камък, Д. и тодорова, случайно се срещнали в магазин за хранителни стоки в селото, находъщ се на ул. “*****. Между двамата възникнал спор, в хода на който нарушителя, започнал да крещи към Т.: “Ще ти еба майката!”, “Ще ти извия главата и ще те излежа”. Уплашена Т. напуснала магазина, а Д. излязъл пред обекта и продължил да вика от там по нейн адрес “Ще ти еба майката!”. Поведението му и репликите му, били възприети и от свидетелката Г. – продавачка в магазина.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на административното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Т., които са непротиворечиви и взаемно допълващи се, поради което счита че следва да бъдат кредитирани, като пресъздаващи действителната фактическа обстановка подлежаща на установяване. В обясненията си Д. не оспорва тези твърдения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната проява се изразява в употреба на псувни и неприлични изрази. Деянието е извършено на публично място – в търговски обект и продължило и на улицата пред него, пред персонала на търговския обект. С посочените по - горе деяствия и отправянето на обидните реплики Д. е осъществил състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението му се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същите изразяват пренебрежителното отношение към установените порядки на държане в обществото. Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на нарушителя е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то не съставлява престъпление по чл.325 от НК.

Същевременно с действията си Д. е нарушил обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на административнонаказателната им отговорност.

Съставормерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната отговорност на нарушителя по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства наличието на лоши характеристични данни и осъжданията му за извършени престъпления от общ характер. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието бе преценен вида на обществените отношения представляващи непосредствен обект на посегателство и обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Ето защо намира, че спрямо Д., при относителна равностойност на отегчаващите и смегчаващи отговорността обстятелства, следва да бъде наложено наказание “глоба” от алтернативно предвидените в указа. При определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото деяниие такъв около средния размер на наказанието определена в указа, а именно - 250 лв. Счита, че така наложеното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: