Р Е Ш Е Н И Е

Номер 433 05.01.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На десети декември две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1118 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.34 от ЗС във вр. със СК – делба втора фаза.

Депозирана е молба от О.А.В., с който е предявил иск за делба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.504.78.26.116 при равни права срещу Ш.С.А.. Твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и че процесния имот е придобит по време на брака.

Ответницата в писмения отговор заявява, че предявеният от ищеца иск за делба е основателен. По реда на чл.341, ал.2 от ГПК прави искане до делба да бъде допуснат при равни права и МПС Фолксваген Пасат с рег.№********. Твърди, че е закупен по време на брака – на 23.02.2010 г.

Ищецът чрез процесуалния си представител признава иска за делба на автомобила и признава, че същият се намира при него.

С решение от 15.09.2014 г. съдът е допуснал до делба: 1.Самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 61710.504.78.26.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.*******************, находящ се в сграда №26, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.78, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта:1 , състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 56,07 кв.м. /петдесет и шест цяло и седем стотни квадратни метра/, заедно с прилежащото избено помещение №8 /осем/ с площ 2,51 кв.м. /две цяло петдесет и една стотни квадратни метра/, както и 4,27 /четири цяло и двадесет и седем стотни/ процента идеални части от общите части на сградата и 7,48 /седем цяло и четиридесет и осем стотни/ процента от правото на строеж върху мястото при съседи на жилището : на същия етаж: имот 61710.504.78.26.115 и имот 61710.504.78.26.117, под обекта: 61710.504.78.26.113 и над обекта: 61710.504.78.26.119 и съседи на избеното помещение: от ляво – изба №7 , от дясно изба №9 и 2.Моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Пасат”, рег.№******** , двигател №RP 188344 рама №WVWZZZ31ZKE213243 цвят сив металик, бензин между О.А.В., ЕГН ********** ***»*******», бл.**, вх.**, ап.** и Ш.С.А., ЕГН ********** *** при равни права, като е приел, че лекият автомобил по пункт 2 се намира в държане на О.А.В., ЕГН ********** **********************

И двамата съделители са заявили претенция за възлагане на жилището при условията на чл.349 ал.1 от ГПК. Ищецът иска възлагане и на лекия автомобил.

Ищецът О.А.В. е заявил претенция срещу Ш.С.А. за заплащане на сумата 750 лв., представляваща ежемесечен наем за имота за периода 26.06.2014 г. – 29.10.2014 г. Основава претенцията си на предоставеното право с бракоразводното решение на ответницата да ползва жилището. Ответницата счита, че не дължи наем за процесния период, той като не е позвала жилището.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение по бр.д.№81/2012 г. на РРС/л.62/ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А., родена на *** г. е предоставено на майката Ш.С.А.. На същата е предоставено и ползването на семейното жилище, находящо се в гр.******************* без да се посочва краен срок за това ползване. С покана от 16.06.2014 г. ищецът е поискал от ответницата заплащане на сумата 150 лв. месечно за ползване на неговата идеална част от жилището/л.59/. В отговор на същата /л.60/ ответницата е заявила, че не владее и не ползва жилището и че не е възпрепятствала ищеца да ползва имота.

Във връзка с ползването на недвижимия имот са разпитани свидетелите А. и К., първата майка на ищеца, а втората – сродница на ответницата. Според първата свидетелка след прекратяването на брака ищецът си е взел багажа и се е върнал в апартамента на родителите си. След това ответницата заминала в чужбина, като през лятото се завръщала в апартамента, който през останалото време бил стопанисван от свид.К.. Според свид.А. нейният син е загубил ключа, който е имал за семейното жилище. Според свид.К. след развода ответницата и детето са заживяли при нейните родители и не е ползвала апартамента. Според тази свидетелка Ш.А. не е имала нищо против ищецът да ползва жилището, а ключът за жилището е в апартамента на нейните родители.

Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата и оценъчна експертиза допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем. Пазарната цена на същия е 33 600 лв. Наемът на такъв имот през 2014 г. е 180 лв. месечно. При определяне на цените вещото лице е взела предвид много доброто състояние на апатрамента.

В заключението на съдебно-автотехническата и оценъчна експертиза е посочена пазарна цена на автомобила, която е 800 лв. И двете заключения не са оспорени от страните, същите са обосновани и изготвени от компетентни лица, поради което съдът възприема техните изводи.

По делото са представени удостоверения от Община Разград /л.63 и л.102/, че двамата съделители нямат друг недвижим имот освен процесния на територията на общината.

Въз основа на така установените по делото фактически обстоятелства, съдът счита, че делбата на допуснатият до делба недвижим имот следва да се извърши чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 от ГПК. Този имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност. Същата е прекратена с развод. От този брак има дете, което не е навършило пълнолетие, упражняването на родителските права по отношение на което е предоставено на ответницата. Последната няма собствено жилище и е направила искане за изкупуване, поради което имотът следва да й бъде възложен. Без значение в случая е дали ответницата реално ползва имота и дали има жилищна нужда.

Направеното от ищеца искане за изкупуване на апартамента е неоснователно, тъй като на същия не е предоставено упражняването на родителските права.

За уравнение на дела на ищеца в дял на същия следва да се постави лекия автомобил, а разликата в размер на 16 400 лв. да се уравни в пари. Тази сума следва ответницата да изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане ведно със законната лихва, а ищецът има право да впише законна ипотека за това свое вземане.

Претенцията на ищеца към ответницата за заплащане на обезщетение за ползването на допуснатия до делба недвижим имот е частично основателна. С прекратяването на брака между съпрузите е прекратен режима на съпружеска имуществена общност и имота е станал обикновена съсобственост. След влизане в сила на съдебното решение, с което ответницата е получила ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост от двамата, тя дължи на ищеца обезщетение за ползването на неговата идеална част /неговата 1/2/ от общата вещ в размер на едномесечния пазарен наем, като е без значение дали тя фактически е ползвала вещта. С предоставянето на жилището за ползване от ответницата са ограничени правата на ищеца като съсобственик. По делото не бе установено наличие на обстоятелство, което да е прекратило ползването на съсобствения имот, което е предоставено с решението. Такова обстоятелство не е и отговора на поканата. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид пазарната наемна цена, която е в размер на 180 лв., равните квоти на страните и да отчете обстоятелството, че това жилище е ползвано и от детето. Така ответницата следва да дължи по 45 лв. месечно за ползването на ¼ от апартамента / ½ ползва общото на съделителите дете, а другата ¼ ищцата ползва като съсобственик/, респ. сумата 231 лв. за периода 26.06.2014 г. – 29.10.2014 г. /225 лв. за пет месеца и по 1,50 лв. за четири дни/.

Всеки от съделителите дължи държавна такса в размер на 4% от стойността на дела си, определена по реда на чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, респ. всеки от тях следва да заплати по 688 лв. Ответницата дължи държавна такса в размер на 20 лв. за уважената претенция по сметки.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

На основание чл.349, ал.1 от ГПК поставя в дял на Ш.С.А., ЕГН ********** *** самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 61710.504.78.26.116 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, седемдесет и осем, точка, двадесет и шест, точка, сто и шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.*******************, находящ се в сграда №26, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.78 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, седемдесет и осем/, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта:1 , състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 56,07 кв.м. /петдесет и шест цяло и седем стотни квадратни метра/, заедно с прилежащото избено помещение №8 /осем/ с площ 2,51 кв.м. /две цяло петдесет и една стотни квадратни метра/, както и 4,27 /четири цяло и двадесет и седем стотни/ процента идеални части от общите части на сградата и 7,48 /седем цяло и четиридесет и осем стотни/ процента от правото на строеж върху мястото при съседи на жилището : на същия етаж: имот 61710.504.78.26.115 и имот 61710.504.78.26.117, под обекта: 61710.504.78.26.113 и над обекта: 61710.504.78.26.119 и съседи на избеното помещение: от ляво – изба №7 , от дясно изба №9, като за уравнение на дяловете поставя в дял на О.А.В., ЕГН ********** *** Моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Пасат”, рег.№******** , двигател №******* рама №WVWZZZ31ZKE213243 цвят сив металик, бензин и ОСЪЖДА Ш.С.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на О.А.В., ЕГН ********** *** сумата 16 400 лв. /шестнадесет хиляди и четиристотин лева/ ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Съделителката Ш.С.А., ЕГН ********** *** става собственик на горепосочения недвижим имот след като изплати в срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

ОСЪЖДА Ш.С.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на О.А.В., ЕГН ********** *** сумата 231 лв. /двеста тридесет и един лева/ за ползването на самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор 61710.504.78.26.116 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и четири, точка, седемдесет и осем, точка, двадесет и шест, точка, сто и шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.*******************, находящ се в сграда №26 за периода 26.06.2014 г. – 29.10.2014 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 750 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА О.А.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 688 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева/ държавна такса върху стойността на дела си.

ОСЪЖДА Ш.С.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 688 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева/ държавна такса върху стойността на дела си и 20 лв. /двадесет лева/ държавна такса за уважената претенция по сметки.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: