Р Е Ш Е Н И Е

Номер 453 19.01.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1627 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от ЗД.Б.И.АД със седалище гр.София, с която е предявен иск срещу Н.Г. А. – Ц. за заплащане на сумата 19 200 лв., представляващи регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по повод събитие от 26.12.2009 г. Претендира и за заплащане на законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото. Твърди, че ответницата като водач на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*** на 26.12.2009 г. е причинила ПТП в гр.Разград на 26.12.2009 г., че с определение от 15.03.2010 г. по НОХД №186/2010 г. по описа на РРС е установено противоправното деяние и виновността на ответницата, тогава подсъдима, за това че при нарушаване на правилата за движение е причинила средна телесна повреда на трето лице, като деянието е извършено в пияно състояние, а деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б”а”, предл.второ, във връзка с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК, че за управляваният от ответницата автомобил е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” с валидност към датата на ПТП. С решение по гр.д.№11448/2011 г. на СРС, влязло в сила на 25.07.2013 г. застрахователят е бил осъден да заплати на пострадалата сумата 19 200 лв. ведно с лихвата от датата на събитието /26.12.2009 г./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получени травми от ПТП. Сочи, че в изпълнение на решението дружеството е заплатило 10 500 лв. и 8,700 лв. главница, законна лихва от 26.12.2009 г. и съдебни разноски по изп.дело. Счита, че ответницата е задължена да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, тъй като е осъществила деликта при управление на МПС след употреба на алкохол. Ответницата оспорва иска. Твърди, че не е установено същата да е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, тъй като това не е посочено в споразумението по НОХД №186/2010 г. на РРС, че е било налице съпричиняване, поради което СРС е намалил размера на обезщетението. В условията на евентуалност счита иска за неоснователен в частта за лихвите за забава във връзка със закъснялото плащане от страна на застрахователя.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С протоколно определение от 15.03.2010 г. на Районен съд Разград е одобрено споразумение между РП Разград и ответницата Н.Г. А. – Ц., с което същата се признава за виновна в това, че на 26.12.2009 г. в гр.Разград при управление на МПС марка «Фолксваген», модел «Голф» с рег.№*** е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.5/1/ Всеки участник в движението по пътищата т.3 /нова – ДВ бр.43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. ДВ бр.51 от 2007 г./ да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, чл.20 /изм. – ДВ, бр.43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г. /1/ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, /2/ /Изм. ДВ бр.51 от 2007 г./ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, както и други конкретно посочени текстове от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Р. И. Й. от гр.Разград, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица и пукнат малък пищял на ляв крак, довело до трайно затруднение движението на долните крайници, за време, повече от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, с което е извършила състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.»а», пр.2 във вр. С ал.1, във вр. С чл.332, ал.1 от НК. С това споразумение е определено наказанието, което Н.Г. А. – Ц. следва да изтърпи.

Видно административна преписка №5310/28.12.2009 г.измерването с Алкотест Дрегер е извършено на 26.12.2009 г. в 19,22 ч. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че същото е извършено на 26.12.2009 г. в 17,40 ч.

С решение по гр.д.№11448/2011 г. на РС София е осъдил ищеца ЗК “**”АД да заплати на Р. И. Й. на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата 19 200 лв., представляваща обезщетение по застрахователен договор №0250943826816/0358229/12.11.2009 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, относно лек автомобил “Фалксваген Голф” с рег.№*** за неимуществени вреди, претърпени от 26.12.2009 г. до 26.10.2010 г. болки, страдания и дискомфорт от уврежданията на здравето вследствие на ПТП, настъпило на 26.12.2009 г. в гр.Разград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е постановено с участието на Н.Г. А. – Ц. като трето лице помагач на ЗД “ **”АД и е влязло в сила на 25.07.2013 г., след като е потвърдено с решение по в.гр.д.№15943/2012 г. на СГС.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 28.06.2012 г. за сумата 10 500 лв. ведно със законната лихва от 26.12.2009 г. Въз основа на него е образувано изпълнително дело №20127870400165. По това дело ЧСИ М.Д. е събрал от ищеца и платил на Р. И. Й. сумата 13 388,12 лв. на 22.08.2012 г., както и сумата 1 066,00 лв. на адвоката на взискателя и 1 304,08 лв. такси на ЧСИ.

Въз основа на същото съдебно решение е издаден и изпълнителен лист от 19.06.2013 г. за сумата 8 700 лв. ведно със законната лихва от 26.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на него е образувано изпълнително дело №20137870400352. По това дело ЧСИ М.Д. е събрал от ищеца и платил по адвокатската сметка на адв. Р. дължимите на Р. И. Й. суми в размер на 13 359,49 лв. на 05.08.2013 г., вкл. и разноски по изпълнителното дело, както и 1 206,52 лв. такси на ЧСИ.

Във връзка с обстоятелството какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на ответницата към часа на извършване на пътнотранспортното произшествие са разпитани свидетелите Ц. и М. Според показанията на първия на обяд 14,00-14,30 часа на 26.12.2009 г. ответницата е изпила чаша бира, след което заминала на работа с автомобила. В 20,30 часа тя уведомила свидетеля, че е станало пътнотранспортно произшествие, за което разбрала едва след като била потърсена от полицията. Тогава по време на работа в заведението, в което работи са й взели и проба с Алкотест Дрегер. Свид.М. заварил ответницата в заведението около 18,30 часа. Тя и колегите й се черпели. Пред нея на масата имало алкохол. На следващия ден узнал, че ответницата била блъснала някаква жена. При срещата им в 18,30 часа, когато той резервирал маса за предстоящо събитие, тя не споделила за това произшествие. Според свидетеля се познават добре и ако е знаела за това е щяла да му каже.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 19 200 лв. е основателен и доказан. Според разпоредбата на чл.213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение, което е осъществено на 22.08.2012 г. и на 05.08.2013 г. застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Правото на регресно вземане на застрахователя по застраховка гражданска отговорност се определя от разпоредбите на Кодекса на застраховането, като в случая намира приложение чл.274, ал.1, т.1 от с.з., според който застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно регресната отговорност е в зависимост от посочената в чл.5 от Закона за движение по пътищата законова дефиниция, ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол към момента на настъпване на ПТП. Относно приложимата редакция на тази норма, съдът следва да вземе предвид уредбата към датата на извършване на пътнотранспортното произшествие – 26.12.2009 г. Това е редакцията от ДВ бр.51 от 2007 г., която в чл.5, ал.2 т.3 урежда задължението на водача на ППС да не управлява ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. С изменението на ЗДвП от 26.06.2007 г. в ДВ бр.51 отпада забраната за управление на ППС под въздействие на алкохол в кръвта над 0,5 промила и се въведе забрана за управление на ППС изобщо под въздействието на каквото и да е количество алкохол в кръвта на водача. При управление на ППС над 0,5 промила до 1,2 промила вкл. алкохол в кръвта на водача, се ангажира неговата административно-наказателна отговорност, съгл. чл.174, ал.1 от ЗДвП, а при наличие на над 1,2 промила – водача следва да бъде опдведен под наказателна отговорност по чл.343Б, ал.1 от НК.

За ангажиране на гражданската отговорност на виновния за настъпването на ПТП водач на ППС, вкл. и за регресната отговорност спрямо застрахователя, значение има установената забрана в нормата на чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП. Когато вредите са били причинени при управление на МПС в момента на застрахователното събитие след консумация на алкохол или друго опиятно средство, дали отражение върху годността на водача за упражняването на МПС, поради нормативната забрана да се управлява такова по време на алкохолно или опиятно въздействие се счита, че застрахованото лице – водач е създало виновно повишен риск за застрахователя и неговата отговорност следва да бъде ангажирана.

В настоящия процес бе установен фактическия състав, пораждащ отговорността за непозволено увреждане- деяние, противоправно и виновно. Тези три елемента, както и причиняването на увреждане са установени със споразумение по глава двадесет и девета на НПК. Това споразумение има последиците на влязла в сила присъда /чл.383, ал.1 от НПК/ и на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая тъй като се касае за резултатно престъпление присъдата установява и вредите и причинната им връзка с деянието, тъй като същите са част от престъпния състав.

Размерът на обезщетението, което застрахователят е заплатил на пострадалата е установен с влязла в сила присъда в процес, в който ответницата е била трета подпомагаща застрахователя страна. Същото е заплатено от застрахователя на увредения, поради което искът за заплащане на сумата 19 200 лв., платени като обезщетение е основателен и доказан. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2014 г., така както е поискал ищеца, тъй като към тази дата цялата сума, дължима според съдебното решение по гр.д.№11448/2011 г. е била заплатена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата дължи на ответника и направените по делото разноски, а именно сумата 768 лв. заплатена държавна такса и 1 106 лв. юрисконсултско възнаграждениe, определено в размерите на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.Г. А. – Ц., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД.Б.И. АД, ЕИК *** със седалище гр.С. и адрес на управление ул.”Л”, №** сумата 19 200 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лева/ представляваща регресно вземане по чл.274, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането във връзка със заплатено застрахователно обезщетение по повод събитие от 26.12.2009 г., представляващо покрит риск по полица “гражданска отговорност” на автомобилистите №0250943826816/0358229/12.11.2009 г. ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, 768 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева/ платена държавна такса и 1 106 лв. /хиляда сто и шест лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: