Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                        № 46, 09.01.2015г., град Разград

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                     състав

 На дванадесети декември                                  две хиляди и четиринадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                             

 Секретар П.Т.

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 1522 по описа за 2014г.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.45от ЗЗД.

           Депозирана е искова молба от С.С.К., с която моли съда да осъди И.А.Х. да му заплати сумата от 20000лв., обезщетение за причинените му в резултат на нанесения му на 14.08.14г. от ответника побой неимуществени вреди, изразяващи се в търпенето на болки и чувство на страдание, в резултат на избиването на 1-ви горен ляв резец, разклащане на 2-ри горен ляв резец /неподлежащ на лечение, неизбежна екстрадация/, довели и до затруднение в дъвченето и говоренето. За деянието ответникът е осъден с влязло в сила определение по нохд №543/14г. на РРС.

           Ответникът И.А.Х. счита иска за неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД. Оспорва иска и по размер, като счита същия за неоснователно завишен. 

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 14.08.2014г. ответникът нанесъл побой на ищеца като му избил 1-ви горен ляв резец и разклатил 2-ри горен ляв резец, неподлежащ на лечение, неизбежна екстрадация. За деянието е образувано БП №Зм-503/2014 по описа на РУ-ОДМВР за извършено от И.А.Х. престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 НК. За това деяние на ответника е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на  три месеца, чието изпълнение е отложено при условията на чл.66 ал.1 НК за срок от три години /НОХД №543/2014г. на РРС- споразумение/. Определението е влязло в сила на 28.08.14г.

            По делото е назначена СМЕ според, заключението на която ищецът е получил контузия на лявата половина на двете устни с охлузвания и кръвонасядания на кожата и лигавицата им; избит първи горен зъб в ляво и разклатен трета степен втори горен зъб в ляво; хематом в областта на лявото око с притворена очна цепка; малка разкъсно-контузна рана във външния край на лявата вежда; насиняване на кожата в лявата половина на челото; кръвонасядания на кожата по задната повърхност на лявото рамо и в дясната поясна област; повърхностни охлузвания по лактите, колената, глезена и гърба на лявото ходило. Описаните увреждания са били придружени с болки, по-силни в началото. Оздравителния процес за хематома, кръвонасяданията и охлузванията е около 15-20дни, а за зъбите до приключване на лечението с поставянето на протеза /мост/. След преглед на ищеца вещото лице уточнява, че тези увреждания са на фона на лице страдащо от диабет тип II /инсулинозависим/, прекарало инфаркт на миокарда. При този предварително увреден организъм възстановяването е по-продължително и по-трудно. В заключението е посочено времетраенето на оздравителния процес при здрав човек.

          По делото е разпитан като свидетел И. Я., приятел на ищеца, който твърди, че е видял приятеля си с отоци, с избити горни предни зъби. Лицето му било неузнаваемо, с дясното око почти не виждал. През следващите две-три седмици се е възстановявал на легло. Поради избитите зъби седмици наред не можел да се храни нормално. Въпреки, че си сложил мост още фъфли. го

           Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е частично основателен и доказан.

            Разпоредбата на чл.300 ГПК задължава гражданския съд, който разглежда гражданските последици от едно престъпно деяние да съобрази присъдата на наказателния съд относно наличието на деяние, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид на това настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на посочената дата /14.08.2014г./ ответникът е причинил на ищеца посочените травматични увреждания на първи и втори горни предни зъби в ляво.

            Нещо повече ищецът ангажира доказателства, че ответникът му е причинил и други увреждания, извън тези, предмет на наказателното производство /хематом, насинявания и охлузвания/, но в исковата си молба не претендира репарирането им.

             На фона на безспорно установеното противоправно и виновно поведение на ответника, съдът следва да определи по справедливост размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, сочени в исковата молба /болки, страдания, затруднение при дъвчене и говор/, в резултат на избиването на два горни зъба.  

Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, състоянието на пострадалия, личността на причинителя и др. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В случая се касае за мъж на средна възраст, който е в недобро здравословно състояние; претърпял инфаркт на миокарда и страдащ от диабет пит II /инсулинозависим/. При така увредения му организъм избиването на два зъба е довело до страдание по-голямо и по-продължително от обичайното, с по-продължителен оздравителен процес, криещ рискове от инфекции. Колебливото ниво на кръвната захар при ищеца-диабетик е провокирало раните му да заздравеят по-бавно и по-трудноНещо повече, въпреки поставянето на протеза /мост/, затруднението в говора /фъфлене/ му е останало и няма да изчезне. Предвид на това съдът намира за справедлив размер на обезщетение от 5000лв., като до размера на 20000лв. искът следва да бъде отхвърлен. 

 

 

 

 

            Съгласно правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт, длъжникът изпада в забава от момента на увреждането- 14.08.2014г. Тъй като задължението за обезщетение е парично, размерът му се определя съгласно чл.86 ЗЗД.

            На основание чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът представя списък с разноски в размер на 700лв. Дължимите разноски са за 175лв., които се изчисляват по формулата: уважената част от иска по направените разноски, разделени на предявения иск. 

            По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И    :

 

              ОСЪЖДА И.А.Х. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К. ***, ЕГН ********** сумата от 5000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от ответника, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2014г. до окончателното й изплащане и 175лв./сто седемдесет и пет лева/ за разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД по предявения размер от 20000лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: