В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Д.Д.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1133 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 1 758,31лева, цена на доставена и консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 15.11.2012г.-12.02.2013г., както и сумата 237,48 лева обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 09.04.2014г. Претендира законна лихва върху главницата, считано от 23.04.2014г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното плащане и разноски по делото.

Ответникът с писмения си отговор оспорва иска и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Твърди, че съгласно представеното от самия ищец дебитно известие-приложение №4 от ИМ, л.16 от делото, търсената от него сума е 1739,31 лева главница за консумирана ел.енергия за периода от 06.02.2012г. до 03.08.2012г. и представлява корекционна сметка по смисъла на чл.38 от ОУДПЕЕ и че към този период действащото законодателство не е допускало извършване на подобни корекции.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

По реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№690/2014г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 1 758,31 лева-цена на доставена и консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода от 15.11.2012г.-12.02.2013г. и за сумата 237,48 лева лихва за забава и 220 лева разноски по заповедното производството, представляващи платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ответникът Б.Р.Д. с ЕГН-********** е клиент на ищеца-„Енерго-Про Продажби”АД с клиентски номер *** с три абонатни номера, два от които са в с.Благоево-обект” жилище” и обект”помпа-кладенец”. Съгласно фактура ФП №0091548215 от 08.08.2012г. за абонат №0202310078/жилище/ дължимата сума е в размер на 1 739,31 лева с падеж 28.08.2012г.,като по-късно е направена корекция и посочената сума е начислена за обект/помпа/ №0202310079. В заключението си вещото лице пояснява, че съгласно приложеното към исковата молба дебитно известие-л.16 от делото, №0093640588 от 15.11.2012г. за обект /помпа/ на името на ответника с падеж 05.1.2.2012г. е начислена служебно ел.енергия за периода от 06.02.2012г. до 03.08.2012г. на стойност 1739,31 лева, а изтеклата законна лихва към 23.04.2014г.-датата на подаване на заявлението по заповедното производство, е в размер на 241,13 лева.

След двукратно указание, ищецът по делото не представя доказателства-фактури, извлечение от сметка или справка, че за процесния период ,посочен в заповедното производство и в исковата молба-15.11.2012г.-12.02.2013г. е доставял на ответника ел.енергия и че консумираната от него енергия е на стойност исковата сума.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Няма спор, че ответника е потребител на електрическа енергия и съгласно чл.17 т.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия е задължен да заплаща стойността на използваната в имота си електрическа енергия и то в сроковете и по начина, определен в тези Общи условия.Съгласно чл.120 ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Следователно за да възникне задължение за плащане на ел.енергия в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период използваната ел.енергия е била измервана със „средство за търговско измерване”. Въпреки двукратното указание от страна на съда ищеца не доказа, такова измерване за исковия период. Напротив установи се, че за периода 06.02.2012г.-03.08.2012г. ел.енергията е била служебно начислена без да се посочват причини за това, без по делото да се представят писмени доказателства, отнасящи се за посочения период.

При това положение налагащия се извод, пред вид правилата на доказателствената тежест, е че иска е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Това е така и пред вид обстоятелството, че за посочения период действащото законодателство не допуска извършване на корекционни сметки за минал период по смисъла на чл.38 от ОУДПЕЕ на „Е.Он България Продажби”АД. Тази клауза до изменението на Закона за енергетиката в сила от17.07.2012г. е прогласена за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във връзка с чл.146 ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски по настоящото дело, които са в размер на 240 лева-л.49 от делото.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби АД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 иск по реда на чл.422 от ГПК против Б.Р.Д. с ЕГН-********** *** за съществуване на вземане на сумата от 1 758,31 лева –цена на доставена и консумирана ел.енергия за периода от15.11.2012г. до 12.02.2013г. и сумата от 237,48 лева обезщетение за забава до 09.04.2014г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби АД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” №258 да заплати на Б.Р.Д. с ЕГН-********** *** сумата 240 лева разноски по настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: