Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
09.01.2015
г.,
град Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание от 11.12.2014 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов
при секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдия Христов гражданско дело №
1154 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.
Депозирана е искова молба
от С.А.М., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адв. Ж.Ч. ***,
ЕИК 000505910, с адрес **********, представлявана от Денчо Стоянов Бояджиев –
кмет.
Ищецът иска да бъде
установено по отношение на ответника, че е собственик въз основа на давностно
владение, на осн. чл. 79 ЗС, продължило за периода от 22.12.1971г. до 01.07.2014г.,
на следния недвижим имот : нива с
площ от 1 000 кв.м., находяща се в землището на с. Благоево, общ. Разград,
при съседи: улица, К.Т.Г., Н.Б.К. и Р.С.П., представляваща част от поземлен
имот: мера, пасище с площ 95.416 дка, находящ се в землището на с. Благоево, с
ЕКАТТЕ 04296, община Разград, местност „Крушака”, седма категория, за който е
отреден имот № 000142 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №
085002 – др. сел. ст. тер. на н-ци на Д.П.А., имот № 085007 – др. сел. ст. тер.
на Б.П.В., имот № 085006 – др. сел. ст. тер. на И.И.Т., имот № 085005 – др. сел.
ст. тер. на Р.К.Р., имот № 000150 – населено място с. Благоево, имот № 000144 –
полски път на Община Разград, имот № 000022 – полски път на община Разград,
имот № 088004 – др. сел.ст. тер. на н-ци на С.Г.М., имот № 088003 – др. сел. ст.
тер. на н-ци на Н.П.Д., имот № 088001 – др. сел. ст. тер. на н-ци на И.Д.Р.,
имот № 088002 - др. сел.ст. тер. на П.П.Х., имот № 087022 – др. сел. ст. тер. на
н-ци на С.Р.П., имот № 087023 – др. сел.ст. тер. на Б.Д.Б., имот № 087017 – др.
сел. ст. тер. на Земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 087016 – др. сел. ст. тер. на
н-ци на Р.И.Р., имот № 087010 – др. сел. тер. на н-ци на Н.П.К., имот № 0887009
– др. сел. ст. тер. На М.Й. М., имот № 087008 – др. сел. ст. тер. на Н.И.И.,
имот № 087007 – др. сел. ст. тер. на н-ци на И.Н.С., имот № 087006 – др. сел.
ст. тер. на Земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 087003 – др. сел.ст. тер. на н-ци на Т.С.Н.,
имот № 087002 – др. сел. ст. тер. на Х.И.Д., имот № 087001 – др. сел. ст. тер. на
н-ци на Р.В.Д., имот № 086004 – др. сел.ст. тер. на н-ци на В.И.Д., имот №
086003 – др. сел. ст. тер. на н-ци на Д.Х.Д..
Претендира
разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Ж.Ч. ***, поддържа
исковата претенция и излага подробни съображения.
Ответникът,
чрез юрисконсулт С.Н.В., депозира отговор на ИМ. Намира иска за изцяло
неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне. В съдебно заседание,
чрез пълномощника си юрисконсулт С.Н.В. оспорва исковата претенция и претендира
разноски. Представя подробна писмена защита.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени
следните обстоятелства:
Процесния
имот от 1 000 кв.м. представлява част от възстановените на Община Разград с
т. 28 от Решение № 133 от 10.11.1994г. на ОСЗ
Разград, по заявление с вх. № 61М от 04.08.1992г. пасище, мера от 95.416 дка, седма категория
местността Крушака, в с. Благоево, общ. Разград, имот № 000142 по картата на
землището.
Не
се спори, че от 22.01.1996г. ищеца го владее, когато сключил договор за покупко
продажба на същия със заверка на подписите с продавач К.Д.Д. /л. 6/. От своя
страна К.Д.Д., на 22.12.1971г. бил сключил договор за покупко продажба на имота
със заверка на подписите с продавач В.Г.М. /л.5/. Ищеца признава, че процесните
договори не са породили вещно прехвърлителен ефект /тъй като не е спазена нотариалната форма/, но сочи същите, като
доказателства за това, че е придобил имота въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност. Горното се потвърждава и от разпитаните по делото
свидетели.
Видно
от неоспореното от страните заключение на съдебно техническата експертиза,
прието от съда като пълно и компетентно изготвено, е че:
Село
Благоево има два регулационни и кадастрални плана. По плана на с. Благоево
одобрен със заповед № 273/1964г.
процесния имот е изключен от регулация и за него не е отредена
съответната кадастрална основа със сътветния планоснимачен номер. По стария план
одобрен със заповед № 166/1922г. за процесния имот е отреден парцел V в кв. 38.
По разписния лист към този план срещу този квартал е записано само името И.М.Г.,
за парцел V в кв. 38. С влизането в сила на плана за земеразделяне на с.
Благоево, процесния имот попада в имот № 000142 с площ от 95 416 кв.м.
Процесния имот попада в източната част на този имот. На место процесния имот е
ограден от към уличната регулация с плет и телена оградна мрежа, а със съседите
съществуват слогове по които се обработва местото. Същото е с площ около
1 000 кв.м. Към момента бившия кв. 38 по плана на с. Благоево от 1922 г. е
заграден като такъв и се обработва като отделни парцели, които също са отделени
с ясни граници на место. Имота не е бил включван в блок на ТКЗС и АПК. По плана
на с. Благоево от 1922г. процесния имот е бил включен в регулация и попада в
кв. 38. За същия е отреден парцел V. Целият кв. 38 по стария план е бил включен
в регулация. Частта в която попада парцел V по плана намиращ се в дирекция „ТСУ” е отрязана и поради тази причина не е
възможно да се установи точната площ на процесния имот.
Основният
въпрос по делото е дали въз основа на владение осъществено за периода
22.12.1971г. – 01.07.2014г. /датата на подаването на исковата молба/ ищецът е
придобил по давност процесния имот.
За да придобие обаче имота на това оригинерно
основание, следва да бъдат спазени и изискванията на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 72 от ЗН, а именно имота да отговаря на
посочените в чл. 72 ЗН размери, за да е
възможно обособяването на тази част в самостоятелен обект. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ, при разпореждане, делба,
обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на
части с размери, по- малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, съгласно
който не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, на
ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части
по-малки от 1 декар.
С оглед заключението на вещото лице, решението
на ОСЗГ- Разград, както и показанията на всички разпитани по делото свидетели
може да се направи извод, че процесното място не е лозе или овощна градина. Ето
защо, спорното място от 1 000 кв. м.
не отговаря на изискванията за минимална площ.
При тези изводи, съдът намира за невъзможно
придобиването по давност на претентираната реална част от земеделските имоти,
като неотговаряща на минималните изисквания за размери по чл. 72 ЗН, вр. чл.
7 ЗСПЗЗ.
Без значение за спора е периода на осъщественото
непрекъснато давностно владение и дали на ответника е противопоставено
намерението на ищеца да свои имота за себе си.
В този смисъл вж. постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение №
113 от 03.09.2012 г. по гр. дело № 889/2011 г. на ВКС ІІ г.о., както и Решение № 130 от 27.05.2009 г. на Хасковски окръжен
съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 114 от 5.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1490/2009 г., I г. о., ГК.
Това обуславя неоснователността и недоказаността
на така предявения иск по чл. 124 ГПК във
вр. с чл. 79 ЗС.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че: Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗСГ /отм/:,
лицата, които се занимават със селскостопанска дейност, могат да притежават
селскостопански имоти в размери, определени от Министерския съвет, съобразно
характера на района. По делото не е установено сочения за първоначален
собственик В.Г.М., да се е занимавала със селскостопанска дейност. Затова на
основание чл. 12, ал.2 от ЗСГ /отм/ процесния земеделски имот е станал държавна
собственост по силата на закона, съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ППВС №
8/1979 г., което не е обявено за загубило силата си. Без значение е
обстоятелството, че за имота не е протекла процедура по одържавяване и
съставяне на акт за държавна собственост, тъй като той би имал само
констатиращо действие относно възникналото за държавата право на собственост по
силата на закона. Нормата на чл. 52 от ЗСГ съдържа административно-наказателна
разпоредба за налагане на глоба на този собственик, който не декларира имот,
какъвто не е настоящия случай. От ал.3 на този текст също може да се направи
извод, че държавата става собственик на имота по силата на закона, какъвто е
изричния смисъл и на чл. 12, ал.2 от ЗСГ. На основание чл. 86 от ЗС в
редакциите в сила до изменението на нормата ДВ бр.33 от 01.06.1996г. имота не е
могло да се придобива по давност като държавен имот. Отмяната на глава І и
ІІ-ра от ЗСГ (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.).няма обратно действие, т.е.
течението на придобивната давност е било спряно при действието на ЗСГ от
30.03.1973г. до 13.03.1990г. Така и
постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 484 от 15.07.2010 г.
по гр.дело 1005/2009 г. на ВКС І г.о.
С оглед изчерпателност, следва да се посочи, че:
Според чл. 2 ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези които са предназначени за
земеделско производство и не се намират в строителните граници на населените
места и селищните образувания определени със застроителен и регулационен план
или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със
сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни
заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито
представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от
открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други
съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения. Когато един имот е извън
регулация, този факт обуславя статута му на земеделски имот, поради което не би
могъл да се придобие по давност с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС. Без
значение е обстоятелството дали имотът е бил включен в блок на ТКЗС, тъй като
на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат всички имоти, независимо дали са били
включени в блок на ТКЗС. В този смисъл
вж. постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 120 от 30.03.2011 г.
гр. д. № 462/2010 г. на ВКС, І г.о.
По
разноските.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
направените деловодни разноски в общ размер на 495 лв., от които: за възнаграждение
на вещо лице - 195 лв. и адвокатско възнаграждение
тъй като бе защитаван от юрисконсулт, в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал.8
ГПК във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.А.М., ЕГН **********,*** иск за приемане за установено
по отношение на Община Разград,
ЕИК 000505910, с адрес **********, представлявана от Денчо Стоянов Бояджиев –
кмет, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение, продължило
за периода от 22.12.1971г. до 01.07.2014г., на следния недвижим имот : нива с площ от 1000 кв.м., находяща се
в землището на с. Благоево, общ. Разград, при съседи: улица, К.Т.Г., Н.Б.К. и Р.С.П.,
представляваща част от поземлен имот: мера, пасище с площ 95.416 дка, находящ
се в землището на с. Благоево, с ЕКАТТЕ 04296, община Разград, местност
„Крушака”, седма категория, за който е отреден имот № 000142 по плана за
земеразделяне при граници и съседи: имот № 085002 – др. сел ст. тер. на н-ци на
Д.П.А., имот № 085007 – др. сел. ст. тер. на Б.П.В., имот № 085006 – др. сел.
ст. тер. на И.И.Т., имот № 085005 – др. сел. ст. тер. на Р.К.Р., имот № 000150
– населено място с. Благоево, имот № 000144 – полски път на Община Разград,
имот № 000022 – полски път на община Разград, имот № 088004 – др. сел.ст. тер.
на н-ци на С.Г.М., имот № 088003 – др. сел. ст. тер. на н-ци на Н.П.Д., имот №
088001 – др. сел. ст. тер. на н-ци на И.Д.Р., имот № 088002 - др. сел.ст. тер.
на П.П.Х., имот № 087022 – др. сел. ст. тер. на н-ци на С.Р.П., имот № 087023 –
др. сел.ст. тер. на Б.Д.Б., имот № 087017 – др. сел. ст. тер. на Земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, имот № 087016 – др. сел. ст. тер. на н-ци на Р.И.Р., имот № 087010 – др.
сел. тер. на н-ци на Н.П.К., имот № 0887009 – др. сел. ст. тер. На М.Й. М.,
имот № 087008 – др. сел. ст. тер. на Н.И.И., имот № 087007 – др. сел. ст. тер.
на н-ци на И.Н.С., имот № 087006 – др. сел. ст. тер. на Земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
имот № 087003 – др. сел.ст. тер. на н-ци на Т.С.Н., имот № 087002 – др. сел.
ст. тер. на Х.И.Д., имот № 087001 – др. сел. ст. тер. на н-ци на Р.В.Д., имот №
086004 – др. сел.ст. тер. на н-ци на В.И.Д., имот № 086003 – др. сел. ст. тер.
на н-ци на Д.Х.Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, на осн. чл.124 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗС.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК 000505910, с адрес **********, представлявана от
Денчо Стоянов Бояджиев – кмет, сумата от 495 лв /четиристотин деветдесет и пет лева/, за разноски на осн.
чл. 78, ал. 3 във вр. ал.8 ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: